Решение № 2850 от 06.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 2850 гр. Пловдив, 06.08.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав

Председател: Дафина Арабаджиева секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13647 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕВН България Топлофикация ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, против Р.П.Б., ЕГН **********,***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че се дължат сумите, както следва: сумата от 124,18 лв.- главница, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2017г.-30.04.2018г. и сумата от 16,58 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 03.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 11242/2019 г. по описа на ПРС, VІІІ-ми състав. Претендира разноски за заповедното и настоящото исково производство.

Ищецът сочи, че в качеството си на енергийно предприятие, съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ, продава топлинна енергия на клиентите си при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. По силата на Общите условия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди се твърди, че ищецът е поел задължение да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ, ответникът,като собственик на топлоснабден имот,находящ се в ***, има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34,ал.1 от ОУ, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът твърди забава на плащане на дължимите от ответника суми, като се позовава на общите условия по отношение на падежа на задълженията и размера на обезщетението за забава.

Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия е доставило на обекта на ответника за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2018 г. топлинна енергия на обща стойност 124,18 лв., която до този момент не е платена. Поради забава в плащането на главницата се сочи, че се дължи и мораторна лихва в горепосочените размери и за горепосочения период. За горните суми е образувано заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като препис от заповедта е връчен и е подадено възражение в срок,т.е налице е хипотезата на чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК и ищецът има правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Претендират се разноски, вкл. и присъдените от заповедния съд. Иска се уважаване на иска и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, като изложеното във възражението по чл. 414 ГПК не представлява отговор и не може да се приеме, че е налице отговор на исковата молба. Впоследствие ответникът депозира възражение преди първото по делото заседание, с което заявява, че не е съгласен с начислената сума. В съдебно заседание също оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от

ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от