Решение № 492 от 06.06.2022, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. С., 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадеС. и втора година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря Владимира Ст. Писюзева Иванова като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530103295 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът А. твърди в исковата си молба, че по заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 1666 по описа за 2021 г. на С. районен съд и издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 819.69 лева месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М5800463 за периода 09.07.2018 г. - 08.01.2019 г. и сумата 1340 лева неустойка за неизпълнение на договор М5800463, и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и за разноски – 43.19 лева за държавна такса, и 300 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът бил сключил с него договор за използване на мобилни услуги 505159050, партида 108288938, ID на договор М5800463. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, които представлявали неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. С приложение № 1/29.09.2017 г., за срок от две години, бил активиран пакет от услуги - фиксиран интернет през мобилна мрежа, телевизия през С.елитна технология, фиксирана телефонна услуга и мобилни услуги за глас и данни. До юли 2018 г. ответникът бил заплащал използваните услуги, след което бил спрял да плаща. По договора били издадени и дължими следните фактури на обща стойност 819.69 лева: фактура № 377578815 на стойност 136.04 лева, фактура № 379180714 на стойност 199.69 лева, фактура № 380783204 на стойност 149.81 лева, фактура № 382384033 на стойност 152.23 лева, фактура № 383983672 на стойност 120 лева, фактура № 385621108 на стойност 61.92 лева. Поради неизпълнение на задълженията си по договор М5800463 за заплащане на използваните 1 мобилни услуги, договорът бил прекратен, считано от 25.01.2019 г., на основание т. 54.12 от общите условия за взаимоотношенията между А. и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на А. по стандарти -, - и -. Според същата, договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А., в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя била продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължал неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, която била уговорена в приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не бил изтекъл. Неустойката била определена като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки, които били дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора (25.01.2919 г.) до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер (29.09.2019 г.) - за оставащите 8 месеца от срока. Начислена била и неустойка във фиксиран размер за предоставено за срока на договора оборудване (рутер, модем, ТВ приемник), което абонатът не бил върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. За неустойката били издадени следните сметки на обща стойност 1340 лева, а именно: сметка № 569769146/25.01.2019 г. на стойност 140 лева - 8 месечни такси по 17.50 лева за номер -; сметка № 569769198/25.01.2019 г. на стойност 140 лева - 8 месечни такси по 17.50 лева за номер -, сметка № 569769236/ 25.01.2019 г. на стойност 140 лева - 8 месечни такси по 17.50 лева за номер -; сметка № 569769269/25.01.2019 г. на стойност 210 лева - 8 месечни такси по 15 лева + 90 лева неустойка за номер -; сметка № 56976930/25.01.2019 г. на стойност 50.08 лева - 8 месечни такси по 6.26 лева за номер -; сметка № 569769305/25.01.2019 г. на стойност 90 лева - неустойка за НоmеВох устройство, сметка № 569769322/25.01.2019 г. на стойност 106.48 лева - 8 месечни такси по 13.31 лева за номер -, сметка № 569769323/25.01.2019 г. на стойност 140 лева -неустойка за - устройство, сметка № 56976933/25.01.2019 г. на стойност 83.44 лева - 8 месечни такси по 10.43 лева за ТВ услуга номер 201000879062, сметка № 569769336/25.01.2019 г. на стойност 100 лева - неустойка за STB устройство *ТО- клауза за тарифно обвързване, съгласно която в рамките на срока на ползване на услугите по приложенията абонатът нямал право да преминава към тарифен план с по-ниска месечна такса и/или да прекратявал договора, в противен случай дължал неустойка във фиксиран размер за избрания тарифен план. Длъжникът бил заплатил на 11.05.2021 г. в брой в магазин на ищеца в С., - № -, сумата от 819.69 лева, с която бил погасил изцяло задълженията за месечни такси и потребление по следните фактури №№ 377578815/13.08.2018 г., № 379180714/12.09.2018 г., № 38078320/12.10.2018 г., № 382384033/13.11.2018 г., № 383983672/12.12.2018 г., № 385621108/14.01.2019 г. На 21.05.2021 г. били върнати и част от предоставените устройства и били кредитирани сметките за тях, а именно: № 569769305/ 25.01.2019 г. - 90 лева и № 569769323/ 25.01.2019 г. - 140 лева. Към дата на подаване на исковата му молба, по издадената заповед за изпълнение се претендирала сумата от 1110 лева - остатък за плащане на вземането за неустойка по останалите сметки за неустойки, както и съдебно деловодните разноски. Длъжникът бил подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Искането по същество е да се признае за установено по отношение 2 на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1110 лева за неустойки за неизпълнение на договор М5800463 и законна лихва за забава от подаване на заявлението до изплащането й.

Претендира за сторените в заповедното и настоящото дело разноски.

