Решение № 3803 от 26.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20241100507171 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. №27877/07.05.2024г. на ЧСИ Р. М., подадена от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр, София, бул. "Д-р *******, офис сграда *******, срещу Постановление за приети разноски от 23.04.2024г. на ЧСИ Р. М., постановено по и.д. № 941/2024г. на същия ЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че в срок е подал възражение, с което е искал размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до посочения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимал ен размер от 200.00 лв. за образуване на изпълнително дело, което не е уважено. Вместо това в определеното адвокатско възнаграждение от 400лв. включва и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата - за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Възразява, че адвокатският хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното д е л о не представлява под никаква форма действителната правна или фактическа сложност. Моли за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200.00 лв.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя М.Н.К., чрез адв. А.Л., с което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Твърди се, че дори след образуване на изпълнителното дело и изтичане на срока за доброволно изпълнение длъжникът все още не е изпълнил задължението си.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като обосновава дължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, като намира частната жалба за неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

1

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК.

Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Процесното и.д.№ 941/2024г. на ЧСИ Р. М. е образувано на 15.04.2024г. по молба на взискателя М.Н.К., чрез адв. А.Л., въз основа на Изпълнителен лист от 29.03.2024г. на СРС по гр.д.№18635/2019г. на СРС, с което длъжникът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е осъден да заплати на взискателя сумата от 415лв., представляваща направени по делото разноски.

С образуване на делото взискателят е претендирал и просъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Представен е и договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024г., с който страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., като договорът удостоверява заплащането на сумата.

С ПДИ от 16.04.2024г. длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело, като му е даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение на сумите, включително 400лв. за адвокатско възнаграждение.

С молба от 17.04.2024г. длъжникът е поискал приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в ПДИ да бъдат намалени до 200лв. за образуване на ИД.

С обжалваното Постановление за приети разноски от 23.04.2024г. на ЧСИ Р. М., постановено по и.д.№ 941/2024г. на същия ЧСИ, е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Не са ангажирани доказателства за доброволно плащане на сумите по изпълнителния лист от страна на длъжника.

Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1762/2008 г. V г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК), съдът намира, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5

ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл.36 ЗА размер.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 НМРАВ за образуването на изпълнителното дело, минималното възнаграждение е 200 лв., като това задължение не се оспорва от страните.

Спорно в процесния случай е дали се дължи и адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 НМРАВ, което възнаграждение е в размер на 200лв. в процесния случай.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно.

2

По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите не е извършено дори и след изтичане на срока за доброволно изпълнение от длъжника. Поради това и настоящият въззивен състав намира, че за изпълнение на процесните вземания следва да бъдат предприети изпълнителни действия от взискателя. Същият се нуждае от адвокатско съдействие с оглед събиране на процесните вземания.

С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство са дължими.

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №27877/07.05.2024г. на ЧСИ Р. М., подадена от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр, София, бул. "Д-р *******, офис сграда *******, срещу Постановление за приети разноски от 23.04.2024г. на ЧСИ Р. М., постановено по и.д.№ 941/2024г. на същия ЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3