Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261053 от 05.07.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2707/2019
Вид
Решение № 261053
Подписан
05.07.2021
В сила
12.05.2023
Състав
АННА ВЛАДИМИРОВА НЕНОВА ВЪЛКАНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 05.07.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 2707 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ, евентуално чл. 647, ал. 1, т. 6, вр. чл. 647, ал. 2 от ТЗ, евентуално чл. 135 от ЗЗД.

С първоначалната искова молба по делото с вх. № 155723/16.12.2019г. от Р.Т., тогава синдик на „Л.Г.Р.“ АД (в несъстоятелност), са изложени твърдения, че, с решение на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, от 17.12.2018г., постановено по т.д. № 2360/2018г. „Л.Г.Р.“ АД е било обявено в неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011г., открито е било производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик.

Насроченото първо събрание на кредиторите не е било проведено и временният синдик е продължил да изпълнява правомощията си. Исковете по делото са предявени с оглед попълване масата на несъстоятелността в съответствие с изрично възложеното на синдика правомощие по чл. 649, ал. 1 от ТЗ. По-конкретно от синдика е изложено, че на 21.01.2014г. между „Л.Г.Р.“ АД, като купувач, и „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД, като продавач, е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 24, том І, рег. № 159, дело № 21 на нотариус О.О., рег. № 109 на

Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с вх. № 112/21.01.2014г., акт № 60, том І, дело № 48/2014г. По силата на договора продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, а съгласно одобрената строителна документация къща М13-11 със застроена площ от 204 кв.м., а съгласно ценообразуване - с разгърната застроена площ от 259. 66 кв.м., с тераси с площ от 83.24 кв.м., състояща се от дневна с трапезария и кухненски бокс, една баня с тоалетна, три тераси и гараж на първи етаж и плувен басейн в дворното място и четири спални, три бани с тоалетни и тераса на втори етаж, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находяща се в землището на гр. Балчик, област Добрич, заедно с 693. 85 кв.м. от правото на собственост върху поземления имот и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Договорената цена е била 48 000 лева с ДДС, като купувачът се е задължил да заплати продажната цена в срок до 31.01.2014г.

С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 134, том І, рег. № 479, дело № 81/2015г. на същия нотариус, вписан в Службата по вписванията с вх. № 342/24.02.2015г., акт № 142, том І, дело № 130/2015г. „Л.Г.Р.“ АД е прехвърлило на „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД свои собствeни три имота – апартамент с идентификатор ***, представляващ апартамент GbA 306 съгласно одобрената строителна документация, находящ се в гр. Балчик, комплекс „Л.Г.Р.“ № ********, с площ по кадастрална схема от 57. 16 кв.м. и обща площ от 68. 44 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 15, ведно с 2.80% идеални части от общите части на вход „А“ от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен; апартамент с идентификатор ***, представляващ апартамент GcA

501 съгласно одобрената строителна документация, находящ се в гр. Балчик, комплекс „Л.Г.Р.“ № ********ап. А501, с площ по кадастрална схема от 57. 84 кв.м. и обща площ от 63. 48 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 20, ведно с 2.67% идеални части от общите части на вход „А“ от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен; както и апартамент с идентификатор

***, представляващ апартамент GeB 302 съгласно одобрената строителна документация, находящ се в гр. Балчик, комплекс „Л.Г.Р.“ № **********, с площ по кадастрална схема от 114. 14 кв.м. и обща площ от 136.

29 кв.м., заедно с прилежащото мазе № 34, ведно с 6. 87% идеални части от общите части на вход „Б“ от сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен. В замяна на прехвърленото право на собственост върху трите апартамента „Л.Д.Е.Е.“ ЕАД е прехвърлило обратно правото на собственост върху еднофамилната жилищна сграда. В нотариалния акт, с който е сключен договорът за замяна, страните са декларирали, че заменените имоти са икономически равностойни и не са предвидили заплащането на парично уравняване.

Синдикът счита, че описаните сделки увреждат кредиторите на несъстоятелността, поради което следва да бъдат обявени за недействителни спрямо тях.

По отношение на договора за покупко-продажба на еднофамилната жилищна сграда от 21.01.2014г. се посочва, че сделката е извършена в срока по чл. 647, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 647, ал. 1, т.

3 и т. 6 от ТЗ. Молбата по чл. 625 от ТЗ, по която е било образувано първоинстанционното производство по несъстоятелност (т.д.н. № 1708/2011г. на СГС, ТО) е била подадена на 05.05.2011г.

Даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото. Стойността на продажната цена – 48 000 лева с ДДС, не отразява реалните характеристики на имота – неговото местоположение в атрактивен черноморски курортен град, площ и състоянието му – в пълна степен на завършеност, което се установява от представеното при изповядване на сделката Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 77/19.08.2009г. Тази стойност е многократно по-ниска от цената, която впоследствие „Л.Г.Р.“ АД получава при извършената от него през 2015г. последваща продажба на еднофамилната жилищна къща.

По-конкретно след като по силата на договора за замяна е получил правото на собственост върху сградата обратно в патримониума си, на следващия ден – 26.02.2015г., дружеството е сключило договор за продажба при цена от 430 000 евро с ДДС, която е реалната пазарна цена на имота.

