Решение № 3479 от 29.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7543/2022
- Вид
- Решение № 3479
- Подписан
- 29.06.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Мариана Христова, Радост Бошнакова, Гергана Живкова Троянова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 2 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 2 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 445, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 447, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 468, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 81 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3479 гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Христова
Членове:
Радост Бошнакова
Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело № 20221100507543 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалби на длъжника В. М. М. срещу разпореждане от 24.03.2022 г. по изп. дело № 266/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 и район на действие СГС, с което е отказано извършване на нова оценка на имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, обусловено от разпореждане от 07.02.2022 г. за отказа да бъде освободен от разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, и насочването на изпълнението върху несеквестируем за него имот, представляващ единственото му жилище.
В жалбите се твърди, че така постановените от съдебния изпълнител откази са незаконосъобразни, тъй като разпореждането от 07.02.2022 г., макар и да не подлежи на самостоятелно обжалване относно неговата законосъобразност, следва да бъде разгледано при обжалване на разпореждането за отказа да бъде извършване на нова оценка, за които съдебният изпълнител неправилно не е приложил общата разпоредба на чл. 83, ал. 2 от ГПК, приложима и за изпълнителното производство, и е постановил разпореждане, чиято неразбираемост и неяснота води до неговата нищожност, а тази нищожност и неяснота относно момента, от който е започнал да тече дадения му срок за отстраняване на нередовностите на искането му за повторна експертиза, отказът за който чрез назначаване на посоченото от него вещо лице, се явява също незаконосъобразен. Твърди незаконосъобразност и на насочването на изпълнението от съдебния изпълнител върху имот, за което му е връчено съобщение от 24.03.2022 г., тъй като той представлявал единственото му жилище и изключението по чл. 445, ал. 1 от ГПК е неприложимо, въпреки учредената върху имота ипотека, тъй като последната не обезпечавала вземането по изпълнителния лист, издаден въз основа на запис на заповед, а вземания на банката по 1 договор за банков кредит от 17.07.2008 г., а и отказът за нова оценка на имота не е влязъл в сила. Иска отмяна на обжалваните разпореждания и пристъпване към изпълнение върху имота поради несеквестируемост. Претендира разноски.
Направено е в жалбата срещу отказа да се извърши нова публична продан и искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса в производството по обжалване на действията по изпълнението, за което съдът намира, че е десезиран и за страната не е налице интерес от произнасяне поради представяне с нея на доказателства за внесена държавна такса.
Взискателят и ответник по жалбите Банка ДСК АД в законоустановения срок по чл.
436, ал. 2 от ГПК е подал възражения по жалбите, навеждайки че липсата на внесени от длъжника разноски за възнаграждение на вещо лице за нова оценка съгласно императивната разпоредба на чл. 485, ал. 2 от ГПК има за последица винаги неизвършване на същата, а неспазването на срока за обжалването - недопустимост на обжалването на насочването на принудителното изпълнение към имота на длъжника, което е и неоснователно, тъй като той по арг. от чл. 445, ал. 1 от ГПК той не се ползвал от забраната по чл. 447, т. 7 от ГПК поради учредена от него договорна ипотека за вземанията на банката. Претендира разноски.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възраженията на другата страната и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 266/2010 г. е образувано по молба от 04.02.2010 г., подадена до ЧСИ Н.М. с рег. № 841 на КЧСИ и район на действие СГС от Банка ДСК АД, въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 06.11.2009 г. по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издаден по гр. дело № 48882/2009 г. за заплащане от солидарните длъжници Е.-Б. ЕООД и В. М. М. на сумата от 120000 евро по запис на заповед от 17.07.2008 г., заедно със законната лихва от 30.10.2009 г., и разноските от 7266 лева.
С разпореждане от 04.02.2020 г. съдебният-изпълнител е разпоредил образуване на изпълнително производство, извършване на справки за имуществото на длъжниците, връчване на покани за доброволно изпълнение, налагане на възбрана върху притежават от солидарния длъжник В. М. недвижим имот, представляващ апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с обща площ от 83.70 кв.м., и определил таксите и разноските по изпълнението към момента на образуване на производството. Върху този имот, видно от нотариалните актове за собственост и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 98 от 23.07.2008 г., длъжникът В. М. е учредил договорна ипотека за обезпечаване на всички вземания на банката по договор за банков кредит № 17 от 17.07.2008 г., сключен между Банка ДСК АД и Е.-Б. ЕООД, като същата е подновена с молба от 25.05.2018 г. (така и справки от СВп – София).
2
На 08.04.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжниците, връчени на последните на 12.04.2010 г. В поканата до солидарния длъжник В. М. са съобщени и наложените запор върху дружествени дялове и възбрана върху имот апартамент № 27. Поради подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта по документ – менителничен ефект (запис на заповед), въз основа на която е издаден изпълнителният лист, с разпореждане от 19.04.2010 г., на основание чл. 432, т. 7 във вр. с чл.
420 от ГПК, съдебният изпълнител е спрял принудителното изпълнение.
С молба от 02.09.2021 г. взискателят Банка ДСК АД е поискал възобновяване на производството и пристъпване към изпълнение чрез публична продан върху възбранените и всички други установени за длъжниците недвижими имоти. По така направено искане съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление от 02.09.2021 г., като е възобновил изпълнителното производство, а с разпореждане от 22.10.2021 г. е насрочил опис на притежавания от длъжника В. М. недвижим имот – апартамент № 27, който му е съобщен на 26.10.2021 г. и на 09.11.2021 г. със заявление длъжникът В. М. е уведомил съдебния изпълнител, че имотът е единствено жилище на семейството, а изпълнителното производство е образувано за вземане въз основа на запис на заповед, като е поискал да отмени предприетите от него действия за изпълнение върху имота.
