Решение № 13539 от 25.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13539 гр. София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110130945 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на А. С. срещу /фирма/, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6960/2022г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав, а именно: 400,00 евро, представляващи обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на полет № ******* от ***********г. с маршрут летище Москва, Шереметиево - летище Бургас, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до изплащане на вземането, и 238,20 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.02.2019г. до 03.02.2022г.

Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил да го превози с полет № ******* по направление Москва, Шереметиево – летище Бургас с планиран час на излитане 19:55ч. и планиран час на кацане 22:25ч. на ***********г. Ищецът се явил навреме на гишето за регистрация на летището и преминал надлежно всички проверки, но полетът бил изпълнен със закъснение повече от 3 часа, като кацнал едва в 14:49ч. на 01.07.2017г. на летище Бургас. Поддържа, че разстоянието между двете точки е над 1500 км. Предвид изложеното счита, че има право на обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента в размер на 400 евро. Изпратил извънсъдебна покана до ответника, с която същият признал вземането, но не платил, като изпаднал и в забава.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде уважени предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, на 25.08.2022г. е депозирал становище, с което оспорва между страните да има валидно сключен договор за превоз и ответникът да се е явил навреме за регистрация за полета.

Прави и възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

1

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен на хартиен носител в превод на български език електронен билет, издаден от /фирма/ на пътника А. С. за полет FB627 от дата 30.06. от Москва, Шереметиево до Бургас, България, с час на заминаване 19:55ч. и час на пристигане 22:25ч.

Представена е и електронна кореспонденция, водена между представители на страните, която не е оспорена. От нея се установява, че служител от отдел „Жалби“ в ответното дружество е признал дължимостта на обезщетение на А. С. за закъснение на полет ******* от Москва до Бургас на ***********г. От тези доказателства, ценени в своята съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз, по силата на който превозвачът е следвало да извърши полет с № ******* на дата ***********г. с маршрут Москва – Бургас с планиран час на кацане 22:25ч.

Не е спорно и е отделено за такова с доклада по делото, че разстоянието между двете точки е над 1500км.

В проведеното на 13.10.2022г. открито съдебно заседание ответникът е задължен да представи списък на всички пасажери, допуснати на полета, като е предупреден, че при неизпълнение ще бъдат приложени последици на чл. 161 ГПК. Същият не е изпълнил указанието на съда, въпреки че на 19.10.2022г. е получил препис от определението и следва да разполага с този документ. Поради това, съдът намира, че същият е създал пречки за събиране на допуснати доказателства и следва да се приложат неблагоприятните последици на разпоредбата, като се приеме за доказан фактът, че ищецът е бил пасажер на полета, тоест качил се е своевременно на него. Това от своя страна обуславя и извод, че навреме се е явил за регистрация, като е спазил задълженията си по Регламента в качеството на пътник.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна по спора е да докаже положителния факт на пълно и точно изпълнение на задълженията си по сключения договор за въздушен превоз, а именно, че е извършил полета на уговорените дата и час на излитане и същият е пристигнал в крайната дестинация навреме с оглед уговорения час на кацане. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК с определението от 04.08.2022г. съдът му е указал, че не сочи доказателства за тези факти, като ответникът не е предприел активно поведение по установяването им, а е бездействал. С оглед на това, съдът следва да приложи неблагоприятните последици при неизпълнение на процесуалното задължения на страна в процеса да установи чрез пълно доказване фактите, за които носи тежестта, и да ги приеме за ненастъпили. В случая, това означава, че по делото не е установено полетът да е извършен от превозвача точно във времево отношение. Още повече, че на представения билет в горния десен ъгъл е отбелязано, че полетът е отложен за 01.07.2017г.

В Решение на СЕС от 19.11.2009г. по съединени дела C ‑402/07 и C‑432/07 е разяснено, че членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

В чл. 7 от Регламент № 261/2004г. размерът на обезщетението е фиксиран и за всички полети с разстояние над 1500км. същото е в размер на 400 евро.

С оглед изложеното съдът приема, че ищецът има право на обезщетение за закъснението на процесния полет и съответно в неговия патримониум е възникнало вземане в размер от 400 евро спрямо ответното дружество.

Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност не следва да бъде разглеждано и обсъждано, тъй като е направено след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 2

ГПК, а след този срок, за същото настъпва преклузия – ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното, предявеният установителен иск за главницата се явява основателен.

По иска за лихва за забава:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай задължението няма предвиден падеж, поради което ответникът изпада в забава след покана. Такава покана е изпратена по ел. път на 02.02.2019г. /л. 7/, като последното не доказва да е изпълнило задължението си за плащане, поради което е изпаднало в забава от следващия ден – 03.02.2019г., но в настоящото производство лихвата се претендира от 04.02.2019г. Ето защо, ответникът дължи и законна лихва, чийто размер възлиза на претендирания от ищеца, изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор.

По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорният иск за лихва.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал направата на такива в заповедното производство в размер на 25лв. за държавна такса и 300лв. за адв. възнаграждение или общо 325лв. За исковото производство е доказал разноски в размер на 75лв. за държавна такса и 300лв. за адв. възнаграждение или общо 375лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер по Наредба № 1/2004г.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от А. С., гражданин на Руската федерация, родена на **********г., срещу /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6960/2022г. по описа на СРС, ГО, 40-ти състав, а именно: 400,00 евро, представляващи обезщетение на основание Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на полет № ******* от ***********г. с маршрут летище Москва, Шереметиево - летище Бургас, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до изплащане на вземането, и 238,20 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.02.2019г. до 03.02.2022г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на А. С., гражданин на Руската федерация, родена на **********г., сумата от 325лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 375лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3