Определение № 2593 от 20.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2593 гр. София, 13.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20231100603090 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при СРП срещу определение от 10.04.2023 г., постановено по н.ч.д № 2512/2023 г., по описа на СРС, НО, 134-ти състав, с което се отменя постановление от 01.02.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 2430/2019 г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр. пр. № 46831/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и се прави искане да бъде отменено, а постановлението за прекратяване да бъде потвърдено. Поддържа се, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство държавното обвинение е посочило доказателства, респ. е извършило анализ на същите, за да се формира извода за наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.

Въз основа на подаден от С. А. Б. сигнал било образувано и водено ДП № 806/2017г. по описа на 02 РУ – СДВР за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Към материалите по досъдебното производство е присъединено от СГП заявление от С. Б., в което е посочил, че по това досъдебно производство, освен данни за извършена кражба, има данни и за евентуално извършено престъпление по чл. 144, ал.

3, вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 21.11.2019г. досъдебното производство за извършената кражба и отправената закана е разделено, като ДП № 2430/2019 г. по описа на 02 РУ СДВР, пр. пр. 46831/ 2019 г. по описа на СРП, касае това, че на 26.06.2016 г. в гр.

София, е отправена закана за убийство спрямо С. А. Б. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

В хода на разследването са събрани доказателства, че освен на 26.06.2016 г. спрямо Б. са били отправяни закани за убийство на 06.06.2016 г. и на 30.06.2019 г., 1 поради което времевият период на разследването е разширен.

За първи път наказателното производство е прекратено с постановление от 03.07.2020 г. на СРП, което е обжалвано и с определение от 23.09.2022 г., постановено по н.ч.д. № 9931/2020 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, е отменено. С определение от 12.11.2020 г., постановено по н.ч.д. № 3838/2020 г. по описа на СГС, НО, V-ти въззивен състав е потвърдено определението на СРС и делото е върнато на наблюдаващия прокурор за изпълнение на предоставените в него указания.

С постановление от 19.03.2021 г. наказателното производство отново е прекратено от СРП. Постановлението е обжалвано, като с определение от 28.06.2021 г., постановено по н.ч.д. № 5635/2021 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, е отменено и делото върнато за продължаване на разследването.

След изпълнение на предоставените указания от съда за трети път е изготвено постановление от 21.03.2022 г. за прекратяване на наказателното производство, което е обжалвано. С определение от 23.06.2022 г., постановено по н.ч.д. № 5507/2022 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, постановлението е отменено. С определение от 18.08.2022 г., постановено по в.н.ч.д. № 2958/2022 г. по описа на СГС, НО, II-ри въззивен състав, е потвърдено определението на СРС и делото е върнато на наблюдаващия прокурор за изпълнение на предоставените в него указания. С определението на СГС е направено уточнението, че след връщането на делото в прокуратурата разследване следва да се извърши само относно деянието на 26.06.2016 г., тъй като СРС с определението си от 23.06.2022 г. е приел за незаконосъобразно единствено прекратяването на делото само в тази му част и съответно мълчаливо се е съгласил за несъставомерността на деянията на останалите дати.

На 23.09.2022 г. прокурор А.М. е депозирал самоотвод пред СГП, който с постановление от 30.09.2022 г. е уважен.

С протокол за избор на наблюдаващ прокурор от 07.10.2022 г., на случаен принцип е определен мл.прокурор И.Б., който да осъществява ръководството, надзора и решаването на наказателното производство.

С определението от 30.09.2021 г., предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че в постановлението прокурорът правилно е приел за доказано, че на инкриминираната дата - 26.06.2016 г. около 16:00 часа в гр. София, ул. **** Ц.И. се заканил на С. Б. с престъпление против неговата личност с думите „Ще те убия, не искам да те виждам жив“, „Ще ти разкажа играта, ще те унищожа“, но не се съгласява с доводите на прокурора, че обективно извършените от страна на Ц.И. действия не покриват състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и приема, че изводите на прокурора, че това заканване не би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му не намират опора в доказателствата по делото.

За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС, въззивният съд на първо място обсъди съдържанието на атакуваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство и прие, че е годен за проверка прокурорски акт. На следващо място въззивният съд установи, че крайният правен извод на проверяваното определение за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, е правилен.

По делото са събрани доказателства в следния смисъл:

- разпитани са като С. А. Б. (л. 20-21, 26-27, 75-76 от ДП - ДП - том 1), Д.К.Б. (л.

22-23 и л. 29 от ДП - ДП - том 1), И.К.Л. (л. 24-25 от ДП - ДП - том 1), П.С.Д. (л. 31 от ДП - ДП - том 1), И.К.Л. (л. 32 от ДП - ДП - том 1), Ю.Б.В. (л. 33 от ДП - ДП - том 1), Х.Н.М. (л. 34 от ДП - ДП - том 1), С.С.Б.-И. (л. 37-38 от ДП – ДП - том 1), Ц.Г.И. (л. 39 от ДП - ДП - том 1), И.Г.И.-Т. (л. 40 от ДП - ДП - том 1), М.М.В. (л. 103 от ДП – ДП 2 том 1), Я.Л.П. (л. 104 от ДП - ДП - том 1), К.К.К. (л. 130 от ДП - ДП - том 1), Ц.И.Б. (л.

