Определение № 709 от 11.06.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709 гр. Стара Загора, 11.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500397 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано е по частна жалба на „А.с.в.“ ЕАД, гр.С. против Разпореждане № 822/23.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 438/2025г. по описа на Районен съд - Чирпан, обл.Старозагорска, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 304, 13 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата и договорната лихва по договор за потребителски кредит от 12.09.2019г. за периода от 12.09.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда 10.03.2025г. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането, претендира отмяната му и постановяването на ново, с което да се уважи искането му за издаване на заповед за изпълнение за цялата претендирана сума.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „А.с.в.“ ЕАД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу пълнолетния български гражданин И. И. П. от с.Д.н.с., *** за сумата от 1540, 44 лв. - главница по договор за кредит № IBEC-439213 от 12.09.2019г., сключен между длъжника и “Българо-американска кредитна банка“ АД; 1778, 22 лв. - договорна лихва за периода от 12.09.2019г. до 10.10.2020г.; 304, 13 лв.- обезщетение за забава за периода от 10.02.2019г. до подаване на заявлението в съда, и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил частично заявлението досежно претендираното обезщетение за забава в размер на 304, 13 лв., като неоснователно, тъй като вземането не е в размер на законната лихва, като се е позовал на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.

1

Частната жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, но разгледана по същество е неоснователна.

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това е общата разпоредба на чл.86, ал.1 от ЗЗД, която има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение.

Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва) сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на определяне на размера му - законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение съгласно Р-111 -2009, I ТО на ВКС- С.. Видно от приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за кредит, в чл.6, ал.1 от същия е предвидено, че при забава в плащането на която и да е парично задължение по договора, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Въпреки тази клауза в договора, очевидно е по делото, че претендираното обезщетение за забава е в по- висок размер от законната лихва. Следователно начисленото и претендирано обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че заповедният РС не бил овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава. Заповедният съд не извършва такава проверка, а проверява дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. За съда не съществува друга възможност да осъществи правомощията си относно проверката дали поисканото обезщетение надвишава законна лихва или не, освен да направи необходимото изчисление.

И в случай, че претендираната лихва надвишава законната такава, заповед за изпълнение не се издава съгласно чл.411, ал.2 от ГПК.

Предвид гореизложените съображения, както и предвид нормата на чл.271, ал.1 от ГПК, въззивната инстанция намира, че частната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, атакуваното с нея Разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в обжалваната част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици от това.

Въззивното съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.272- 278 във вр. с чл.410 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 822/23.04.2025г., постановена по ч.гр.д.№ 438/2025г. по описа на Районен съд - гр.Чирпан, обл.Старозагорска в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател „АСВ“ ЕАД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 304, 13 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата и договорната лихва по договор за кредит за периода от 12.09.2019г. до 10.10.2020г., до датата на подаване на заявлението в съда - 10.03.2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3