Решение № 66 от 11.08.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Етрополе, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря ХРИСТИЯНА ИВ. В. като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20261830100211 по описа за 2026 година

Делото е образувано по повод подадена искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление в гр.

София, общ. Столична, район „Триадица“, бул.“България“ № 81В – чрез юрк П. Ц. против В. В. К., ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес в гр. Е., обл. С., ул. „Й. Ч.“ № хх , с посочено правно основание чл. 422, т. 1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК и искане да бъде признато по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните парични суми съобразно Заповед за изпълнение № 320/25.08.2025 г., постановена по ч.гр.д. № 442 по описа на РС – Т. за 2025 г., от които: сумата от 1600,00 лева/818,07 евро, представляваща главница по договор за паричен заем № 862830/01.08.2022 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и ответницата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата да подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение (25.08.2025 г.) до окончателното й изплащане; сумата от 774,69 лева/396,09 евро, представляваща договорна лихва, начислена върху посочената главница; сумата от 629,87 лева/321,64 евро, представляваща лихва за забава, начислена върху главницата и сумата от 3965,73 лева/2027,65 евро, представляваща неустойка, съгласно чл. 17 от договора за кредит.

1

В молбата се твърди, че на 01.08.2022 г. между „Стик Кредит“ АД и В.

В. К., е сключен договор за кредит с № 862930 (по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние), по силата на който на последната е предоставена в заем паричната сума в размер на 1600,00 лева/818,96 евро, която тя е следвало да върне, ведно с начислената върху нея договорна (възнаградителна) лихва, във вид на 22 броя погасителни вноски – всяка в размер на 235,95 лева/120,34 евро. Твърди се, че уговореният в договора фиксиран годишен лихвен процент бил в размер на 36 %, а Годишният процент на разходите – 42,58 %.

Твърди се също така, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от процесния договор за кредит страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва.

В исковата молба се посочва, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит.

Посочва се, че на 22.03.2024 г. между ищцовото дружество (в качеството му на цесионер) и „Стик Кредит“ АД (в качеството му на цедент), е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия), по силата на който на цесионера са прехвърлени вземанията към ответницата – длъжник по посочения договор за кредит. Навеждат се доводи, че ответницата е уведомена за настъпилата цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на посочения от нея имейл – адрес, като алтернативно се посочва, че същата следва да се счита за уведомена за извършването й с исковата молба.

Твърди, че във връзка с неизпълнените договорни задължения на ответника, „АПС Бета България“ ЕООД е депозирало заявление до РС – Т. по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр. дело № 442/2025 г. по описа на съда и по което е издадена съответна заповед за изпълнение срещу ответницата за цитираните по – горе вземания за парични суми.

Твърди се, че с оглед горното, за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск с описаните основание и размер.

С исковата молба се претендира присъждането на разноски, включително и на тези – сторени в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор – чрез нейния пълномощник адв. Б. С. от САК, с който оспорва така предявения срещу нея иск, като недопустим, неоснователен и недоказан. Излагат се доводи за това, 2 че ищцовото дружество не притежава материална легитимация да води този иск срещу ответницата; че неустойката, посочена в чл. 17 от договора за кредит следва да е включена в ГПР, а това не сторено, с оглед на което посоченият в договора ГПР не е действителният такъв, което води до неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, респ. до недействителност на договора за кредит в цялост. Твърди се, че от друга страна въвеждането на клаузата за неустойка представлява и „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. С оглед на това се прави искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за сумите извън главницата. Претендират се разноски за процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА, включително и в заповедното производство.

В съдебно заседание дружеството – ищец, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника му – юрк. К. Х.

Д. П., който изразява становище за даване ход на делото в негово отсъствие; поддържа исковите претенции и приложените към нея доказателства, и се излагат допълнителни аргументи, за основателността на исковете, във връзка с възраженията - релевирани от ответницата в отговора. Прави се искане при неявяване на ответника и при липса на искане от негова страна за разглеждане на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение. Също така се прави доказателствено искане за приобщаване на материалите по ЧГД № 442/2025 г. по описа на РС – Т. към материалите по настоящото дело. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника на последната – адв. Б. С., която оспорва исковите претенции с аргументите, изложени в отговора и ги доразвива, като посочва, че предвид обстоятелството, че ищеца не е изпълнил указанията на съда като не е представил Приложение №1 от 22.03.2024 г. към процесния договор за цесия и във случай, че същото не бъде представено по време на открито съдебно заседание, то съда да приеме, че вземанията - предмет на процесния договор не са прехвърлени на ищцовото дружество. В този смисъл се излага становище за отхвърляне на предявения иск, като такъв заведен от лице без 3 правен интерес, а в случай, че съда приеме, че е на лице такъв интерес - да постанови решение с което да приеме процесния договор за кредит за нищожен по аргументите изложени в отговора на исковата молба и да го отхвърли за сумите над главницата в размер на 1600,00 лева. Претендират се разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК. Прави се искане за прилагане като доказателства по делото на материалите по ч.гр.д. № 442/2025 г. по описа на РС – Тополовград.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 862930/01.08.2022 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и В. В. К. (без положени в него подписи), ведно с погасителен план, СЕФ и общи условия; заверено копие на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., сключен между дружеството – ищец и „Стик Кредит“ АД, ведно с приложения, едното от които изключително нечетливо; заверено копие на уведомление за цесия; заверено копие на разписка за извършено плащане от страна „Стик кредит” АД към В. В. К. с № 2000000312914933/01.08.2022 г., за сумата от 1605,83 лева/ 821,05 евро; материалите по ЧГД №442/2025 г. на РС – Т., както в електронен вариант, така и на хартиен носител (материалите са разпечатани и заверени от служител на РС – Е.); списъци за разноските, представени от страните по реда на чл. 80 ГПК; квитанция за платена държавна такса за образуване на делото и адвокатски пълномощни.

Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.08.2022 г., по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, между „Стик Кредит“ АД и отв. В. В. К., бил сключен договор за потребителски кредит с № 862930. Съгласно същия, на ответницата била предоставена в заем паричната сума в размер на 1600,00 лева/818,07 евро, която тя се задължила да върне на кредитора, ведно с начислената върху нея договорна (възнаградителна) лихва в размер на 36,00 % на годишна основа, на 22 броя погасителни вноски, в размер – посочен в погасителния план към договора. При това положение, общата дължима сума по договора била посочена в размер на 2374,67 лева/1214,15 евро, а визираният в договора годишен процент на разходите (ГПР) бил в размер 42,58 %.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора потребителят следвало в срок от три 4 дни, считано от сключването му (в случай, че е договорено между страните) да осигури на кредитора едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция, които следва да отговарят на съответно посочени в общите условия към договора критерии и да се одобрят от кредитора. Съгласно чл. 45, ал.1 от Общите условия към договора, в случай, че потребителят – кредитополучател не изпълни задължението си за предоставяне на договореното обезпечение, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението.

Съгласно ал. 2 от същият член в случай на настъпване на дължимостта на посочената неустойка, същата се заплаща периодично заедно с всяко погасителна вноска.

Отпусната в заем парична сума била усвоена от отв. В. В. К. на 01.08.2022 г. (видно от приложената по делото разписка за извършено плащане в нейна полза), като в рамките на горепосочения тридневен срок, считано от тази дата тя не представила на кредитора – ищец нито едно от визираните по горе обезпечения. Също така не изпълнила и нито едно от задълженията си за заплащане на погасителните вноски по договора за кредит, с оглед на което цялата сума по него – главница, лихви и неустойки станала предсрочно изискуема.

Междувременно, на 22.03.2024 г. между заемодателя „Стик Кредит“ АД (в качеството му на цедент) и дружеството ищец „АПС Бета България“ (в качеството му на цесионер) бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който на цесионера били прехвърлени всички вземания на цедента по договора за заем, сключен с ответника.

На 25.08.2025 г. дружеството – ищец подало заявление до РС – Т. по реда на чл. 410 ГПК, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу ответница за сума в общ размер от 6970,29 лева/3563,85 евро, от които: сумата от 1600,00 лева/818,07 евро, представляваща главница по договор за паричен заем № 862830/01.08.2022 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и ответницата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата да подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение (25.08.2025 г.) до окончателното й изплащане; сумата от 774,69 лева/396,09 евро, представляваща договорна лихва, начислена върху посочената главница; сумата от 629,87 лева/321,64 евро, представляваща лихва за забава, начислена 5 върху главницата и сумата от 3965,73 лева/2027,65 евро, представляваща неустойка, съгласно чл. 17 от договора за кредит. Във връзка с това било образувано ч.гр. д. № 202523220100442 по описа на РС – Т. за 2025 г., по което била издадена Заповед за изпълнение № 320/25.08.2025 г. в полза на дружеството – заявител срещу ответника – длъжник, за горепосочените вземания. Препис от посочената заповед бил надлежно връчен на ответницата – длъжник по нея, като същата депoзирала възражения срещу нея по реди и в срока по чл. 414 ГПК. С оглед на това на заявителя – ищец било указано, че следва да предяви иск за установяване на вземанията си по посочената заповед за изпълнение, което той сторил.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, а именно договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 862930/01.08.2022 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и В. В. К. (без положени в него подписи), ведно с погасителен план, СЕФ и общи условия; заверено копие на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., сключен между дружеството – ищец и „Стик Кредит“ АД, ведно с приложения, едното от които изключително нечетливо; заверено копие на уведомление за цесия; заверено копие на разписка за извършено плащане от страна „Стик кредит” АД към В. В. К. с № 2000000312914933/01.08.2022 г., за сумата от 1605,83 лева/ 821,05 евро; материалите по ЧГД №442/2025 г. на РС – Т..