Решение № 1041 от 13.11.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. П., 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Т. при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Т. Гражданско дело № 20251720100607 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр. П., кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. У., срещу Д. М. П., ЕГН **********,с адрес: гр. ****, с която са предявени обективно съединени искове по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД, и искане да бъде признато за установено, че ответникът, в качеството му на наследник на М.А.П., б.ж. на гр. П., дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 66,11 лева - главница за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода в жилище на адрес: с. Д., общ. Радомир, за периода от 13.12.2019 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 22,16 лева – лихва за забава за периода от 17.02.2020 г. до 01.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 2159 от 02.07.2024 г. по ч.гр.д. № 02817/2024 г. на ПРС.

1

Моли да им бъдат присъдените сторените по заповедното и исковото производства разноски.

В срока по чл.131 от ГПК , ответникът Д. М. П. чрез адв. Т. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск. В отговора твърди, че не притежава пасивната процесуална легитимация да отговаря по предявения иск, тъй като исковата молба не са представени доказателства, от които да е видно кой е бил собственика на имота, както и дали ответницата е наследник на соченото за починало лице. В отговора е противопоставила възражение за погасяване по давност на процесните суми. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове.

С протоколно определение постановено в проведено на 14.07.2025 г. открито съдебно заседание, съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск за главница чрез неговото намаляване като предявения иск за главница се счита предявен за сумата от 6,83 лв. за периода от 15.03.2021 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2159/02.07.2024 г. по ЧГД 2817/2024 г. по описа на ПРС, и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал изменение на предявения иск за лихва чрез неговото намаляване, който се счита предявен за сумата от 1,87 лв., представляваща лихва за периода от 17.05.2021 г. до 01.12.2023 г., ВМЕСТО първоначално предявения иск в размер на 22,16 лв. за периода от 17.02.2020 г. до 01.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2159/02.07.2024 г. по ЧГД 2817/2024 г. по описа на ПРС.

С протоколно определение постановено в проведеното на 14.07.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е прекратил производството по гр.д. № 00607/2025 г. на ПРС, В ЧАСТТА, в която ищецът е предявил иск за заплащане на разликата над намаления размер от 6,83 лв. за главница за периода 15.03.2021 г. до 18.05.2021 г. до пълния предявен размер на иска от 66,11 лв., представляваща главница за периода от 13.12.2019 г. до 18.05.2021 г., както И В ЧАСТТА, в която ищецът е предявил иск срещу ответницата за заплащане на сумата над намаления размер от 1,87 лв., представляваща лихва 2 за забава да периода от 17.05.2021 г. до 01.12.2023 г., вместо първоначално предявения размер на иска от 22,16 лв. за периода от 17.02.2020 г. до 01.12.2023 г.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирани по делото писмени молби чрез адв. Н., заявяват че поддържат исковете и молят съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът Д. М. П. не се явява. Представлява се от адв. Т., която оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като и се присъдят сторените по делото разноски.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ответницата в срока по чл.414, ал.1 от ГПК е подала възражение.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По основателността на иска:

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и канализация на крайни потребители.

Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и 3 благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П., за които с доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен факта, че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД - П., публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „СъП.“ (централен и местен всекидневник).

С доклада по делото съдът е разпределил и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че върху нея лежи тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение между него и ответната страна за процесния имот и период, регулирано на основание надлежно оповестени общи условия, като установи, че е предоставял ВиК услуги (доставка, отвеждане и пречистване на вода) за процесния имот и период, и че е извършвало реално и точно отчитане на доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на доставяните ВиК услуги.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите са уредени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на 4 водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Следва да се отбележи, че облигационната връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима, както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.

В настоящия случай, не се спори че М.А.П. е бил в облигационни правоотношения с ищеца за водоснабден имот, находящ се в Д.. Този факт се установява от приложения и неоспорен от ответницата към исковата молба Договор № 2530/13.11.2012 г. от 07.11.2012 г., с който са определени условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационните системи между М.А.П. и ищеца, за обект находящ се в с. Д.. Доколкото ответницата не е оспорила положения от М.П. подпис в договора, то и договора, преценен по отделно и в съвкупност с представеното заявление от 07.11.2012 г., следва извода, че по молба на М.П. при ищеца е била открита партида за водоснабден имот, находящ се в с. Д., с титуляр М.А.П., като се установява по безспорен начин, че между М.А.П. и ищеца са били налице валидно възникнали облигационни отношения по доставка, отвеждане и пречистване на води за водоснабден обект, находящ се в с. Д., От тук и следва извода, че М.А.П. е имал качеството потребител на ВиК услуги.

От приложеното и неоспорено от ответницата удостоверение за наследници от 02.07.2025 г. се установява, че М.А.П. е починал 21.01.2019 г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници – ответницата Д.

М. П. – дъщеря и В.М.П. – син.

По силата на чл.62, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П., при смърт на потребител - физическо лице, неговите наследници, са длъжни в 60 - дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата, като представят за справка, удостоверение за наследници или акт за собственост. Ответницата в отговора на исковата молба не твърди да е изпълнила това свое задължение регламентирано в ОУ, т.е. да е уведомила ищеца в качеството си на наследник на М.П., нито пък твърди да не ползва имота, след неговата смърт. В отговора на исковата молба ответницата излага доводи, че няма доказателства за собствеността на имота, поради което и предвид липсата на твърдения от ответницата, че не ползва процесния 5 водоснабден имот, респ. липсата на оспорване на твърдението на ищеца, че М.П. е бил собственик на процесния водоснабден имот, то и следва да се приеме, че ответницата, в качеството и на наследник на М.А.П. е съсобственик, респ. ползвател на процесния водоснабден имот по наследство.

Не се събраха доказателства процесния водоснабден имот да е отчужден от наследниците през процесния период, респ. да не е ползван от тях. При това положение и следва да се приеме, че между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка, чието съдържание се определя от закона, и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР.

При тези обстоятелства следва и извода, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на посочените разпоредби, идентифицирана съгласно чл.59, ал.1, т.2 от представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - гр. П., одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ. След като ответницата в процесния период е имала качеството на съсобственик по наследство, респ. ползвател на водоснабдения имот, то тя е и задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В този смисъл както и вече бе посочено по-горе следва извода, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, чието съдържание се определя от закона, и се доразвива с общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР, и ответницата е пасивно легитимирана да отговаря за процесните задължения до размера на наследствената и ½ част, поради което и искът е доказан по основание.