Решение № 92 от 17.06.2019, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 23/2019
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 17.06.2019
- В сила
- 15.07.2019
- Състав
- ЕВА ВАСИЛЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417,т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101, изр. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.27 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 · Закон за задълженията и договорите
- чл.327,ал.1 · Търговски закон
- чл.465 · Търговски закон
- чл.483 · Търговски закон
- чл.485,ал.1 · Търговски закон
- чл.535 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
Гр.ДОБРИЧ 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ ЮНИ 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното т.д.№ 23/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от ООД „***“, ЕИК
***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 1,представлявано от Управителя ***,чрез пълномощника му-адв.Д.Ж.,ДАК,искова молба,с която срещу Д.З.Д.,ЕГН:********** и С.М.Я.,ЕГН:**********,двамата с адрес:г***,е предявен иск с правно основание чл.124,ал.1,във връзка с чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.4 от ГПК.
Претендира се установяване съществуването на вземане по издаден на 15.04.2016г.от ответника Д.З.Д. в полза на ищеца запис на заповед,с падеж 25.07.2016г.,въз основа на която ценна книга се е развило заповедно производство по ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на Каварненски районен съд.Ищецът моли съдът да постанови решение,с което да признае за установено,че по издадена по ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на Каварненски районен съд Заповед № 279/11.09.2018г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК и изпълнителен лист ответниците му дължат солидарно сумата от 72 000 лв. по запис на заповед от 15.04.2016г.,с падеж 25.07.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.09.2018г.-датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д.№ 631/2018г.на КРС,до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се присъждане и на направените в настоящото и в заповедното производство съдебни разноски.
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се установява следното:
Ответникът
Д.З.Д. е издал на 15.04.2016г.в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 72 000 лв.,с падеж 25.07.2016г.Ответницата С.М.Я. е подписала ценната книга в качеството си на поръчител.Длъжникът и поръчителят не са погасили никаква част от задължението си,поради което на 10.09.2018г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК,което е уважено.С издадената по ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на Каварненски районен съд Заповед № 279/11.09.2018г. длъжникът Д.З.Д.,ЕГН:********** и С.М.Я.,ЕГН:**********,в качеството й на поръчител,двамата с адрес:гр.Каварна,ул. „***“ № 34,вх.А,ап.11,са осъдени солидарно да заплатят на кредитора ООД
„***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ ***“ № 1,представлявано от Управителя ***,сумите: 72 000 лв. по издаден на 15.04.2016г. запис на заповед,с падеж 25.07.2016г.,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от 10.09.2018г.,до окончателното изплащане на задължението;разноски в заповедното производство в размер на 1440.00 лв.-внесена държавна такса и 150.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжниците са подали възражение,че не дължат изпълнение по издадената по ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на КРС заповед за изпълнение.
С Разпореждане по делото,получено от заявителя на 04.01.2019г.,съдът е указал на ООД
„***“ да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
В указания срок,а именно- на 31.01.2019г. е подадена исковата молба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело.
Поради правната природа на записа на заповед като ценна книга,установяването на съществуването на вземането в исково производство по чл.422 от ГПК се свежда до проверка външната редовност на документа и удостоверява ли същия подлежащо на изпълнение вземане.
В случая записът на заповед е редовен от външна страна,съдържа всички законови реквизити,поради което по него се дължи плащане. Менителничният ефект е абстрактна сделка,поради което същият сам по себе си е достатъчно основание,за да се приеме,че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата по записа на заповед.
В законоустановения срок по чл.367,ал.1 от ГПК ответниците,чрез пълномощника им-адв.М.К.,ДАК,са депозирали писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№1727/11.03.2019г.,в който изразяват становище,че предявеният иск е допустим,но неоснователен.От своя страна претендират присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответниците навеждат възражение,че не дължат посочената в записа на заповед сума.
Твърдят,че между ищеца и първия ответник са налице каузални правоотношения.Д.Д.,в качеството си на земеделски производител,е купувал години наред семена,торове и препарати за растителна защита от ищцовото дружество,чийто основен предмет на дейност е търговия с такива продукти.Така е било и за стопанската 2013-2014г.
За да се приеме наличието на задължение по записа на заповед,в тежест на ищеца е да докаже предаването на сумата,посочена в записа.Издаването на ценната книга не е доказателство за предаване на сумата,посочена в нея,още повече,че в конкретния случай по този начин са уредени възникнали преди това задължения на първия ответник към ищеца,но не и в посочения размер.Изложеното обосновава според ответниците извода,че не съществува валидно задължение по процесния запис на заповед.
На 15.04.2016г.под натиск и заплашване ответникът Д.Д. е бил принуден да подпише Споразумение за наличието на вземане от страна на ищеца по 6 броя фактури,както и запис на заповед.В т.4 от това споразумение е записано,че Д.Д.,с поръчителството на управителя като физическо лице,издава запис на заповед в полза на ООД
„***“.Следва да се отбележи,че Д. има фирма,регистрирана на 03.05.2016г.,чийто управител е той,а не посочената като поръчител в записа и втори ответник С.Я.,която е майка на Д.Д..Доказателство за упражнения натиск и принуда при подписване на 15.04.2016г. на двата документа е и факта,че три от посочените фактури са за други лица-получатели на описаните във фактурите артикули.Друго доказателство за твърдяната принуда и заплашване е и факта,че от 15.04.2016г.противозаконно е отнет и лекият автомобил на Д.Д.,с рег.№ ТХ 9611 ХМ,чрез вземане ключовете на МПС-то с цел „ залог“ за вземането,като и до момента Д. е лишен от правото да ползва автомобила си.
По повод психическия тормоз на който са подложени след лятото на 2016г.Д. и родителите му,в началото на м.септември 2018г. подават жалба в Районна прокуратура,гр.Каварна,която жалба е изпратена по компетентност в РП Добрич,вх.№ 1920/2018г.Към този момент по тази прокурорска преписка има образувано досъдебно производство.
В депозирана по делото допълнителна искова молба,вх.рег.№ 2296/02.04.2019г. и във връзка с депозирания от ответниците отговор, ищецът изразява следното становище:
Не оспорва твърдението на ответниците,че каузалното правоотношение,по повод и във връзка с което е издаден процесния запис на заповед,е продажбата през 2014г. от ищеца на ответника Д.З.Д. на семена,торове и препарати за растителна защита.За покупките са издадени подписани от ищеца и от ответника фактури,а за получаването на стоките по фактурите са съставени,също двустранно подписани,и приемо-предавателни протоколи.Издадени са били следните фактури:
Фактура
№ **********/15.10.2014г.,с която на ответника Д.З.Д. са били продадени стоки за сумата от 31 762.60 лв. с ДДС,а стоките са предадени на Д. със следните приемо-предавателни протоколи:№**********/14.03.2014г.;№**********/21.03.2014г.;№**********/21.03.2014г.;№**********/03.06.2014г.;№**********/11.06.2014г.;№**********/21.07.2014г.;№**********/07.05.2014г.;№**********/25.07.2014г.;№**********/26.05.2014г.;№00000249/05.06.2014г.;
Фактура
№ **********/15.10.2014г.,с която на ответника Д.З.Д. са били продадени стоки за сумата от 15 922.32 лв.с ДДС,за което страните са съставили и подписали следните приемо-предавателни протоколи:№
**********/14.03.2014г.;№ **********/21.03.2014г.;
Фактура
№ **********/30.10.2014г.,с която на ответника Д.З.Д. са били продадени стоки за сумата от 9 979.20 лв.с ДДС,за което страните са съставили и подписали следните приемо-предавателни протоколи:№**********/03.06.2014г.;№070689/01.04.2014г.;№070690/01.4.2014г.
С
Фактура № **********/19.08.2014г. са продадени на ЕООД „***“,ЕИК ***,40 литра Раундъп,за сумата от 369.60 лв.с ДДС.Въпреки,че като купувач по търговската продажба е посочено това дружество,стоката по фактурата е получена от ответника Д.З.Д.,който е подписал както фактурата,така и приемо-предавателен протокол № **********/19.08.2014г.
С
Фактура № **********/15.08.2014г. са продадени на ЕООД „***“,ЕИК ***,160 литра НАСА,за сумата от 1 190.40 лв. с ДДС.Въпреки,че като купувач по търговската продажба е посочено това дружество,стоката по фактурата е получена от ответника Д.З.Д.,който е подписал както фактурата,така и приемо-предавателен протокол № **********/25.07.2014г.
С фактура № **********/30.10.2014г. са продадени на ***,ЕГН:**********,***, 4 650 тона Амониев нитрат Девня и 3 торби Царевица РR 9578,за сумата от 4 120.20 лв. с ДДС.По същия начин,въпреки,че като купувач по търговската продажба е посочено друго физическо лице,стоката по фактурата е получена от ответника Д.З.Д.,който е подписал както фактурата,така и приемо-предавателни протоколи:№ *********/14.03.2014г.№**********/10.07.2014г.;№**********/18.06.2014г.
Две години след извършените продажби,на
15.04.2016г.,между ООД „***“ и Д.З.Д. се подписва договор за встъпване в дълг,по силата на който Д. встъпва като съдлъжник към кредитора ООД „***“ за уреждане на задълженията на ЕООД „***“,ЕИК ***,и на ***,ЕГН:**********,възникнали на основание горепосочените фактури,като по силата на чл.2 от договора,поемателят е приел да изпълни гореописаните задължения.На основание договорът за встъпване в дълг, Д.З.Д. отговаря солидарно с ЕООД „***“ и с *** за плащане на сумите по фактурите.В чл.3 от договора за встъпване в дълг се съдържа изрично изявление на Д.З.Д.,че същият е подписал трите фактури,а именно:№ **********/19.08.2014г.; № **********/15.08.2014г. и № **********/30.10.2014г.
След като Д.З.Д. е придобил качеството на солидарен длъжник на ЕООД „***“ и *** към ищеца,на същата дата страните подписват и споразумение,по силата на което ответникът Д. е признал за безспорно установено,че дължи на ООД „***“ сумата от 72 000 лв.,представляваща дължими суми по описаните в споразумението 6 броя фактури,вкл. и тези,по които е встъпил в дълг,на обща стойност 63 344.32 лв. и договорени 8 655.68 лв. лихва.
Ищецът оспорва наведеното в отговора на исковата молба твърдение за натиск и заплаха при подписване на споразумението.Относно представената като доказателство към отговора жалба,намира,че същата е неотносима към настоящия спор,доколкото в нея се съдържат данни за събития,станали през септември 2018г. и нямащи никакво отношение към настоящото дело.
В депозиран отговор на допълнителната искова молба,вх.рег.№2809/23.04.2019г.,ответниците навеждат следните възражения:
Видно от представените от ищеца шест броя фактури,общият сбор на отразените в тях суми за плащане възлиза на 63 344.32 лв.,а исковата претенция е в размер на 72 000 лв.Възниква въпроса разликата от 8 655.68 лв. на какво основание се претендира.Именно твърдяния от ответниците натиск върху семейството на Д.Д. и майка му С.Я.,принуждават Я. да подпише процесния запис на заповед в качеството си на поръчител.Я. не е страна по каузалното правоотношение,страни са непривлечените в настоящото производство страни- ЕООД „***“ и ***. Вземанията и по шестте фактури са погасени по давност на основание чл.111 от ЗЗД,като изрично се прави възражение в този смисъл.
Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният по настоящото дело иск е процесуално допустим.
Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по настоящото дело ч.гр.д.№ 631/2018г.по описа на Каварненски районен съд, подаденото по делото от ООД „***“,гр.Добрич,ЕИК ***,заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.10 ГПК е уважено,като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 279/11.09.2018г.Със заповедта длъжникът Д.З.Д.,ЕГН:********** и С.М.Я.,ЕГН:**********,в качеството й на поръчител,двамата с адрес:гр.Каварна,ул. „***“ № 34,вх.А,ап.11,са осъдени солидарно да заплатят на кредитора ООД „***“,ЕИК
Разпечатката съдържа 52 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a85857ca-de81-459e-8629-04d4cab10a56