Ответникът Е. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди сторените по делото и в заповедното производство разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните неустойки, но в общ размер от 1340 лева, с 819.69 лева главница и законна лихва, с разноски, ищецът е подал на 12.02.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За разглеждането му е било образувано приложеното ч.гр.д. № 1666/2021 г. на СтРС, по което на 15.04.2021 г. е издадена исканата заповед по чл. 410 ГПК за всички горепосочени суми, срещу която на 28.05.2021 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, пълномощникът на ответника е подал възражение, в което вписал, че е по чл. 414 ГПК, като в същото първоначално заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, след което, че сумите по посочените фактури били платени, за което прилагал заверено копие на системен бон, както и че не дължал разноски за производството, защото не бил дал повод за предявяване на вземането, че възразявал и не дължал твърдяната неустойка да предсрочно прекратяване на договора в размер на 1340 лева, като моли да се обезсилела изцяло заповедта и претендирал разноски. Към възражението приложил системен бон за заплатени на ищеца на 11.05.2021 г. общо 819.69 лева по процесните шест фактури №№ 383983672/12.12.2018 г., № 380783204/12.10.2018 г., № 379180714/12.09.2018 г., № 377578815/13.08.2018 г., № 382384033/13.11.2018 г., № 385621108/14.01.2019 г.

Заповедният съд разпоредил на 31.05.2021 г. да се изпрати на основание чл. 414а ГПК копие от възражението с приложенията на ищеца за становище в 3 –дневен срок (чл. 414а, ал. 3 ГПК). В същия срок, на 14.06.2021 г., пълномощникът на ищеца представил в заповедното производство становище, с което възразил, че не му били изпратени приложения с доказателства за изпълнението, въпреки което признал, че ответникът му платил на 11.05.2021 г. сумата от 819.69 лева, с която погасил изцяло задълженията си по горепосочените шест фактури, а на 21.05.2021 г. и му върнал две от предоставените устройства, поради което били кредитирани следните сметки за начислените му неустойки за същите от 90 лева по сметка № 569769305/25.01.2019 г. и от 140 лева по сметка № 569769323/25.01.2019 г., като по издадената заповед останал неплатен остатък от 1110 лева неустойки по останалите сметки и 343.19 лева разноски по делото, за които поискал да не бъдела обезсилвана заповедта, а издаден му изпълнителен лист. На 17.06.2021 г. заповедният съд дал указания на ищеца по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на иск по заявлението му, които последният получил на 01.07.2021 г., а на 16.07.2021 г., в срока по чл.

3

415, ал. 4 ГПК, е предявил по делото процесния иск, които поради това се смята предявен на 12.04.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

На 29.09.2017 г. страните са сключили в писмена форма, при представените от ищеца общи условия, с които, в чл. 4.4 от договора ответникът е заявил, че е запознат и съгласен, поради което и съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ те го обвързват, въпреки неоснователните доводи за противното на пълномощника му в отговора, представения по делото от ищеца договор № 505159050. В чл. 5.1 от последния страните уговорили, че влизането му в сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяването му за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойки и обезщетения, се посочвали в съответното приложение по т. 3.2 или по друг начин, когато това било приложимо с оглед използваното средство за заявяване на съответната услуга (л. 4-5). На същата дата страните подписали и приложение № 1 към този договор, за срок от 24 месеца (л. 6-9). По силата му ищецът се задължил за същия срок да предоставя на ответника посочените в същото електронни съобщителни услуги при условията на договора, приложенията и общите му условия, а ответникът се задължил да му ги заплаща ежемесечно, заедно с дължимата месечна абонаментна такса за избраните тарифни планове, съгласно издадена му от ищеца фактура, в срок до 15 дни от издаването й, независимо от това дали е получил същата. В чл. 8.3.1 от това приложение към този договор страните уговорили, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от същото, договора или общите му условия, в това число, ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на услугите в това приложение, бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да получи неустойка в размер, както на всички стандартни месечни абонаментни такси на пакета (без отстъпка), дължими до изтичане на определения срок на ползване, така и стойноС.а на крайните устройства, получени от абоната като отстъпка от цената, дължима за предоставените услуги, съгласно т. 5.5, а в чл. 8.3.2 от същото приложение към този договор страните уговорили, че в случай, че при прекратяване на договора по отношение на услугите в това приложение или в останалите случаи, определени в общите условия, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната, бъде върнато от последния в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойноС.а на оборудването, съгласно действащият му ценоразпис (л. 9). Последното също е неустойка, макар и да не е наречена така в тази т. 8.3.2 от това приложение към договора, защото и ищецът го е наименовал така („неустойка устройство“) в процесните сметки (л. 34, 36 и 38), уговорено е да се дължи кумулативно на същото основание с неустойката по чл. 8.3.1 от същото приложение към договора и за обезщетение на същите вреди от предсрочното му прекратяване по вина на абонатаответник (чл. 92 ЗЗД).