Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2109 от 06.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1763/2026
Вид
Определение № 2109
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
Светлана Станева, Борислав Терзиев, Стефка Михова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2109 гр. Пловдив, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Станева

Членове:

Стефка Михова

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501763 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, представлявано от управителя Б.Н., чрез юрисконсулт А.Г., против Определение № 7372/12.06.2026 г., постановено по гр. д. № 75/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е върната като недопустима насрещната искова молба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД против Н. Ю. И..

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за липса на реално претърпени вреди е неотносим към допустимостта на насрещния иск, тъй като въпросът дали вредите са настъпили следва да бъде разрешен с крайния съдебен акт по съществото на спора. Посочва, че насрещният иск е предявен именно защото вредите ще възникнат след приключване на производството по първоначалния иск и евентуалното присъждане на разноски. Ако такива не бъдат присъдени, искът би бил неоснователен, но не и недопустим. Сочи още, че липсата на окончателен съдебен акт по първоначалното производство не препятства предявяването на иск за вреди вследствие злоупотреба с процесуални права и че не съществува задължение страната да изчерпи инстанционния контрол, преди да предяви подобен иск.

Оспорва и извода на районния съд, че чрез насрещния иск се цели пререшаване на въпроса за съдебните разноски, като поддържа, че предмет на претенцията е обезщетение за вреди, причинени от злоупотреба с правото на иск, а не преразглеждане на отговорността за разноски. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Пловдив за разглеждане на насрещния иск. Претендира разноски за настоящото производство.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 ГПК, подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното частната жалба е процесуално допустима.

Като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, и съобрази доказателствата по делото, настоящият състав намира частната жалба за 1 неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н.

Ю. И. срещу „Изи Финанс“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на платени без основание суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Финанс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба и насрещна искова молба с правно основание чл. 3 ГПК, във връзка с чл. 45 ЗЗД, с която е претендирал сумата 424,37 евро (830 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в очаквани разноски по първоначалното производство – държавна такса в размер на 25,56 евро (50 лв.), адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро (480 лв.) и типичен депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 153,39 евро (300 лв.).

В насрещната искова молба са изложени твърдения, че ищецът по първоначалния иск е злоупотребил с правото си на иск, тъй като преди завеждането му не е направил опит за доброволно уреждане на спора, независимо че е разполагал с възможност да осъществи контакт с дружеството. Поддържа се, че предявяването на първоначалния иск без извънсъдебен опит за уреждане на отношенията, както и образуването на множество отделни производства вместо едно общо производство, представляват недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, в резултат на което за дружеството са възникнали вреди, изразяващи се в разноските по делото. Излагат се и твърдения, че първоначалният ищец се представлява от адвокат, който е могъл да го насочи към извънсъдебно уреждане на спора, както и че образуването на седем отделни дела вместо едно е довело до изкуствено увеличаване на разноските.

За да постанови обжалваното определение, Районният съд е приел, че насрещният иск е предявен своевременно по реда на чл. 211 ГПК, но е процесуално недопустим, тъй като с него се претендира обезщетение за вреди, които към момента на предявяването му не са настъпили, а евентуалното им възникване зависи от бъдещия изход на неприключилото производство по първоначалния иск.

Настоящият съдебен състав споделя този извод.

От изложените в насрещната искова молба твърдения се установява, че претендираните вреди представляват бъдещи разноски, чието възникване и размер са обусловени от евентуалното уважаване на първоначалния иск и от разпределението на съдебните разноски с крайния съдебен акт. Самият насрещен ищец изрично сочи, че размерът на вредите варира според изхода на делото, както и че ако размерът им се увеличи, ще предяви нов иск за разликата. Следователно към момента на предявяване на насрещния иск твърдените вреди не са настъпили, а съществуването им е поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие.

Обезщетението за непозволено увреждане има за предмет поправянето на вече настъпили вреди. В случая се претендират бъдещи разноски по неприключило производство, като въпросът дали такива ще бъдат присъдени, както и техният размер, подлежи на разрешаване с крайния съдебен акт по първоначалния спор съобразно изхода на делото. Ако страната счита, че съдът неправилно е присъдил разноски или ги е определил в неправилен размер, законът й предоставя специалния ред по чл. 248 ГПК.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният 2 насрещен иск е процесуално недопустим, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7372/12.06.2026 г., постановено по гр. д. № 75/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е върната като недопустима насрещната искова молба, подадена от „Изи Финанс“ ЕООД против Н. Ю. И..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3