Решение № 619 от 20.02.2024, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 619

Стара

Загора, 20.02.2024 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд

– VIII състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател:

Златко Мазников при секретаря Зорница Делчева, като разгледа докладваното от съдия Златко Мазников административно дело № 736 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Наредба № 7 от 19.12.2013 г.).

Образувано е по жалба на Община Казанлък против

Решение № СЗ-РО-254 от 06.11.2023 г., издадено от и. д. Директор на РИОСВ – Стара Загора, с което е отказано предоставянето на сумата от 4 000 лв. с вкл. ДДС от натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., поискани със Заявление с вх. № РД-05-6206 от 23.10.2023 г. от Вр.И.Д.

Кмет на Община Казанлък.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, по съображения за неговата необоснованост и за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че в решението не са изложени мотиви по какви съображения е прието, че заявените средства за възстановяването на разходи за закупена от Община Казанлък триколка не попадат в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. Твърди, че решаващият административен орган изцяло е пренебрегнал описаните в заявлението функционалности на триколката и предназначението й да обезпечава функционирането на общинската система за управление на отпадъците, като не са обсъдени представените доказателства за ползването й в направление „Чистота“ към Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“. По тези съображения смята, че неправилно и необосновано е отказано предоставянето на заявената сума от натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. Направено е искане за отмяна на обжалвания административен акт, като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Директор на

Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 848 от 21.12.2022 г. на Общински съвет е приета план-сметка на разходите за дейността по осигуряване на съдове за съхранение на твърди битови отпадъци, тяхното извозване, проучване, проектиране и изграждане на нови инсталации, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и обезпечения по чл. 60 и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците през 2023 г. (л. 56 – 58). Планираните разходи в план сметката по чл. 66 от ЗМДТ по компонент събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, включват и такива за закупуване на транспортни средства, в т. ч. на електрическа триколка при планирани разходи в размер на 4 000 лв. Необходимостта от закупуването на транспортните средства е обоснована с подобряване ефективността и ефикасността на работата на Общинско предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“.

Видно от Договор за доставка № Д002 от 10.01.2023 г., фактура от № ********** от 16.01.2023 г. и преводно нареждане от 17.03.2023 г. (л. 8 и 13), Община

Казанлък е закупила соларна електрическа триколка В10, триместна, за сумата от 4 000 лева с вкл. ДДС. Придобитата от Община Казанлък триколка е зачислена като дълготраен актив 422129 на Общинското предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“ (л. 14 – 15) и със Заповед № 17 от 27.01.2023 г. на директора на предприятието (л.

16) на основание чл.14, раздел ІІ от Правилника за устройството и дейността му е разпоредено, че основното й предназначение е използването й към направление „Чистота“ – ръчно метене, за бърз превоз на работници от едно място на друго с цел извършване на по-голям обем работа при почистване на гр. Казанлък и при необходимост превоз на инструменти за отработване на задачите по почистването.

Със Заявление вх. № РД-05-6206 от 23.10.2023 г., подадено от ВрИД Кмет на Община Казанлък до Директора на РИОСВ Стара Загора, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. Община Казанлък е направила искане за освобождаване и привеждане обратно в банковата бюджетна сметка на Общината на сумата от 4 000 лв. с ДДС, представляващи част от натрупаните средства по реда на чл. 64 от ЗУО в банковата сметка за чужди средства на РИОСВ Стара Загора. Посочено е в заявлението, че средствата ще се разходват за закупуването на 1 бр. соларна електрическа триколка В10 триместна по договор № Д 002 от 10.01.2023 г., необходима за нуждите на Общинско предприятие

„Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“ (ОП „КД и ПИС“). Необходимостта и нуждата от закупуването й и начина на обезпечаване функционирането на общинската система за управление на отпадъците са подробно мотивирани в заявлението, като е посочено, че основното предназначение на триколката е към направление „Чистота“ за обслужване ръчното метене съгласно Заповед № 17 от 27.01.2023 г. – за бърз превоз на работници от едно място на друго с цел извършване на по-голям обем работа при почистване на гр. Казанлък и при необходимост превоз на инструменти за отработване на задачите по почистването, като периодите, в които ще се ползва, са късно пролетен, летен и лятно есенен. Посочено е, че соларната триколка е един икономичен вариант, тъй като не захранва със стандартни горива, а се използва електричество, което и много по- екологично и щадящо околната среда средство, както и че с нея отработването на задачите към съответното направление става по много по-бърз начин и се улеснява извършването на по-голям обем работа от служителите към ОП „КД и ПИС“. Към заявлението са приложени: Договор № Д 002 от 10.01.2023 г.; Протокол от Общо събрание на „Регионално сдружение по управление на отпадъците – Стара Загора“; Решение № 1051 от 27.07.2023 г. на Общински съвет Казанлък; Фактура от № ********** от 16.01.2023 г.; Преводно нареждане;

Мемориален ордер; Характеристики на дълготраен актив 422129; Заповед № 18 от 09.01.2023 г.; Заповед № 17 от 27.01.2023 г.; Заповед № 2000 от 26.09.2023 г.;

Техническа спецификация на соларна еликтрическа триколка; Снимков материал;

Уведомление за приемане на Справка-декларация по ЗДДС за м. юни 2023 г.; Справка-декларация по ЗДДС; Дневник на покупките и дневник за продажбите за данъчен период м. юни 2023 г.

