Решение № 2010 от 21.11.2019, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2007/2019
- Вид
- Решение № 2010
- Подписан
- 21.11.2019
- В сила
- 21.11.2019
- Състав
- ВЕСЕЛИН ВАЛЕНТИНОВ ЕНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.171 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 т. 1 б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 174 ал. 3 предложение второ · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2010/21.11.2019 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев при секретар Г.С., разгледа адм. дело № 2007/2019 година.
Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК.
Образувано е по жалба от П.И.И. с ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 19-0769-000618/20.03.2019 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
Със заповедта, на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, на И. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Принудителната административна мярка е наложена на жалбоподателя за нарушение на чл. 174 ал. 3 предложение второ от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва заповедта. Оспорва констатациите в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН), послужил като фактическо основание за налагане на ПАМ. Заявява, че към момента на извършване на проверката не е имал качеството на водач на МПС, за да е субект на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, а това обстоятелство обуславя и незаконосъобразност на наложената му мярка.
Иска отмяна на заповедта.
В съдебно заседание, жалбоподателят, поддържа жалбата. Не представя доказателства.
Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД – Бургас на МВР, представя административната преписка.
След като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и доказателствата в административната преписка, съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт.
След като се запозна с представената преписка, съдът установи следната фактическа обстановка.
На 19.03.2019 година, около 15:30 часа в град Бургас в квартал „Долно Езерово“, жилищен комплекс „НХК“ до автобусната спирка, на жалбоподателя И., в качеството на водач на МПС „Нисан Терано“ с рег. № ****(собственост на И. Г. И. с ЕГН **********), е била извършена полицейска проверка от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР. При проверката, водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръгтест 5000“ с фабричен № 0005 за употреба на упойващи вещества. На И. бил издаден талон за кръвно изследване № 0002616, но водачът отказал да бъде изследван и по този начин (лист 13).
За установените факти бил съставен АУАН, в който жалбоподателят изрично отразил, че е запознат със съдържанието на акта. Като възражения е вписал, че към момента на проверката не е шофирал автомобила и е бил извън него (лист 10).
Въз основа на съставения
АУАН, ответникът е издал оспорената заповед за прилагане на ПАМ.
За установяване на компетентността на ответника е представена заповед № 251з – 209/18.01.2017 година на директора на ОД – Бургас на МВР.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното.
Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, по чл. 59 ал.2 от АПК. В административното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Заповедта е съобразена с приложимото материално право.
Съгласно чл.171 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.
В хипотезата на чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
От жалбоподателя се оспорва, че към момента на проверката И. е имал качеството „водач на МПС“.
Съгласно докладна записка, изготвена от младши инспектор Чолаков (посочен като очевидец в съставения АУАН) до началника на Второ РУ – Бургас, обаче, на 19.03.2019 година около 15:20 часа, Ч. съвместно с полицейски инспектор Х. и младши полицейски инспектор Каръкова, при обход на квартал „Долно Езерово“, са забелязали как лек автомобил „Нисан Терано“ с рег. № ****излиза на заден ход между блок 1 и блок 2 на квартал 26, и паркира на улица „Г. Дълбошки“ пред блок 2. Посочва се, че е била извършена проверка на водача на автомобила – П.И.И. с ЕГН **********, като при проверката И. не е представил СУМПС и лична карта. Обяснено е, че е било поискано съдействие от сектор „Пътна полиция“ – Бургас за „вземане на отношение“ спрямо водача на автомобила, като на И. е бил съставен АУАН по ЗБЛД. Сочи се, че водача е отказал да му бъде извършена проба за наркотици и упойващи вещества и техните аналози (лист 14).
Предвид изложеното в докладната записка, приета без оспорване по делото от жалбоподателя, настоящият съдебен състав приема, че в съдебното производство ответникът е доказал, че И. е имал качеството „водач на МПС“ по време на извършената проверка.
Доказателства за твърденията на жалбоподателя, че в процесния период от време е стоял на автобусна спирка и е разговарял с приятели (т.е. не е управлявал автомобила, описан в обжалваната заповед) не са представени. Не е поискано и извършването на процесуални действия по събирането на такива доказателства.
Жалбата е неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Затова, на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.И. с ЕГН ********** ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0769-000618/20.03.2019 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: