Решение № 20011 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20011 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............ при участието на секретаря ............. като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110150765 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищеца ..........., със седалище и адрес на управление ............. представлявано от ........... – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат сумите по издадената заповед за изпълнение на парично зцадължение по чл. 410 от ГПК № 19031 от 05.07.2022 г. по ч. гр. дело № 33059 по описа за 2022 г. на СРС. В съдебно заседание искът се поддържа.

Ответницата К. Н. Х. с ЕГН **********, от ............ чрез адв. И. Н. от САК, със съдебен адрес ..........., в срока по чл.

131 от ГПК е подала писмен отговор до съда, в който изцяло оспорва исковете, прави възражение за изтекла погасителна давност, и моли да бъдат отхвърлени, като и бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът Д. И. М. с ЕГН **********, от ........... чрез адв. С. К. от САК, със съдебен адрес ...........в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който изцяло 1 оспорва исковете, прави възражение за изтекла погасителна давност, и моли да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени направените разноски.

Третото лице-помагач ........, със седалище и адрес на управление ........... не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 33059 по описа за 2022 г. на СРС, на 20.06.2022 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за процесните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 05.07.2022 г., по ч.гр. д. № 33059 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжниците. Така издадената заповед била връчена на длъжниците, като същите в срока по чл. 414 от ГПК, депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена. При установяване на горните предпоставки ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил задълженията си. Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на 2 сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за 3 наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

С оглед така очертаната нормативна уредба, потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла на закона е собственикът на топлоснабден имот, респ. носителят на вещно право на ползване върху такъв имот. Това е и една от предпоставките, които следва да докаже ищеца за да бъде уважен иска, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. В процесния случай е налице оспорване от страна на ответницата на качеството на потребител, поради което това е първия релевантен въпрос, който следва да се обсъди, за да бъде извършена преценка за уважаване или отхвърляне на иска.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ............. г. на нотариус при ............. видно от който трето, неучастващо по делото лице – ............... е бил признат за собственик на топлоснабдения имот. По делото обаче не са представени нито акт за смърт, нито удостоверение за наследници на лицето .............., който фигурира като собственик на имота в цитрания нотариален акт, поради което и съдът счита, че качеството на двамата ответници на потребители на топлинна анергия не е доказано и исковете срещу двамата следва да бъдат изцяло отхвърлени.

Предвид този изход на делото и отхвърляне на исковете изцяло следва да бъдат уважени на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и претенциите на ответниците за присъждане на разноски по делото.

И двамата ответници делото от адвокати при са били представлявани по условията на чл. 38 ЗА.

Процесуалното представителство по делото на о тветницата К. Н. Х. е осъществено по представен договор за правна защита и съдействие от 24.10.2023 г. от адв. И. Н. от САК, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

– оказване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, 4 оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. В случая са претендирани адвокатски възнаграждение както по заповедното производство в размер на 300 лева, така и по настоящото производство в размер на 400 лева, поради което и общия размер на присъденото възнаграждение следва да бъде 700 лева. Процесуалното представителство по делото на ответника Д. И. М. е осъществено по представен договор за правна защита и съдействие от 17.10.2022 г. от адв. С.

К. от САК, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – оказване на безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. В случая са претендирани адвокатски възнаграждение както по заповедното производство в размер на 300 лева, така и по настоящото производство в размер на 400 лева, поради което и общия размер на присъденото възнаграждение следва да бъде 700 лева.

Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. И. Н. сумата в размер на 700 лева и на адв. С. К. сумата в размер на 700 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от;-......... , със седалище и адрес на управление .........., представлявано от .......... – изпълнителен директор, искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

153 от ЗЕ против К. Н. Х. с ЕГН **********, от гр. .........., за сумата от 1 307, 34 лева /хиляда триста и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със законна лихва от 5

20.06.2022 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 162, 32 лева /сто шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г., за сумата в размер на 12, 90 лева /дванадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със законна лихва от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 1, 84 лева /един лев и осемдесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва в размер на за периода от 31.08.2020 г. до 08.06.2022 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично зцадължение по чл. 410 от ГПК № 19031 от 05.07.2022 г. по ч. гр. дело № 33059 по описа за 2022 г. на СРС , като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ..............., със седалище и адрес на управление ......... представлявано от ......... – изпълнителен директор, искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ против Д. И. М. с ЕГН **********, от ............. за сумата от 1 307, 34 лева /хиляда триста и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. ведно със законна лихва от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 162, 32 лева /сто шестдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2022 г., за сумата в размер на 12, 90 лева /дванадесет лева и деветдесет стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г. ведно със законна лихва от 20.06.2022 г. до изплащане на вземането, и за сумата в размер на 1, 84 лева /един лев и осемдесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва в размер на за периода от 31.08.2020 г. до 08.06.2022 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично зцадължение по чл. 410 от ГПК № 19031 от 05.07.2022 г. по ч. гр. дело № 33059 по описа за 2022 г. на СРС , като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.