Определение № 56 от 09.02.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Смолян, 09.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500012 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.413, ал.1 ГПК.

По ч.гр.дело № 317/2023 г. на Смолянския районен съд е издадена Заповед № 141/10.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н. Н. В. да заплати на заявителя „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД-гр.София сумата от 125 лв. главница по Договор за потребителски кредит SO № 3208/22.08.2022 г., представляваща една, а именно – седмата вноска, с падеж 28.03.2023 г., 18 лв. възнаградителна лихва за 28.03.2023 г., законната лихва върху 125 лв., считано от датата на подаване на заявлението 31.03.2023 г. до окончателно изплащане, 25 лв. разноски за държавна такса и 480 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу тази заповед в частта за разноските е подадена допустима частна жалба от Н. Н. В., чрез пълномощника му адв.Мая Орманова, с искане да бъде отменена в тази част и заявлението – отхвърлено за тях.

С писмен отговор, със съответно допълнение, ответникът по частната жалба „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД1 гр.София, чрез адв.Б. В.а Стр., я оспорва и моли за потвърждаване на заповедта в частта за разноските.

Съдът установява следното:

Обратно на твърдението в отговора на въззиваемото дружество „Интернешънъл Саламанка Капитъл“ ООД-гр.София, частната жалба срещу заповед № 141/10.04.2023 г. в частта за разноските е напълно допустима, независимо, че длъжникът Н. В. е подал възражение по чл.414 ГПК, че не дължи сумите по заповедта, на заявителя е указано да предяви иск по чл.422 ГПК и че исковият съд по него следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Чл.413, ал.1 ГПК не обвързва допустимостта на жалбата срещу разноските по заповедта с липсата на възражение по чл.414 ГПК или с липсата на предявен иск по чл.422 ГПК. Исковият съд също ще реши въпроса за разноските в заповедното производство, включително ако заповедта в частта за разноските не е обжалвана по реда на чл.413, ал.2 ГПК и тези разноски съществуват в нея. Това обаче не е пречка въпросът за разноските да се разреши и в производство като настоящото, след като законът дава тази възможност.

При извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че срещу длъжника Н. Н. В. заявителят „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е образувал в Смолянския районен съд общо десет заповедни производства за отделни падежирали вноски, произтичащи от един и същ договор за потребителски кредит - SO № 3208/22.08.2022 г., а именно: ч.гр.д.

№ 1185/2022 г.; ч.гр.д. № 1235/2022 г.; ч.гр.д. № 1/2023 г.; ч.гр.д. № 244/2023 г.; ч.гр.д. № 317/2023 г.; ч.гр.д. № 340/2023 г.; ч.гр.д. № 421/2023 г. , ч.гр.д. № 528/2023 г., ч.гр.дело № 741/2023 г. и ч.гр.дело № 841/2023 г.

По ч.гр.д. № 1185/2022 г. се претендира втората вноска по договора в същия размер за главница /125 лв./и лихва /18 лв./, както по настоящото производство, държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – София, където е образувано ч.гр.д.№ 6539/2023 г.

По ч.гр.д. № 1235/2022 г. се претендира третата вноска по договора и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в 2 размер на 480 лв.

По ч.гр.д. № 1/2023 г. се претендира четвъртата вноска по договора, както и държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.. Делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – София.

По ч.гр.д. № 244/2023 г. се претендира шестата вноска по договора и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

По настоящото ч.гр.д. № 317/2023 г. се претендира настоящата - седма вноска по договора и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

По ч.гр.д. № 340/2023 г. се претендира петата вноска по договора и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена заедно с държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Срещу разноските по тази заповед е образувано В.ч.гр.дело № 357/2023 г. на Смолянския окръжен съд. С определение от 17.08.2023 г. по него СмОС отменя заповедта в частта за разноските и отхвърля изцяло заявлението за тях.

По ч.гр.д. № 421/2023 г. се претендира осмата вноска по договора и с издадената по делото заповед за изпълнение същата е присъдена, заедно с държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. По образуваното в Смолянския окръжен съд В.ч.гр.дело № 358/2023 г. срещу разноските по тази заповед е постановено определение № 326 от 11.08.2023 г., с което заповедта е отменена за тях.

По ч.гр.д.№ 528/2023 г. се претендира деветата вноска от договора за кредит и 18 лв. за договорна лихва; 25 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Там заявлението е отхвърлено за търсените държавна такса 25 лв. и адвокатско възнаграждение 480 лева.

По ч.гр.дело № 741/2023 г. се претендира десетата вноска от договора и с издадената по него заповед за изпълнение същата е присъдена, заедно с разноските за държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско 3 възнаграждение в размер на 480 лв. По образуваното в Смолянския окръжен съд В.ч.гр.дело № 431/2023 г. срещу разноските по тази заповед е постановено определение № 408/25.10.2023 г., с което заповедта е отменена за тях.

По ч.гр.дело № 841/2023 г. се претендира дванадесетата вноска от договора и с издадената по него заповед същата е присъдена, заедно с разноските за държавна такса в размер на 25 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. По образуваното в Смолянския окръжен съд В.ч.гр.дело № 13/2024 г. срещу разноските по тази заповед е постановено определение № 33/18.01.2024 г., с което заповедта е отменена за тях.

От това поведение на заявителя-въззиваем се налага категоричен извод, че „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД-гр.София недобросъвестно е образувал десет отделни заповедни производства за изискуеми отделни вноски, произтичащи от един и същи договор, претендирайки десет пъти по 25 лв. държавни такси и десет адвокатски възнаграждения – 10 пъти по 480 лв. или общо 4 800 лв., при положение, че взетите в заем пари от Н. В. са 1 500 лв., а общият размер на всички плащания, включително лихва и такса за експресно разглеждане, е 3 300 лв. – т.2.9 от договора.

Т.е., претенцията само за адвокатско възнаграждение е повече от три пъти над размера на отпуснатия кредит и надвишава с около 1 500 лв. и общия размер на всички посочени в т.2.9 плащания.

Този подход за събиране на разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по всяко едно от делата с предмет вземания за отделните вноски, произтичащи от един и същ договор, е в драстично нарушение на принципа по чл. 3 ГПК за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване на процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните процесуални представители. По този начин икономически по-силната страна, посредством законово установени средства, цели постигане на противоправен резултат - неоснователно обогатяване чрез калкулиране в тежест на длъжника на неоправдано високи по размер разноски в рамките на образуваните десет на брой заповедни производства.

Не се открива друга причина за подобно поведение, освен на заявителя и процесуалния му представител да се присъди десеткратен размер 4 на адвокатско възнаграждение – 4 800 лв., вместо например около 650 лв., колкото то би било, ако се подаде само едно заявление за всички дължими 12 вноски и другите суми по договора, които са най-малко 3 300 лв., като упражни например правото си по чл.Х.3.1 от Общите условия – да обяви вземанията си по договора за предсрочно изискуеми поради неплащане дори само на една вноска от кредитополучателя. От заявлението става ясно, че преди подаване на заявлението В. не е платил нищо по договора, така, че предвидената от чл.Х.3.1 на Общите условия предпоставка е налице.

Както е отразено и в отговора на частната жалба, отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото. В случая обаче не длъжникът е заставил заявителя да образува десет отделни производства за отделни погасителни вноски по един и същи договор; напротив, самият заявител, въпреки възможността да образува само едно дело за няколко или дори всички вземания, произтичащи от същия договор, е избрал да води дела за всяка вноска поотделно. Ето защо, след като длъжникът не е предизвикал неоснователно десет дела, той не дължи и разноски по всички тях.

В тази връзка е неоснователно твърдението на заявителя, че чакал да настъпи падежът на отделни вноска и затова образувал отделни производства за всяка една от тях. Също така, по десетте производства държавната такса е общо 250 лв., а ако вземането беше предявено с едно заявление за всички дължими суми, държавната такса не би била повече от 100 лв.

Действително, претендирането в отделни производства на вземания, които произтичат от един и същи договор между едни и същи страни, не е забранено от закона. Същото зависи изцяло от волята на кредитодателя, тъй като заявяването на претенциите в едно производство не е задължително, може да се дължи и на пропуск, но такъв в случая липсва.

Спорните разноски обаче са сторени също изцяло по волята на кредитодателя, който, макар да е имал възможност да не ги направи в такъв голям размер, получавайки все същата степен на защита, е избрал да ги плати. Това не може да има за последица натоварването на длъжника с разноски, явяващи се резултат от злоупотреба с право.

Неоснователен е доводът на въззиваемото дружество, че не 5 можел да бъде задължен да претендира цялото си вземане едва когато настъпи падежът и на последната вноска, доколкото изискуемостта, забавата и давността по отношение на всяка вноска настъпвали поотделно и да се обединят в общо производство, защото вземанията, макар да произтичат от един и същи договор, са с различни основания - при разсрочени плащания изискуемостта, забавата и давността за всяка погасителна вноска настъпват поотделно като самостоятелни задължения.

Тълкувателно решение № 5/2019 от 21.01.2022 г. по тълк.дело № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, дава отговор на друг въпрос - за началния момент на срока спрямо поръчителя по чл.147, ал.1 ЗЗД: че при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.

В това решение обаче са приети следните т.нар. решаващи мотиви, а именно: „Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие, през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично.