Определение № 1488 от 25.03.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 93/2026
- Вид
- Определение № 1488
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1488 гр. Варна, 25.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500093 по описа за 2026 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 3466/02.02.2026 г. от Н. Г. П. и И. Г. П., чрез адв. П. И., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 341/21.01.2026 г., постановено по в. гр. д. № 93/2026 г. по описа на ВОС, като на молителя се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна М. Р. А., чрез адв. А. Ч. е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочва, че не е представен списък за сторени разноски по чл. 80 ГПК, въз основа на което намира, че не може да бъде установено дали такива са сторени, в какъв размер и в полза на кого.
Излага, че при присъждане на разноските съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в чл. 36, ал. 4 от същия. Счита, че макар да не са й връчени доказателства за платено възнаграждение, намира същото за прекомерно с оглед сложността на делото и извършените от процесуалния представител на молителите, действия. Твърди, че не й е връчен нито един отговор, молба, уточняваща молба или становище от молителите.
В законоустановения срок останалите страни не са депозирали отговор на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
1
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е депозирана в законовия срок, изхожда от надлежна страна, поради което тя е допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
Производството е образувано по частна жалба на адв. Ч., като процесуален представител на М. Р. А. против Определение № 7629 от 09.06.2025 от 28.11.2023 година, постановено по гр.дело № 8684/2023 година на ВРС, с което е било прекратено съдебното производство досежно исковата претенция по чл.537 ал.2 от ГПК.
С Определение № 341/21.01.2026 г. съставът на ВОС е потвърдил Определение № 7629/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 8684/2023 г. по описа на ВРС, шестнадесети състав.
Въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК. Заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се възлагат в тежест ответника, съразмерно с уважената част от иска /чл. 78, ал. 1 от ГПК/, а ответникът, от своя страна, има право на направени от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска /чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
Видно от депозирания отговор на исковата молба, молителите, чрез процесуалния им представител са отправили искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. От приложения към отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка /л.33/ се установява, че уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение възлиза в размер на сумата от 2000 лева.
Съдът намира отправеното възражение за прекомерност на претендираното от молителите адвокатско възнаграждение за своевременно направено. Това е така тъй като в настоящото производство, страните не са могли да вземат участие в него, доколкото не е проведено отрито съдебно заседание, а производството е приключило с постановяване на съдебния акт в закрито заседание. В такъв случай страната може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Следва да се отбележи, че при преценка основателността на това възражение следва да бъдат съобразени предвидените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минимални размери, както и фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния 2 представител действия. При съобразяване на така посоченото, съдът намира въведеното възражение за прекомерност за основателно. В случая делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност. Извършените от страна на процесуалния представител на ответниците действия се изразяват единствено в депозиране на отговор на частна жалба. По делото не са провеждани открити съдебни заседания, не са събирани доказателства, поради което намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение от 1500 лева.
В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, предвиждаща в съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон, съдът намира, че присъдената сума представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се превалутира на сума в размер на 766.94 евро.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 341/21.01.2026 г., постановено по в. гр. дело № 93/2026 г. по описа на ВОС , в частта относно разноските, като:
ОСЪЖДА М. Р. А., ЕГН: ********** да заплати на Н. Г. П., ЕГН:
********** и И. Г. П., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. София, ул.
„Круша планина“ бл.56 А, вх. Б, ет. 5, ап. 30 сумата от 766.94 евро (1500 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по в. гр. дело № 93/2026 г. по описа на ВОС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3