Решение № 791 от 27.10.2025, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Казанлък, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20235510103040 по описа за 2023 година

Производството по делото е във фаза по извършване на делба.

С влязло в сила Решение №345/21.06.2024 г., постановено по гр. д. № 3040/2023г., Районен съд - Казанлък е допуснал делба между съделителите Т.

С. Ч., ЕГН ********** и Д. П. И., ЕГН**********, по отношение на следния недвижим имот:

1. Поземлен имот с идентификатор №*** с административен адрес *** с площ 687 кв.м., с номер по предходен план: 1105, квартал 131, п а р ц е л I , при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, съгласно Скица № №15622951/09.06.2023 г., издадена от СГКК-Стара Загора, ведно с построената в имота

2. Жилищна сграда с идентификатор №***, със застроена площ 68 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, съгласно Скица № №15-622951/09.06.2023 г., издадена от СГКК-Стара Загора, при следните квоти:

1/2 идеална част за Т. С. Ч., ЕГН **********

1/2 идеална част за Д. П. И., ЕГН **********.

По делото е допусната и изслушана съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице е представило заключение, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, като средната пазарна цена на имота е 87984,00 лв.

Процесуалният представител на ищеца прави искане до съда за 1 възлагане на имота. Предявена е претенция по сметки за извършените подобрения на имота. Процесуалният представител на ответника не възразява имотът да бъде възложен на ищеца. Оспорва направените подобрения.

Средна пазарна цена на всеки един от дяловете на съделителите е следната: за Т. С. Ч. – 43992,00 лв., за Д. П. И. – 43992,00 лв.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: 1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен - чрез изнасяне на публична продан (чл. 348 от ГПК), или 2) при наличието на определени предпоставки - възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете (чл. 349 от ГПК); 3) ако имотът е поделяем и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий (чл. 350 и чл. 352 от ГПК); 4) ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите (чл.

353 от ГПК).

За да се извърши преценка за това кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на делбата, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот, включително неговата стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и др.

На първо място съдът следва да установи поделяем ли е имотът, съобразно страните и квотите. Имотът би бил поделим тогава, когато, при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Установи се по делото, а и страните не спорят, че недвижим имот Поземлен имот с идентификатор №*** с административен адрес *** с площ 687 кв.м., с номер по предходен план: 1105, квартал 131, парцел I , при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, съгласно Скица № №15-622951/09.06.2023 г., издадена от СГКК-Стара Загора, ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор №***, със застроена площ 68 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, съгласно Скица № №15622951/09.06.2023 г., издадена от СГКК-Стара Загора, е неподеляем - от него не могат да се обособят самостоятелни имоти, които да съответстват на броя на страните и да отговарят на техните квоти.

По отношение на начина на извършване на делбата:

За да се възложи по реда на чл.349, ал.2 от ГПК недвижимия имот на 2 един от съделителите е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: съсобствеността между страните да е възникнала от наследяване; да е допусната делбата на неподеляемо жилище; претендиращият съделител да е живял в жилището към момента на откриване на наследството (т.е. към момента на смъртта на наследодателя по арг. от чл.1 от ЗН; и претендиращият съделител да не притежава друго жилище. В случая от доказателствата и неоспорените обстоятелства съдът намира, че заявилият претенцията за възлагане съделител Т. С. Ч. отговаря на условията на чл.349, ал.2 от ГПК. Процесният имот е жилищен и неподеляем. Към 18.03.2002 г.датата на откриване наследството на И.И.С., както и до настоящия момент наследникът Т. С. Ч. живее в допуснатия до делба недвижим имот и не притежава друг жилищен имот. Съсобствеността върху делбения имот съдът приема, че е възникнала от наследяване поради следното: съгласно Удостоверение за наследници изх. № 076/11.04.2023 г., издадено от Кметство с. Е., общ. Казанлък, страните в производството са наследници на общия си наследодател И.И.С. /внуци на починалата/. С оглед гореизложеното претенцията е основателна, следва да бъде уважена и допуснатия до делба недвижим имот да се постави в дял на съделителя Т. С. Ч.. Следва да се има предвид, че ответникът чрез особения си представител не оспорва способа за прекратяване на възникналата съсобственост между страните като не оспорва, че са налице основанията за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК.

Съгласно заключението на СТЕ с в.л. инж. Д. Д., което съдът кредитира като обосновано, пазарната стойност на имота е 87984 лв. За уравнение на дела, на Д. П. И. той следва да получи от Т. С. Ч. сумата от 43992,00 лв., съответстваща на идеалната му част. Сумата за уравняване на дела, ведно със законна лихва следва да бъде заплатена в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане - чл.349, ал.5 от ГПК. Следва да се посочи, че вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумата за уравняване на дела в указания от законодателя срок. В случай, че определеното парично уравнение не бъде изплатено от съделителя Т. С. Ч. в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и и имотът се изнася на публична продан- чл.346, ал.6, изр.2 от ГПК.

По отношение на искането за посочване на банкова сметка съдът намира следното – разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК в настоящия случай не намира приложение. Тази разпоредба се свързва с разпоредбата на чл. 127, ал.

4 ГПК според която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане. Това изискване обаче е неприложимо в делбеното производство досежно сумите, дължими като уравнение на дяловете, тъй като в тази част искът за делба не е осъдителен.

Съделителят не е сезирал съда с искане за присъждане на определена сума, за да се приеме, че за него съществува задължение да посочат банкова сметка, по която, при евентуално уважаване на претенцията му, сумата да му бъде преведена от насрещната страна. В този смисъл е Определение № 294 от 4.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 111/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията 3

Светлана Калинова.

По отношение на претенцията за извършените подобрения в имота:

Съгласно чл.30, ал.З от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съобразно трайната съдебна практика, съдът следва да извърши разграничение на претенциите като посочи кои от твърдените дейности представляват необходими разноски и кои полезни разноски /подобрения/, изхождайки от тяхното предназначение.

Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на вещта, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване, като чрез тях се цели да се запази вещта или да се приведе в състояние, годно за живеене или съобразно предназначението на вещта. При необходимите разноски е без значение, дали съсобственикът, който ги е извършил сам си служи с вещта или тя се ползва и от другите съсобственици, тъй като тези разноски произтичат от действия по управлението на вещта. Подобренията са тези разноски, които увеличават стойността на вещта. За разлика от необходимите, полезните разноски не са наложителни, запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното извършване. При необходимите разноски се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика. Дали извършените от единия от собствениците на вещта ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на вещта преди извършването им, както и от причината, наложила тази подмЯ., като преценката следва да се извърши за всеки конкретен случай съобразно доказателствата по делото. В настоящия случай имотът видно от събраните гласните доказателства по делото е имал нужда от цялостен ремонт на покрива, изграждане на ограда и тоалетна. Няма наведени твърдения от ответника и в тази връзка не са ангажирани доказателства в противния смисъл. Извършените подобрения по имота са извършени съобразно съвременното развитие на технологиите и вложените в тази връзка материали са били необходими за възстановяване, поддържане и запазване на имота, с оглед на неговото предназначение, поради което съдът намира, че същите представляват необходими разноски. Ищцата е извършила самостоятелно ремонтните дейности, но без изричното противопоставяне на ответника /възражение и в тази връзка доказателства за противното не са ангажирани/, а и ремонтните дейности са в интерес на съделителите.

От заключението на назначената по делото СТЕ е видно, че извършените през 2020 г. подобрения по процесния имот са на стойност 13 629,00 лв., а увеличената стойност на имота, вследствие от установените в експертизата подобрения, възлиза на 20 265,00 лв. Съдът счита за установено, че в процесния имот са извършвани подобрения със средства на ищеца, поради което намира, че разходите за извършването им в размер на 1/2 част от общата им стойност - 13 629,00 лв., следва да бъдат заплатени от ответника, поради 4 претенцията на ищеца по чл. 30, ал. 3 ЗС е основателна за сумата от 6814,50 лв., като за горницата над уважения размер до пълно предявения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на възражението за прихващане:

Ищецът е поискал прихващане на задължението си за уравняване по чл.

349, ал. 1 ГПК с вземанията си за извършените подобрения и необходими разноски. Такова прихващане е допустимо /ППВС № 7/73 г. / и в случая то е основателно. След прихващане с вземанията за подобрения и необходими разноски, които съдът прие за основателни, задължението за парично уравнение се погасява до сумата от 37177,50 лева, дължима на ответника.

По отношение на разноските:

Ищците по делото са поискали от съда да им бъдат присъдени разноски направени от тях за възнаграждение на особени представители по делото.

Направени са такива в общ размер на 3000,00 лева в двете фази на производството.

С оглед обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са едновременно ищци и ответници, съдът намира, че разноските, с изключение на тези направени за претенции по сметки, следва да останат за страните така както са ги направили.

По отношение на направеното искане за разноски направени за особен представител съгласно чл. 29, ал. 3 от ГПК, разноските на особен представител на лице, първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като са гарантирани процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено като особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни – съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най - много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делото, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания. /за същото Опред. № 66 от 25.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.