Посочената икономическа нееквивалентност накърнява масата на несъстоятелността, предвид което сделката следва да бъде обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Същевременно страна по договора за покупко-продажба на еднофамилната жилищна сграда е свързано с длъжника лице. На учредителното събрание на „ЛГР Д.Е.Е.“ АД от 27.05.2011г. „Л.Г.Р.“ АД е записало 11 561 710 от общо 11 562 710 акции от капитала и е станало собственик на 99.99% от капитала на дружеството. Това акционерно участие се е запазило до 03.07.2019г., на която дата по партидата на „ЛГР Д.Е.Е.“ АД е вписана промяна в неговата правноорганизационна форма – то продължава дейността като еднолично акционерно дружество със собственик „Г.П.М.“ ЕАД. Към 21.01.2014г. ответниците са били свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 и т. 6 от ТЗ. Продажбата на сградата е увреждаща, дори ако се приеме, че е извършена на реалната пазарна цена. Страната се позовава на Решение № 149/12.11.2013г. по т.д. № 422/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. относно искове по чл. 135 от ЗЗД, които намира, че касаят сходна хипотеза.

Синдикът сочи, че като различни хипотези на един и същ иск основанията по т. 3 и т. 6 на чл. 647, ал. 1 от ТЗ могат да се поддържан кумулативно, като уважаването на иска на всяко едно от тези основания би имало за резултат обявяване на продажбата за недействителна.

Ако съдът счете, че двете основания следва да се разгледат при условия на евентуалност, ищецът иска съдът първо да се произнесе по основанието на т. 3, а при евентуалното му отхвърляне – и по основанието по т. 6.

По отношение на договора за замяна, сключен на 24.02.2015г, също се излага, че датата на извършване на сделката попада във времевите рамки на периода по чл. 647, ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ТЗ.

Свързаността на страните по сделката към тази дата се обосновава в изложените вече съображения, които да се вземат предвид и при произнасяне по този иск.

Увреждащият характер на сделката по замяната по отношение на кредиторите на несъстоятелността се извежда при съвкупния й анализ с предхождащата я сделка по продажба на еднофамилната жилищна сграда. Икономическият израз на облагата, получена по договора за продажба, дори да е заплатена цената, е 48 000 лева, а при замяната „ЛГР Д.Е.Е.“

АД е получило право на собственост върху три апартамента. Без съмнение увреждащо спрямо кредиторите по несъстоятелността е увеличението на имуществото на длъжника със сумата от 48 000 лева срещу намаляване на имуществото със стойността на три недвижими имота, представляващи апартаменти във ваканционен комплекс в близост до морето. Обстоятелствата осъществяват фактическия състав на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 от ТЗ за обявяване на замяната за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

И по отношение на тези искове се излага, че като различни хипотези на един и същ иск основанията по т. 3 и т. 6 на чл. 647, ал. 1 от ТЗ могат да се поддържан кумулативно, като уважаването на иска на всяко едно от тези основания би имало за резултат обявяване на продажбата за недействителна, но ако съдът счете, че двете основания следва да се разгледат при условия на евентуалност, ищецът иска съдът първо да се произнесе по основанието на т. 3, а при евентуалното му отхвърляне – и по основанието по т.

6.

При условията на евентуалност се предявява иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на договора за замяна, по който съдът да се произнесе само ако приеме недопустим или отхвърли основния иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Вземанията на кредиторите по несъстоятелността са възникнали преди датата на замяната на недвижимите имоти, с което е изпълнена първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, което се установява от списъците на приетите вземания, обявени в търговския регистър с вписване № 20190515145830.

Увреждащият характер на замяната като елемент от фактическия състав на този иск е по вече изложените съображения, а длъжникът е несъмнено недобросъвестен предвид знанието му за съществуване на публично-правни задължения, на задължения към банките „Ю.Б.“ АД и „У.К.Б.“ АД, а също и към кредиторите физически лица от списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, чиито вземания са били установени преди датата на сделката с влезли в сила съдебни решения. Според трайно установената практика на ВКС длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане

(т.д. № 638/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) Относими са и съображенията относно свързаността между страните. Ще е приложима презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД с разширеното й приложно поле спрямо всички свързани лица съгласно чл. 649, ал. 4 от ТЗ. Ако се приеме, че не е налице свързаност между страните по сделката, то са налице доказателства и за знание на лицето, с което длъжникът е договарял. По силата на анекс от 02.09.2013г. по Договор за банков кредит № 002/09.03.2007г. „ЛГР Д.Е.Е.“ АД се е присъединило като солидарен длъжник към задълженията на „Л.Г.Р.“ АД към „У.К.Б.“ АД. Подписан е и анекс от 15.12.2014г. към договора за банков кредит.

След успешното провеждане на защитата на кредиторите по двете оспорени сделки, синдикът на „Л.Г.Р.“ АД ще разполага с възможността да предяви обусловения иск за връщане в масата на несъстоятелността на отчуждените недвижими имоти, представляващи трите апартамента, респективно с евентуалния обусловен иск по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на равностойността на тези имоти, които са отчуждени, изразходвани или унищожени (Решение № 93/10.07.2014г. по т.д. № 2907/2013г. на ВКС, ТК, ІІт.о.) Предявяването на тези искове не е ограничено от преклузивния срок по чл.

649, ал. 1 от ТЗ.

С молба от 17.12.2019г. от временния синдик Р.Т. е било уточнено, че производството по несъстоятелност по отношение на първоначалния кредитор (молител) е бил прекратено поради оттегляне на молбата, но междувременно, съгласно молба от 22.11.2011г., в производството са били конституирани други молители – физически лица и търговско дружество, по чл.

629, ал. 4 от ТЗ и молбата по чл. 625 от ТЗ следва да се счита подадена на 22.11.2011г.