След връчване на препис от заявлението взискателят Банка ДСК АД е представил становище за неоснователност на направеното от длъжника искане, тъй като по арг. от чл.
445, ал. 1 от ГПК длъжникът не се ползва от забраната на чл. 447, т. 7 от ГПК, поради учредената в полза на банката договорна ипотека върху имота за обезпечаване на вземането, предмет на изпълнението и установяването му с влязло в сила решение по гр. дело № 4033/2017 г. на САС, задължително за страните. Към становището е представен договор за кредит № 17 от 17.07.2008 г., сключен между Банка ДСК АД и Е.-Б. ЕООД, представлявано от В. М., въз основа на който на дружеството - кредиполучател са предоставени оборотни средства в размер на 108000 евро, чрез револвираща кредитна линия за срок от 12 месеца, за допълване на собствени оборотни средства на дружеството с цел разплащане на доставчици и разходи съпътстващи дейността му, с краен срок на погасяване – 17.07.2009 г. За обезпечаване на кредита страните са уговорили в т. 17.1 и 17.2. от договора учредяване на договорна ипотека върху собствен на ипотекарния длъжник В. М. имот, представляващ апартамент № 27, видно и от горепосочения нотариален акт № 98 от 23.07.2007 г., и издаване на запис на заповед за сумата от 120000 евро, представляващи заемните средства и едногодишните лихви по договора за кредит, който е издаден от дружеството и авалиран от В. М.. Представено е също и влязло в сила на 07.11.2019 г. поради недопускането му до касационно обжалване решение от 04.07.2018 г. по т. дело № 4033/2017 г. по описа на САС, с което е потвърдено решение от 28.02.2013 г. по гр. дело № 7713/2010 г. на СГС за установяване, на основание чл. 422 от ГПК, съществуването на вземане в полза на Банка ДСК ЕАС от В. М., който солидарно с Е.-Б. ЕООД дължи плащане на сумата 120000 евро, заедно със законната лихва върху сумата от 30.10.2009 г. до окончателно й плащане, които вземания са удостоверени в издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз 3 основа на документ по чл. 417 от ГПК от 03.11.2009 г. по гр. дело № 48882/2009 г. на СРС. В същото решение е прието за установено, че записът на заповед, издаден на 17.07.2008 г. от управителя на Е.-Б. ЕООД – В. М., авалиран от последния в лично качество, обезпечава изпълнението по договора за кредит от 17.07.2008 г., по който кредитът е усвоен и установен размерът на задължението по него – 120421.99 евро.
Насроченият от съдебния изпълнител опис е извършен на 30.11.2021 г., като е съставен протокол, при който е участвало и назначено с постановление от същата дата вещо лице, на което е определено възнаграждение в размер на 420 лева, и страните са уведомени за деня на предявяване на оценката - 17.12.2021 г. Вещото лице е изготвило заключение за оценка на имота от 06.12.2021 г., с което стойността на същия е определена на 304000 лева.
Така изготвената оценка на имота е предявена на страните на 17.12.2021 г., видно и от съставения протокол от 17.12.2021 г. от съдебния изпълнител.
На 29.12.2021 г. длъжникът е оспорил заключението на вещото лице, като е поискал повторно заключение с посочено от него вещо лице – В.й И.О., и определяне на разноските по заключението със срок за тяхното внасяне. Направено е също и възражение за несеквестируемост на имота.
С разпореждане от 18.01.2022 г. съдебният изпълнител е указал на длъжника В. М. по посочената в разпореждането сметка да представи доказателства за разноските по повторното заключение - уговореното от него с вещото лице възнаграждение или определеното от него такова от 420 лева, при непредставянето на които в 7-дневен срок, искането за повторно заключение ще бъде оставено без уважение. Разпореждането е връчено на длъжника на 28.01.2021 г.
На 04.02.2022 г. длъжникът В. М. е поискал освобождаване от задължението му за внасяне на разноски поради влошеното му финансово и имотно състояние, тъй като чл. 83 от ГПК бил приложим и за изпълнителното производство, а поради неуважаване – допълнителен срок за внасянето им. В приложение към молбата е описана декларация по чл.
83, ал. 2 от ГПК.
С разпореждане от 07.02.2022 г. съдебният изпълнител, съобразявайки искането и указанията си с разпореждането от 18.01.2022 г., е отказал да уважи молбата на длъжника от 04.02.2022 г. и му е предоставил 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите, при неотстраняването на които възражението (искането) му от 29.12.2021 г. ще бъде оставено без уважение. Така постановеното от съдебния изпълнител разпореждане е връчено на длъжника на 23.02.2022 г.
Съдебният изпълнител с разпореждане от 24.03.2022 г. е отказал да назначи посоченото от длъжника вещо лице за изготвяне на повторно заключение на имота, описан в протокол за опис от 17.12.2021 г., поради неотстраняване на нередовностите на възражението от длъжника с внасяне на възнаграждение на посоченото от него вещо лице.
С друго разпореждане от същата дата – 24.03.2022 г., съдебният изпълнител е насрочил публична продан на недвижимия имот при първоначална цена от 243200 лева за 4 периода 19.04.2022 г. – 19.05.2022 г.
Разпореждането по искането на длъжника по чл. 485, ал. 2 от ГПК и съобщението за насрочената публична продан, видно от разписките към тях, са връчени на длъжника, чрез неговия процесуален представител, на 25.03.2022 г.
Със заявление от 08.04.2022 г. длъжникът В. М. е поискал от съдебният изпълнител да отмени постановените от него разпореждания, срещу които са подадени и жалбите, по които е образувано настоящото производство.
Разпечатката съдържа 35 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8569076-7f73-44fb-9779-3defc147d2cc