Решение № 436 от 01.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. гр. Червен бряг, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева в присъствието на прокурора С. Хр. Т. като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100972 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 132, ал.1, т.2 вр. с чл.134, т.1 и т.2 от Семейния кодекс

В РС – Червен бряг, чрез адв. Г. С. от ВАК е постъпила искова молба на М. Й. Л., с ЕГН ********** от с. ... против Л. З., гражданин на Република ....., родена на **** г. с постоянен адрес: ..... пощенски код ***, с която на основание чл. 132, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и лиши ответницата от родителски права върху роденото от съвместното им съжителство дете – М. М.ов Л., с ЕГН **********, роден на **** г. във ........ В исковата молба се твърди, че малолетния М. М.ов Л., с ЕГН ********** е роден от съвместното съжителство на страните. Твърди се още и че, страните са живеели на семейни начала от 2015 г. до месец март 2021 г. в гр. П***. В исковата молба се твърди още и, че към средата на 2020-а година отношенията между двамата партньори се влошили, ответницата започнала често да закъснява и се прибирала късно през нощта, а след известен период започнала да отсъства и по цели дни от обитаваното от семейството жилище. Напълно неглижирала родителските и домакински задължения, като започнала да задлъжнява към кредитни институции и физически лица, които задължение се налагало ищеца да погасява, за да нямат проблеми. Впоследствие ищеца разбрал, че тези отсъствия на ответницата се дължали на връзката с друг мъж. Твърди се още и, че докато живеели в гр. Питърбъро само той от двамата родители е полагал непосредствените грижи за М., подкрепен за известен период от няколко месеца от своята майка. Твърди се още, че по причини за избягване на финансовите си задължения ответницата З. настоявала да се преместят в Република ....., като изтъквала, че 1 там освен всичко ще получи служебно повишение. Към онзи момент на ищеца не бил известен факта на паралелната връзка на ответницата, а и трудно издържал на постоянните финансови задължения на същата и в крайна сметка се съгласил семейството да се премести в Република ...... Към края на 2020-а година семейството се преместило в Република ....., като ответницата държала да е гр. ...... Съвсем скоро - в началото на месец март 2021-а година ищеца установил, че всъщност действителната причина за преместването е била връзката на ответницата с друг мъж, който живеел в гр. ...... Твърди се и, че и в гр. ..... грижи за невръстния М. продължил да полага единствено и само бащата – ищеца Л.. Ответницата напуснала обитаваното жилище и заживяла с друг мъж. Окончателната раздяла между страните било именно тогава - началото на месец март 2021-а година. Скоро след това ищеца поискал да се прибере в България. Твърди се, че към онзи момент ответницата дала съгласие детето да пътува до България за постоянно, и да бъде отглеждано от баща си, което практически билo обичайното, като единствен факт затова е подписаната от нея декларациясъгласие. От май 2021-а година, ищеца и малолетния М. заживяли в родната му къща с.

Р****, където живеят и към настоящия момент. В периода юни 2021-а година – юни 2023-а година, М. посещавал детска градина „Зора“ в гр. Червен бряг, а от септември същата година бил записан и в първи клас на СУ „Д-р Петър Берон“ в с. град, където и към момента е ученик. В исковата молба се твърди още и, че малолетния М. не е виждал своята майка от месец май 2021-а година, като за времето от тогава до подаване на исковата молба същата не заплащала, каквато и да е издръжка, не е поискала да направи никакъв контакт с детето, като единствено през м. декември 2022-а година му е изпратила поздрави за Коледа.

Ищеца твърди, че през цялото това време след раздялата на страните, а и преди това от самото му раждане, за храна, облекло, обувки, медикаменти, развлечения, занимателни игри, учебни пособия и изобщо всичко за детето е осигурявал само той, което е изградило силна емоционална връзка между тях.

В исковата молба се излагат твърдения и, че подтикната вероятно от възможността да си осигури значителни по размер допълнителни доходи от социални помощи на 18.08.2021 г. ответницата отправила искане чрез Министерство на правосъдието по реда на чл. 8 от Конвенцията на разглеждане на гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщане на детето в Република ....., където обаче то никога не е живяло с нея, а е пребивавало на друг адрес, само с баща си и то по-малко от три месеца и не е обитавало обичайно или продължително, по смисъла на закона. По направеното искане е образувано гр.д. № 241/2022 г. по описа на СГС, ГО, 3-ти брачен състав и с Решение № 1008 от 04.05.2022 г. е постановява връщане на Детето в гр. ....., Република ....., потвърдено с Решение № 1213 от 10.10.2022 г. по в.гр.дело № 2554/2022 г., по описа на САС, ГО, 4-ти състав. За изпълнение на посоченото решение няколко месеца по-късно е образувано изпълнително дело № 20238140400092 по описа на ЧСИ Н. В. - рег. №814 на КЧСИ, с район на действие ОС Плевен. В исковата молба се излагат подробни съображения, за релевантните по настоящето дело факти, а именно в продължение на около три години ответницата не е правила никакви опити за контакт с детето, същата очевидно е изцяло дезинтересирана от него и неговото развитие, интереси, необходимости и пр., не е полагала 2 каквито и да е грижи, като съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Излагат се подробни доводи и относно задължението на родителя да полага грижи за детето, да бъде активен и настоятелен в търсенето на контакти с него, да полага всички усилия да развива взаимното им опознаване и създаване на емоционална връзка. Отделно от това се посочва, че родителят дължи и финансови средства за отглеждането му, и недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване и съществуване на детето, въздигнато от законодателя и в съставомерно по смисъла на българския наказателния кодекс, деяние. Изброеното е обосновало правен интерес у ищеца да предяви настоящия иск за лишаване на родителски права против майката на общото им дете Л. З., като намира, че висшия интерес на детето изисква тази крайна мярка, която не е наказание за другия родител, пренебрегнал родителския дълг, но би предоставило възможност на родителя. който изцяло е поел грижите за отглеждането и възпитанието му да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, образованието, личните му и имуществени интереси.

