Определение № 751 от 31.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 751 гр. София, 27.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

И.нка Шкодрова

Калинка Г.а като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000600838 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХІХ от НПК по чл.249, ал.3, вр.,чл.248, ал.1, т.6, вр. чл.68, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на служебния защитник на подс. В. К. И. – адв.

Н., срещу определение на Софийски окръжен съд, постановено в открито съдебно заседание на 21.06.202 3 год. по НОХД № 293/2023 г. , с което на основание чл.68, ал.7, вр. ал.1 от НПК на подсъдимия И. е наложена забрана за напускане пределите на страната и е изменена мярката му за неотклонение от „задържане под стража“, в по-лека - „гаранция в пари“ в размер на 5 000 лв.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се становището,че решаващият съд не е изложил изискуемите по закон мотиви. Посочено е, че размера на определената гаранция е прекомерно завишен, че не е налице опасност от укрИ.не на подсъдимия, тъй като той е с установена самоличност , постоянен адрес. В жалбата е заявено искане за отмяна на атакуваното определение.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, след като обсъди 1 доводите в жалбата, материалите по делото, законосъобразността на атакувания съдебен акт ,намира за установено следното:

Преди да разгледа жалбата по същество,настоящият състав намира за необходимо да посочи, че мярката по чл.68 от НПК се налага тогава , когато е необходимо да се предотврати укрИ.нето на подсъдимия и да му се отнеме възможността той да предприеме действия, с които да препятства изпълнението на евентуално бъдещо наказание. По същество този вид мярка следва да обезпечи нормалното протичане на наказателния процес и реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. При обсъждането на тези данни, съдът е задължен да прецени наличието, респ. липсата на данни за такава опасност, като изхожда от характера и тежестта на обвиненията, както и от преценката за данните за личността на подсъдимото лице. За да се наложи тази ограничителна мярка, освен обвинение за престъпление, което е тежко умишлено съобразно разпоредбата на чл.93, т.7 от НК, следва да е налице и кумулативно дадената предпоставка- реалната опасност от укрИ.не на подсъдимия.

В конкретния случай ограничителната мярка е била законосъобразно постановена от контролираната съдебна инстанция. Установено е,че срещу подсъдимия е бил внесен обвинителен акт за три престъпления: първото за извършено престъпление по чл.321,ал.3, пр.2, пр.3, алт. 10, вр. ал.2 от НК; второто и третото за престъпление по чл.345а, ал.2, т.1, вр. ал.1, пр.4 от НК, като по посочените текстове от закона подс. И. е бил предаден на съд.

Безспорно е установено с оглед вида и размера на предвидената в особената част на наказателния закон санкция за престъпните състави визирани в обвинителния акт, че касаят тежко умишлено престъпление по смисъла на разпоредбата на чл.93, т.7 от НК и първата изискуема предпоставка за налагане на този вид мярка е налице. Съобразявайки спецификата на престъпленията, както и данните за личността на подсъдимия и предходното му осъждане, по своята същност представляват индиция за завишената му степен на обществена опасност. При тези данни, с оглед обезпечаване присъствието на подсъдимия до приключване на наказателното производство , решаващият съд законосъобразно е преценил, че на подс. И. следва да се наложи забрана за напускане пределите на страната. Макар и 2 мотивите на първия съд да са лаконични, по същество са правилни и обосновани. При този вид мярка е било съобразено, че произтичащите ограничения са в рамките на необходимото за осъществяване целите на наказателния процес воден срещу подсъдимия, както и с международните актове предвид фазата, в която се намира настоящото наказателно производство. Задължително следва да се отбележи, че наложената мярка не представлява непреодолима пречка за пътуване в чужбина, когато важни причини налагат това , като подсъдимият винаги може да поиска разрешение от органа, пред който делото е висящо. Относно мярката за неотклонение, правилно съдът е изменил същата в по-лека, а именно „гаранция“, като е съобразил всички обстоятелства за вида и размера на същата.

По изложените съображения и на основание чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1,т.6, вр. чл.68, ал.7 от НПК Софийският апелативен съд, 3 – и наказателен състав

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение жалбата на адв. Н., срещу определение на Софийски окръжен съд постановено в открито съдебно заседание на 21.06.2023 год. по НОХД № 293/23 г. ,с което му е наложена забрана за напускане пределите на Република България и изменена МН от „задържане под стража“ в „гаранция“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3