131 от ДП - ДП - том 1), В.П.К. (л. 51 от ДП - том 2), К.В.П. (л. 52 от ДП - том 2);

- събрани са следните писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване с приложени копия от документи (л. 35 от ДП - том 1), протокол за доброволно предаване с приложени копия от документи (л. 65 от ДП том 1), писмо от Дирекция „Национална система - 112“ с приложен оптичен диск с аудиозапис и копия на документи (л. 89-93 от ДП - том 1), писмо със справка от СГС, ГО (л. 24-39 от ДП - том 2), справки за съдимост (л. 40-47 от ДП - том 2), писмо от ЕРМ Запад (л. 50 от ДП - том 2);

- били са назначени и изготвени съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Д.Б. (л. 42-54 от ДП – том 1), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на С. Б. (л. 55-64 от ДП – том 1), допълнителна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на С. Б. (л. 77-88, л. 105-117 и л. 144163 от ДП – том 1), техническа експертиза (л. 132-143 от ДП – том 1) и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Ц.И. (л. 53-62 от ДП – том 2).

След извършване на допълнителни действия по разследване с постановлението от 01.02.2023 г. прокурорът при СРП за пореден прекратил наказателното производство. За да се произнесе в посочения смисъл, прокурорът е приел за установено, от фактическа страна, че С. Б. и съпругата му Д.Б. имали две дъщери.

Едната от тях - С.Б.-И., била женена за Ц.И..

Четиримата решили да обединят усилия и финанси и заедно да закупят недвижим имот в гр. София, ул. ****, в който да построят двуетажна къща. Всеки от тях имал равна идеална част - по една четвърт, от имота и къщата.

След като къщата била построена двете семейства се разбрали, че на първия етаж ще живеят родителите, а на втория - младото семейство. Първи обаче бил обзаведен първият етаж, в който се нанесли да живеят четиримата. Етажът се ползвал по-често от младото семейство, тъй като родителите имали и друг имот в гр. София, ул.

****, в който живеели и развивали търговска дейност.

Въпреки че първоначалните уговорки били ясни, докато строежът и последващите строителни дейности напредвали, младото семейство се надявало, че родителите все пак ще им завещаят целия имот, за да могат и те да го оставят в наследство на техните деца.

През март 2015 г. докато четиримата вечеряли в имота, С.Б.-И. решила да повдигне темата с наследяването на имота и помолила родителите си да им завещаят целия имот само на нея и съпруга й. Въпросите обидили С. и Д. Б., които се чувствали млади, за да коментират наследяването на имот, който ползват. Освен това родителите били категорични, че няма как да забравят и другото си дете. Дали ясно да се разбере, че и другата им дъщеря ще притежава половината от тяхната собственост и настояването от страна на С.Б.-И. да й бъде преписана и частта на сестра й огорчили родителите. Отговорът им не се харесал на младото семейство. Това било началото на дългогодишни конфликти.

Общуването между членовете на семействата се изострило. Те започнали да се нападат и взаимно да се обвиняват по битови въпроси. Неразбирателството между тях се развило до такава степен, че двете семейства не можели повече да съжителстват заедно. С. и Д. Б. поискали от дъщеря си и зет си да напуснат техния етаж, но последните отказвали. Стигнало се до официалното им връчване на нотариална покана за напускане на имота. Така в края на март 2016 г. С.Б.-И. и Ц.И. се преместили на втория етаж в къщата.

Напускането им довело до нови конфликтни ситуации, които касаели 3 ползването на двора, входа и изхода на къщата, партидите за ток и вода, като двете семейства взаимно се обвинявали кой е осигурил закупуването им, извършил прокарването и инсталирането им и кой има право да ги ползва.

В 02 РУ-СДВР били входирани множество насрещни жалби за водени спорове между двете семейства.

Плод на техните спорове било прекъсването на електрическото захранване на първия етаж в имота. За да възстановят захранването, на 26.06.2016 г. около 11:00 часа С. и Д. Б. отишли в къщата в гр. София, ул. ****, придружени от техните приятели Ю.В. и И.Л., както и двама неустановени по делото майстори - електротехници, които да свържат поставения електромер с вътрешната инсталация на ет. 1 в къщата.

Докато извършвали строителните дейности в имота, около 15:00 часа дошли Ц.И. и С.Б.-И.. С тяхното идване започнал нов скандал, тъй като те не искали родителите да посещават този имот и да свързват техния етаж към електрическата мрежа. Ц.И. и С.Б.-И. били вербално агресивни най-вече към С. Б., като го наричали „пияница“, „крадец“, „мошеник“. И. казал на Б.: „Ще те убия, не искам да те виждам жив“, „Ще ти разкажа играта, ще те унищожа“. Конфликтът обаче ескалирал, когато С.Б.-И. ударила шамар на баща си, с което му причинила рана на устата и леко кръвотечение. През това време, с помощта на клещи, Ц.И. изрязал кабелите, които майсторите били поставили.

В 16:13 часа С. Б. се обадил на телефон 112 от мобилния си номер ***.

В телефонното си обаждане той поискал от служителите на 02 РУ-СДВР да изпратят полицейска патрул на мястото.

Оперативната дежурна част на 02 РУ-СДВР изпратила на местопроизшествието К.К. и Ц.Б., служители на 04- ти сектор, ОПП-СДВР. След пристигането си на място и провеждане на беседа със замесените в конфликта, полицейските служители установили, че спорът касае свързването на имота с партида за ток като пред полицейските служители не е направено изявление от никоя от страните за отправени закани или заплахи, както и никой от присъстващите не е изглеждал видимо пострадал от подобен вид престъпление. Поради тази причина полицейските служители не изготвили протоколи за предупреждение. След като се уверили, че между страните по спора няма напрежение продължили движението си по маршрут.

Настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло с извода на първата, че разследващите органи са извършили необходимия обем от процесуално-следствени действия, необходими за изясняване на фактите по делото. Техният анализ обаче не води до извода за несъставомерност на извършеното деяние, така като е приела СРП.