Определение № 1513 от 22.05.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1513 гр. С., 22.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20255530102359 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба -, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на о. -, че по силата на - решение № г. по гр.д. № - по описа за - г. на С. районен съд, което представлявало документ с достоверна дата и създало наемно правоотношение между нея и б. съпруг -, правото й да ползвала предоставеното й с него за ползване след развода им семейно жилище в -, било противопоставимо на о. -, като негов нов собственик, за срок от една година от придобиване на собствеността му - до г., и същият нямал право на принудително изпълнение – въвод във владение в този имот в горепосочения едногодишен срок. Иска се и -, а същият имот, който бил собственост на и ипотекиран от б. съпруг с н.а. за учредяване на договорна ипотека № - г., за обезпечаване на предоставения от „- (-)“ - кредит на представляваното от него -, което умишлено спряло да обслужва този кредит след - решение и той бил обявен за предсрочно изискуем, а на - г. универсалният правоприемник - цедирала вземанията си по него на о. -, който заобикаляйки - решение се снабдил с два изпълнителни листа и на - г. били вписани възбрани върху този ползван от нея и - имот по образуваните две изпълнителни дела №№ - г. на -, по които същият имот бил изнесен на публична продан и в крайна сметка възложен на о. - взискател с постановление за възлагане от - г., което било влязло в сила на - г. и било вписано в имотния регистър на - г.

След като извърши, съгласно чл. 130 ГПК, служебна проверка на допустимостта на исковата молба, съдът намери, че предявеният с нея 1 установителен иск е недопустим, а мотивите за този правен извод са следните:

От исковата молба става ясно, че съдът по същество е сезиран с иск за признаване за установено по отношение на о., че понеже с влязлото в сила на г. бракоразводно решение на и. е било предоставено за ползване, докато упражнява родителските права, семейното им с б. съпруг - жилище, което било негова собственост, като въз основа на това решение по чл. 56, ал. 2 СК възникнало между тях наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1 СК, а макар и невписано, това решение имало достоверна дата и било задължително/противопоставимо по чл. 237, ал. 2, изр. 1 ЗЗД на придобилият същото жилище на публична продан ответник - за една година от придобиването му, поради което за този срок той нямал право на принудително изпълнение – въвод във владение на същото. Очевидно е при това положение, че по същество и. претендира с исковата си молба да се установят по отношение на о. тези факти, посочени в чл. 57, ал. 1 СК и чл. 237, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Това дава на съда достатъчно основание да приеме, че тези й искания представляват по същество неин иск за установяване на тези факти с правно значение по смисъла на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Според тази законова норма обаче, установяването по съдебен ред на такива факти с правно значение е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи, а настоящият не е сред тях, защото законът не предвижда случаи да се установяват по съдебен ред тези факти, които и. иска да установи с този предявен от нея иск по отношение на о., което обуславя недопустимостта му (чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК).

В случая не може да се приеме, че всъщност и. е предявила против о. по делото иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, защото същият не е насочен и срещу длъжника по изпълнението, нито негов предмет е принадлежността на правото на собственост върху процесния имот (чл. 440, ал. 1 и 2 ГПК). и. няма и правен интерес от такъв иск по чл. 440 ГПК. От една страна защото е само ползвател на този имот, предмет на принудителното изпълнение, по облигационно правоотношение по чл. 57, ал. 1 СК (защото й е предоставен за ползване с - решение по чл. 56, ал. 2 СК), а б. съпруг, който е собственик на този имот, е ипотекарен длъжник, по отношение на който има сила изпълнителния лист, защото е ипотекирал този си имот за обезпечение на дълга, а взискателят е насочил изпълнението върху същия имот (чл. 429, ал. 3 2

ГПК). Но и защото, искът й е насочен към отричане на едно процесуално, а не материално право – със същият иск и. не иска да се признае за установено по отношение на б. съпруг, който е ипотекарен длъжник по принудителното изпълнение, че не е собственик на този имот, върху който е насочено изпълнението, а че ответникът, който е взискател по същото и на който е възложен този имот след публична продан, не може на насочи изпълнението върху него, тоест, че не съществува правото му на принудително изпълнение върху този имот (в този смисъл Опр. № 107-2016-I г.о.).

Този й иск очевидно не е и владелчески. Същият е основан само на твърденията й за незаконосъобразни изпълнителни действия по горепосоченото изпълнително дело - насрочен от ЧСИ след публична продан по същото дело въвод на о. във владение на този имот, при предоставено й с решение право на ползването му, което му е противопоставимо по чл. 237, ал.

2, изр. 1 ЗЗД за срок от една година от придобиването му. Трайна е обаче практиката на ВКС, че ако не е длъжник по изпълнителното дело, а трето лице, какъвто е случая, същото може да се защити срещу незаконосъобразните изпълнителни действия - или чрез обжалването им в хипотезата на чл. 435, ал. 4 и 5 ГПК (в която може да поиска и спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК), или, а ако е пропуснало срока по чл. 436, ал. 1, изр. 2 ГПК – чрез предявяване на владелчески иск (Опр. № 81-2012-I г.о.).

Предявеният обаче по делото иск, не е нито жалба по чл. 435, ал. 4 и 5 ГПК, нито владелчески, а такъв по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК за съществуването на горепосочените факти с правно значение, и е недопустим, защото законът не предвижда установяването им по съдебен ред (чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК).

Поради това исковата молба, с която и. е предявила този недопустим иск, ведно с - -, следва да й бъде върната, а образуваното за разглеждането й производство по делото да се прекрати (чл. 130, изр. 1 ГПК). По аргумент от чл. 130, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от и., на която поради това следва и да се съобщи.

Воден от горните мотиви, С.

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 15850/22.05.2025 г., ведно с - -, на и. -, поради недопустимост на предявения с нея установителен иск по чл. 124, ал.

3

4, изр. 2 ГПК, срещу о. -, и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело № 2359 по описа за 2025 г. на С. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от и. с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същата.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4