С оспореното в настоящото съдебно производство

Решение № СЗ-РО-254 от 06.11.2023 г., издадено от и. д. Директор на РИОСВ – Стара Загора, на основание чл. 25, ал.7 във вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. е отказано предоставянето на сумата от 4 000 лв. с вкл.

ДДС от натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., поискани със Заявление с вх. № РД-05-6206 от 23.10.2023 г. от Вр.И.Д. Кмет на Община Казанлък. От фактическа страна постановеният отказ се основава на мотиви, че не са спазени разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013 г., като е прието, че закупуването на соларна електрическа триколка със средства от отчисленията по чл. 64 от ЗУО е недопустимо, тъй като не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок (жалбата е подадена чрез ССЕВ на 13.11.2023 г. – л. 7) и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентния административен орган съгласно чл. 25, ал. 7 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. – Директора на РИОСВ Стара Загора.

Обжалваният административен акт обаче е постановен при неспазване на императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и в нарушение на изискваното по чл. 25, ал. 9 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. постановяването на отказ за изразходване на натрупани средства от отчисленията по чл. 20 от Наредбата да се извършва с мотивирано решение. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт на първо място следва да съдържа фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона компетентност за издаването на съответния акт. По аргумент от чл. 25, ал. 9 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. нормативно регламентираните материалноправни основания за постановяване на решение за отказ по подадено заявление по чл. 25, ал. 1 от Наредбата са:

1. Неизпълнение на едно или повече от изискванията по чл. 25, ал. 2 – 4 от Наредбата; 2. Неотстраняване на указаните нередовности или непредоставяне на исканата информация в срок; 3. Забавяне заплащането на отчисленията за период от три последователни месеца. За да се смята за изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК, решението следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от законово регламентираните в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по чл. 25, ал. 9 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. В случая обективираното в оспорения акт като „мотиви” се свежда до посочването, че не са спазени разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013 г., при възпроизвеждане на нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата, и направен извод, че „закупуването на соларна електрическа триколка със средства от отчисленията по чл. 64 от ЗУО е недопустимо, тъй като не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата“. Очевидно бланкетното посочване за неспазване на разпоредбите на Наредба № 7 от 19.12.2013 г., формалното възпроизвеждане на текстовете на чл. 25, ал. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 2 и формулирания извод за недопустимо закупуване на соларна електрическа триколка със средства от отчисленията по чл. 64 от ЗУО, тъй като не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата, не представлява мотивиране на фактически обстоятелства, запълващи състава на някое от законово регламентираните материалноправни основания по чл. 25, ал. 9, т. 1 – 3 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за постановяване на решение за отказ. Не е ясно и не може да се установи нито на какво основание, нито въз основа на какви фактически констатации е прието, че натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредбата не могат да се използват от Община Казанлък за заявеното искане по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на средства за закупуване на соларна електрическа триколка със средства от отчисленията по чл. 64 от ЗУО и съответно по какви съображения (в контекста на посочените в заявлението функционалности и предназначение на триколката и представените в тази връзка доказателства) е прието, че закупуването й не попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредбата, предвиждаща възможност за разходване на натрупаните финансови средства за закупуване, включително на транспортни средства, обезпечаващи функционирането на общинските системи за управление на отпадъците.

В обжалвания акт не само че липсва фактическа обосновка относно наличието на някоя от хипотезите по чл. 25, ал. 9, т. 1 – 3 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за постановяване на решение за отказ, но няма и посочване на конкретното материалноправно основание, на което е отказано заявеното от Община Казанлък искане по чл. 25, ал. 1 от Наредбата. Нормата на чл. 25, ал. 7 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., на която се основава упражненото административно правомощие, регламентира компетентността на органа, срока за произнасяне по заявеното искане, формата и начина на обективиране на волеизявлението и съдържанието на упражняваното правомощие. Съответно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. (също посочена като основание за издаването на обжалваното решение) определя една от хипотезите за допустимо разходване от общините на натрупаните средства от отчисленията по чл. 20 от Наредбата. Посочването на тези норми обаче не е достатъчно – в оспорения акт като правно основание за неговото издаване е било необходимо да се съдържа и конкретната разпоредба, регламентираща материалноправните предпоставки за постановения отказ за предоставяне на средства по заявеното от Община Казанлък искане. Липсата на посочено правно основание не би довела до незаконосъобразност на административния акт, но само ако същото може да се изведе от посочените фактическите основания за неговото постановяване. В случая, както беше отбелязано, в акта не са изложени фактически обстоятелства, субсумиращи се в някоя от хипотезите по чл. 25, ал. 9, т. 1 – 3 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., от които да може да бъде изведено конкретното материалноправно основание за издаването на обжалваното решение.

Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a85a1f3a-161a-4313-a7c9-fe5b7833f716