Решение № 175 от 07.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Ловеч, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА К. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500203 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК).

С решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 и Решение № 260057/30.11.2021г. (в производството по чл.247 ГПК), Районен съд – Тетевен е уважил частично предявения по чл.54, ал.2 ЗКИР иск от К. И. К., ЕГН **********, *** и А. И. К., **********, *** с р е щ у ОБЩИНА ТЕТЕВЕН, ЕГН **********, гр. ***, с които ги е признал за собственици на общо 6/8 идеални част от само 32 кв.м., от имот с идентификатор № *** при граници от север и юг улица, от запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III, IV в кв.10 на с. Глогово по кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Глогово, Община Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на с.Глогово, общ.

Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота, 1 като 32 кв.м. отбелязани на комбинирана скица се заключват между т.4 и т.5 в югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по кадастрална карта, тези 32 кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там на имот с идентификатор *** не отговаря на одобрения ПУП – ПР, като искът е отхвърлен за остатъка от 2/8 ид.части.

Комбинираната скица за имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и канадстралните регистри на с.Глогово, общ. Тетевен, изготвена от вещото лице по назначената и приета експертиза, приложена към делото (л.226 от първоинстанционното дело) е неразделна част от решението.

С решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019г. съдът е прекратил проиводството по делото по отношение на ищците Ж. М. К., ЕГН **********, К. М. И., ЕГН **********, М. М. И., ЕГН **********, А. М. И.,

ЕГН **********, поради липса на правен интерес. Срещу тази част от решението е подадена въззивна жалба от Ж. К., К. И., М. И. и А. И., за което е образувано въззивно гражданско дело № 321/2021 година по описа на ОС – Ловеч. С определение № 446/09.07.2021г. по цитириното дело въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима, поради просрочение по чл.275, ал.1 ГПК посочената жалба и е прекратил производството по отношение нея.

Срещу така постановеното определение не е постъпила частна жалба и то е влязло в законна сила на 21.07.2022г. Освен това срещу постановеното решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019г. е постъпила въззивна жалба отново от Ж. К., К. И., М. И. и А. И., с което с разпореждане № 260001/10.01.2022г. на РС – Тетевен жалбата е върната по отношение на въззивниците и производството по делото прекратено. Това разпореждане е било контрол по частно гражданско дело № 85/2022г. по описа на ОС - Ловеч, което с Определение № 167/14.03.2022г. е потвърдил разпореждането за връщане на въззивна жалба. Срещу така постановеното определение не е постъпила частна жалба и то е влязло в законна сила на 04.04.2022г.

С цитираните решения съдът се е произнесъл пропорциално за разноските, на основание чл.78 ГПК.

Против Решение № 260036 е постъпила въззивна жалба с вх. № 261098/23.06.2021г. от всички ищци А. И. К., К. И. К., Ж. М. К., К. М. И., М.

М. И., А. М. И.. Твърди се, че решението е неправилно като съдът не е 2 обсъдил всички факти и доказателства във връзка с придобитото право на собственост, разгледал е собствеността само на имот с пл. № 155, без да е обсъдил нотариални актове 77/1961, 101/1960. Счита, че свидителите установили до къде се е разпростирал техния имот и че за изграденото училище и общежитие от 1960 не са били обезщетени. Сочи, че исковата молба е предявена за цялата улица с идентификатор ***, който е бил отчужден през 1960 за изграждане на училище, собствениците не били обезщетени и сега в този имот попадало училище и общежитие. Навежда доводи и че за процесния имот *** ищците също имат части от собственост, тъй като част от него не са били обезщетявани за прокарване на улица. Твърди че съдът се е произнесъл по непредявен иск с оглед дадените мотиви.

Против решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 и Решение № 260057/30.11.2021г. (в производството по чл.247 ГПК) е подадена въззивна жалба с вх. № 261747/30.12.2021г. от всички страни в исковият процес.

Отново се навеждат същите доводи, както и в предишната жалба.

Въззивникът твърди, че съдът е постановил недопустимо решение, което е неправилно с оглед приетото, че за част от ищците липсва правен интерес да водят това дело. Твърди, че в производството по чл.247 ГПК съдът отново липсва отхвърлителен диспозитив за разлиата от 32 кв.м. до 361 кв.м., както и че липса посочено придобивно основание. Твърди, че съдът се е произнесъл по иска, което не е сезиран. Посочва, че ищецът И.К. К. е починал, за което представя удостоверение за наследници.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Общита Тетевен представя отговор и по двете въззивни жалби. Счита, че постановените решения са правилни, а грешката от 32 кв.м., нанесена в кадастралната карта се дължи на неточно отразяване между ПУП и картата и е в рамките на допустимото. В останалата част представя писмени бележки по същество на спора, които преповтарят отговора на исковата молба, писмените бележки пред първоинстанционният съд.

Въззивниците А. К. и К. К. се явяват лично в открито съдебно заседание (о.с.з.) и чрез процесуален представител адв. С. С.. Поддържат въззивната жалба. Излага подробно изложение по иска. Претендира разноски.

Прави възражение за прекомерност на противната страна. Моли съда да 3 обезсили решението, тъй като РС – Тетевен не е постановил търсената защита, тъй като претенцията била за имот с № 22, но не и за № 21, който съда разгледал. В писмени бележки подробно излага становище за недопустимо съдебно решение, неправилно, липсва регулационен плат за процесното място, липсвало отчуждаване и заплащане на собствениците.

В о.с.з. въззиваемият Община Тетевен се представлява от юрисконсулт В.. Същата оспорва въззивната жалба, оспорвя всички писмени отговори на въззивниците. Излага подробно фактическата обстановка по делото.

Претендира разноски. Моли съда да потвърди решението. В писмени бележки представя цялата фактическа обстановка по развитие на собственноста на имота, отчуждителни, строителни процедури. Позовава се на приложение на ЗПИНМ, ЗТСУ и директното отчуждително действие на регулационните планове.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на обжалването

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, чрез представител с надлежно учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от обжалване, заплатена е държавна такса поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложеното съдът намира, че решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 по описа на РС – Тетевен в частта, с която е прекратено производството спрямо Ж. К., К. И., М. И. и А. И., има характер на прекратително определение, което е влязло в законна сила. Същото е потвърдено два съдебни акта: Определение № 446/09.07.2021г. по въззивно гражданско дело № 321/2021 година и Определение № 167/14.03.2022г. по частно гражданско дело № 85/2022г., и двете по описа на ОС – Ловеч, които констатират, че въззивната жалба от Ж. К., К. И., М. И. и А. И. е нередовна, поради просрочение. Ето защо въззивници в настоящото производство са единствено А. И. К. И К. И. К., а въззиваем е ОБЩИНА ТРОЯН.

Следователно предмет на настоящото въззивно производство е решение № 260036/25.05.2021г. по гр.д. № 603/2019 и Решение № 260057/30.11.2021г.

4

(в производството по чл.247 ГПК), Районен съд – Тетевен, в частта, с която е уважено частично предявения по чл.54, ал.2 ЗКИР иск от К. И. К., ЕГН **********, *** и А. И. К., **********, *** срещу ОБЩИНА ТЕТЕВЕН, ЕГН **********, гр. ***, с които ги е признал за собственици на общо 6/8 идеални част от само 32 кв.м., от имот с идентификатор № *** при граници от север и юг улица, от запад училищен двор и от изток УПИ I, II, III, IV в кв.10 на с. Глогово по кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Глогово, Община Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, както и че е допусната грешка в кадастралната карта на с.Глогово , общ. Тетевен, одобрена със заповед № РД – 18-1788 от 30.10.2018г. на ИД на АГКК, изразяваща се в неправилно заснемане на тази реална част от имота, като 32 кв.м. отбелязани на комбинирана скица се заключват между т.4 и т.5 в югоизточния ъгъл на имота и са част от този имот по кадастрална карта, тези 32 кв.м. са грешка в кадастралната карта и точно там на имот с идентификатор *** не отговаря на одобрения ПУП – ПР, като искът е отхвърлен за остатъка от 2/8 ид.части.

По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е недопустимо в обжалваната част, по изложените по-долу причини.

Подадена и искова молба с вх. № 4070/08.08.2019г. от А. И. К., К. И. К., Ж. М. К., К. М. И., М. М. И., А. М. И. срещу ОБЩИНА ТЕТЕВЕН. В исковата молба са изложени твърдения, с които се описва хронолията на процесния имот с идентификатор № ***, закупуването му, придобиването му по давност, преминаването му като наследство у ищците и т.н. Изложени са факти и обстоятелства досежно започнали производства по образуване на улица, за която ищците не били напълно обезщетени, а само за една част от 5 имота, съответно за 298 квадратни метра, за която вече собственик е ОБЩИНА ТЕТЕВЕН. Не били обезещетени за 361 квадратни метра. По действаща кадастрална карта и кадастрални регистри (КК и КР) било записано, че собственик на имота е ОБЩИНА ТЕТЕВЕН. Същото противоречало, тъй като ищците считали, че са собственици на част от този имот. Твърдят, че били собственици на част от имота по наследство от К.И.М., който го придобил по давност.

В петитума (търсената защита) на исковата молба е записано, че ищеците искат да бъдат признати, че са собственици на 361/659 идеални части от имот с идентификатор № ***, както и че е нанесена грешка в КК и КР при отразяването на границите на имота като улица и имена на собствениците.

С определение № 333/25.05.2022г. настоящият съд е оставил без движение исковата молба, с което е поискал да се отстранят констатираните нередовности, като се опише собствеността на имота от 1960 година до предявяване на иска, заверка на всички писмени доказателства. С уточнителна молба с вх. № 3418 от 08.06.2022г., в указания срок, ищците – въззивници са представили хронолията на собственността на процесния имот.

Твърдят, че са придобили имота от наследството на К.И.М., описва подробно историята на собствеността на имота, какви части от него е отчуждаван, за какво и кога, какво е застроено в него (л.37-39 от делото).

В открито съдебно заседание въззивниците заявяват, че са собственици на процесния имот по наследство от Керим Ибов Менчен, който го придобил по давност. Твърди, че улица никога не е била реализирана, не били обезщетени за пълните квардати. Считат, че имота, отразен като № 569 н КК и КР е съсобствен между Община Тетевен и ищците, тъй като те не били обезщетявани за нея. Другата квадратура от 298 кв.м. била заплатена на ищците, но не и 361 квадратни метра. Твърди, че имотът погрешно е записан изцяло на името на Община Тетевен, а не частично, предвид липсата на обезщетение за съответнитеквадрати. Твърди, че съдът се е произнесъл за реални части, а искът е бил за идеални и в КР да бъде записано, че собственици са и ищците.