Иска се постановяване на решение, с което на основание чл.132, ал.1, т.2 от СК да бъде лишена от родителски права по отношение на детето М. М.ов Л., с ЕГН **********, роден на **** г., майката Л. З. и да се определи режим на личен контакт, съгласно установената съдебна практика.

В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от пълномощника на отвеницата – адв. С. Т* от САК, в който се оспорва иска, като недопустим, поради липсата на международна компетентност на български съд, в частност Районен съд – Червен бряг да се произнесе по него. Излагат се подробни доводи, че на основание чл. 17, вр. чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност - Брюксел II А (който не е в сила от 01.08.2022 г., но се прилага към настоящото производство по силата на чл. 100 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца) в отношенията между държавите - членки, действащ към момента на предявяването на главния иск по Хагската конвенция), наричан по-нататък Регламент (ЕО) 2201/2003 г. - Когато пред съд в държава-членка е заведено дело, по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентностга принадлежи на съда на друга държава-членка по силата на настоящия регламент, той служебно прогласява, че не е компетентен. Съгласно чл. 8 от същия регламент съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.

Доводи в тази насока са обстоятелствата, че с влязло в сила Решение № 1008/04.05.2022 г. по гр. дело № 241/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, III брачен състав, потвърдено с Решение №1213/10.10.2022 г. по в. гр. дело № 2554/2022 г. на Софийският апелативен съд е разпоредено връщането на детето М. Л. в държавата по обичайното му 3 местопребиваване – ....., като решението е влязло в законна сила. Дава сведение и, че въз основа на влязлото в сила решение в полза на майката Л. З. е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20238140400092 по описа на Частен съдебен изпълнител с рег. № 814 на КЧСИ Н. В. с район на действие Окръжен съд Плевен, което към настоящия момент е спряно.

По основателността на иска, изказва становище, че същия е изцяло неоснователен.

Твърденията изложени в исковата молба по отношение на доверителката й са неверни и изопачени, поради което не следва да се вземат предвид. Твърди се, че от момента на раждането на детето до неправомерното му задържане в България майката се е грижила ежедневно за детето М., независимо на какви смени е работила, като това е било прието от Софийски градски съд и Софийски апелативен съд в производството по реда на Хагската конвенция. Отбелязва, че контактите на ответницата с детето след неправомерното му задържане в България са били напълно ограничени от ищеца, и същите са зависели изцяло от поведението на същия и твърденията му за „липса на интерес“ от нейна страна са напълно опровергани от самата молба за връщане на детето, по която е било образувано производството по реда на Хагската конвенция и което е определило държавата на обичайното местопребиваване на детето, а именно ......

Дава сведения и, че към момента на подадения отговор ответницата е подала искова молба и е образувано дело по Преписка № 2422/2024 срещу М. Л. по Закона за упражняване на родителските права по отношение на децата от 1964 г., в Р***, ..... - държавата по обичайното местопребиваване на детето, за което е насрочено открито съдебно заседание за 25.11.2024 г. от 10:30 часа. Прилага съобщение за призоваване на страните. Предмет на делото е предоставяне на пълния обем родителски права върху детето на майката. Ищецът М. Л. е призован в качеството на ответник по цитираното дело пред Р***.

В допълнение на изложените доводи, пълномощника на ответницата отбелязва и, че според разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда (както постановилия го, така и за всички останали) и за страните, поради което Районен съд Червен бряг не следва да пререшава спор, който вече е решен от Софийски градски съд с влязло в сила решение, което би било в противоречие с разпоредбата чл. 299, ал. 1 от ГПК, според която, спор разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, което има задължителен характер както за страните по него, така и за съдилищата.

По отношение наведеното в исковата молба твърдение за липса на интерес на детето към майката намира, че според разпоредбата на чл. 124 от СК интересът на детето е свързан с правото на лични отношения с всеки от родителите му и правото му да бъде възпитавано и отглеждано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг. Синдромът на родителско отчуждение пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях.