Решение № 185 от 23.04.2019, Районен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

Ловеч, 23.04.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА при секретаря....................Петя

Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2134 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

Производство с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.

Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Д.А., срещу В.М.К., с адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания по Договор за кредит № 341054/28.01.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 28.01.2016 г., в общ размер на сумата 878.15 лева, от която: 530.79 лева – главница, 52.94 лева – договорна лихва за периода от 27.02.2016 г. до 23.11.2016 г., 270.27 лева – такса за гаранция и 24.15 лева – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 24.11.2016 г. до 17.05.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 978/2018 г. на РС-Ловеч.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е подписан Договор за кредит № 341054 от 28.01.2016 г. между „Фератум България" ЕООД, като кредитор, и В.М.К., като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум

България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди се, че съгласно сключения от страните договор, кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези, посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит, кредитополучателят удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България“ ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

Изтъква се, че по силата на сключения Договор за кредит № 341054 от 28.01.2016 г. на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 133 лева, за срок от 300 дни.

Твърди се също, че на 28.01.2016 г. между В.М.К. /кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 341054, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Изтъква се, че съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, дружеството-кредитор има право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от кредитополучателя.

Твърди се също, че съгласно чл. 5 от Общите условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 341054, сключен между В.М.К. и „Фератум Банк" ЕООД, кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 497 лв.

Посочва се, че В.М.К. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД, като последното погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.

Изтъква се, че датата на последна вноска по кредита била на 23.11.2016 г., поради което вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.

Твърди се още, че на 01.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД

(цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът твърди, че по договора за кредит, ответникът е извършвал плащания в размер на 476.00 лева, поради което към момента на подаване на исковата молба дългът е в общ размер на 878.15 лева, от които: 530.79 лева

– главница, 52.94 лева – договорна лихва за периода от 27.02.2016 г. /датата на първа вноска/ до 23.11.2016 г. /датата на последната вноска/, 270.27 лева – такса за гаранция и 24.15 лева – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 24.11.2016 г. /датата на настъпване на забавата/ до 17.05.2018 г.

С оглед на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването в негова полза на горепосочените вземания срещу ответника В.М.К., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира присъждане и на направените разноски по делото, както и възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 350.00 лева, от които: 50.00 лева по чл. 13 т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лева по чл. 25 от НЗПП.

В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба и не е изразил становище.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, постъпила на 12.02.2019 г., процесуалният представител на ищеца – юрисконсулт Д.А., заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника. Моли за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, както и разноските по заповедното производство.

Ответникът

В.М.К. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се явява и не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.

По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу ответника като предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /28.05.2018 г./ до изплащане на вземането.

Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, които са в размер на 75.00 лева, както и разноските му в настоящото производство, а именно сума в размер на 25.00 лева - довнесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено съгласно чл. 78 ал.

8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл.

37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски в исковото производство: 125.00 лева. Искането в частта на разноските, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство за разликата до пълния претендиран размер от 350.00 лева, следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

Р

Е Ш И:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на В.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, следните суми по Договор за кредит № 341054/28.01.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 28.01.2016 г., а именно: 530.79 лв. /петстотин и тридесет лева и седемдесет и девет стотинки/ – главница, 52.94 лв. /петдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/ – договорна лихва за периода от 27.02.2016 г. до 23.11.2016 г., 270.27 лв. /двеста и седемдесет лева и двадесет и седем стотинки/ – такса за гаранция и 24.15 лв. /двадесет и четири лева и петнадесет стотинки/ – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 24.11.2016 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /28.05.2018 г./ до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 529/30.05.2018 г. по ч.гр.дело № 978/2018 г. по описа на Районен съд-Ловеч.

ОСЪЖДА В.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща разноски в исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД в частта на разноските, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер над 100.00 /сто/ лева до пълния претендиран размер от 350.00 /триста и петдесет/ лева.

БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в полза на ищеца: IBAN: ***, BIC: ***, Банка: “Юробанк България” АД /б. “Пощенска банка” АД/.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на ответника.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.дело № 978/2018 г. на РС-Ловеч.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: