Решение № 427 от 14.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Русе, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520102167 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от В. В. И., ЕГН **********, от гр. Русе, *******, чрез адв. К. Х., с която са предявени искове срещу „Геники Тахидромики“ООД, ЕИК 203837364, със седалище и адрес на управление: гр.

Сандански, местност „Малкия друм“, Главен път Е79, представлявано от управителя Димитриос Атанасиос Маркидис, Гърция, ЛНЧ 670607, с която е предявен иск с правно основание чл. 215 от КТ във вр. с чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) за сумата от 3411,75 лв. /1744,40 евро/, /след допуснато изменение от първоначално предявени 3999,09 лв./, както следва: за периода от м.04.2022 г. до м.11.2023 г. за извършен от ищеца по трудов договор с ответното дружество превоз на стока извън територията на България, от България до гр.Букурещ, Румъния общо за 127 дни, от които 78 дни по 35 евро/ден по 35% или 955,50 евро и 49 дни по 46 евро/ден по 35% или 788,90 евро. Извън България ищецът твърди, че бил командирован на следните дати:

14.04.2022г.08.08.2022г.08.11.2022г. 28.03.2023г. 25.08.2023г.

18.04.2022г.10.08.2022г.09.11.2022г. 31.03.2023г. 30.08.2022г.

21.04.2022г.12.08.2022г.15.11.2022г. 05.04.2023г. 04.09.2023г.

27.04.2022г.16.08.2022г.18.11.2022г. 10.04.2023г. 12.09.2023г.

1

04.05.2022г.18.08.2022г.23.11.2022г. 13.04.2023.г15.09.2023г.

09.05.2022г.04.09.2022г.27.11.2022г. 25.04.2023г. 20.09.2023г.

11.05.2022г. 07.09.2022г.06.12.2022г.28.04.2023г. 03.10.2023г.

13.05.2022г.08.09.2022г.09.12.2022г.04.05.2023г. 06.10.2023г.

19.05.2022г.09.09.2022г.19.12.2022г.18.05.2023г. 11.10.2023г.

23.05.2022г.12.09.2022г.22.12.2022г.23.05.2023г. 16.10.2023г.

26.05.2022г.13.09.2022г.29.12.2022г.26.05.2023г. 19.10.2023г.

28.05.2022г.14.09.2022г.04.01.2023г.31.05.2023г. 24.10.2023г.

06.06.2022г.15.09.2022г.09.01.2023г.08.06.2023г. 27.10.2023г.

10.06.2022г.16.09.2022г.12.01.2023г.13.06.2023г. 03.11.2023г.

21.06.2022г.27.09.2022г.27.01.2023г.29.06.2023г. 06.11.2023г.

23.06.2022г.30.09.2022г.01.02.2023г.04.07.2023г. 07.11.2023г.

27.06.2022г.05.10.2022г.06.02.2023г.07.07.2023г. 08.11.2023г.

30.06.2022г.06.10.2022г.09.02.2023г.12.07.2023г. 09.11.2023г.

15.07.2022г.07.10.2022г.14.02.2023г.24.07.2023г. 10.11.2023г.

18.07.2022г.08.10.2022г.17.02.2023г.27.07.2023г. 13.11.2023г.

20.07.2022г.13.10.2022г.22.02.2023г.01.08.2023г. 14.11.2023г.

22.07.2022г.14.10.2022г.27.02.2023г.04.08.2023г. 15.11.2023г.

26.07.2022г.21.10.2022г.10.03.2023г.09.08.2023г. 16.11.2023г.

29.07.2022г.24.10.2022г.15.03.2023г.14.08.2023г.

02.08.2022г.31.10.2022г.20.03.2023г.17.08.2023г.

04.08.2022г.01.11.2022г. 23.03.2023г.22.08.2023г.

Правото произтича от следните обстоятелства: ищецът твърди, че е полагал труд при ответника по трудово правоотношение на длъжност „шофьор, куриер“ с пълно работно време 8 ч. и трудово възнаграждение от 1508 лв. до 01.06.22 г. и от 1575,11 до 17.11.23 г., когато е прекратен трудовия договор, бил командирован за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено място за определен период от време, като когато пътувал извън страната до гр. Букурещ, Румъния, ищецът престоявал повече от 4 часа в чужбина.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, чрез адв. И. Н. АК Пловдив, с който 2 оспорва иска по основание, че на част от посочените дати 18.08.22 г., 04.09.22 г., 30.09.22 г., 31.10.22 г., 08.11.22 г., 27.11.22 г., 19.12.22 г., 05.04.23 г., 10.04.23 г., 23.05.23 г., 26.05.23 г., 08.06.23 г., 12.07.23 г., 22.08.23 г., 04.09.23 г. и 06.10.23 г. ищецът не е пътувал извън България, дори и да е пътувал не е оставал повече от 4 часа, освен извън задълженията му, оспорва и размера, като за извършените до 27.03.23 г. се прилага ставката от 35 евро на ден, а не по 46 евро, както се твърди първоначално, преди изменението на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищецът В. В. И. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество от 07.04.2022г. до 17.11.2023г., на длъжност „шофьор, куриер”, с пълно работно време от осем часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1508 лв. за периода от 07.04.2022г. до 01.06.2022г. и 1575,11лв. за периода от 01.06.2022г. до 17.11.2023г. Мястото на работа на ищеца било в гр.Русе, където ответният работодател имал куриерски офис на адрес - ул. „Академик Михаил Арнаудов“ № 3, от където, ищецът тръгвал за всеки курс и там се връщал.

През целия период на действие на трудовото правоотношение, по възложение на ответния работодател, ищецът извършвал превоз на стока на територията на България, както и от България до гр.Букурещ, Румъния. Извън България ищецът бил командирован на следните дати по данни от приложените пътни листи за пътуване в Румъния:

Пътен лист/дата

Пробег, Тръгване Връщане Време в пътуване, ч. км.

260278/14.04.2022г. 406

05:30

12:45

7ч. 15 м.

260281/18.04.2022г. 587

-

-

-

260060/21.04.2022г. 303

06:00

11:20

5ч. 20м.

260294/27.04.2022г. 335

05:55

11:30

5ч. 05м.

260297/04.05.2022г. 436

05:50

11:20