Решение № 608 от 23.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 23.01.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 10513 по описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 08.05.2019г., постановено по гр.д. № 13081/2017г. на СРС, ГО, 56 съста, е уважен предявеният от „И.М.” ЕООД срещу „Ф.“ ООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 8 456 лева, представляваща дължимо, но неизплатено възнаграждение по договор за услуга с кран, за която сума ищецът е издал фактура № **********/04.11.2016г. и фактура № **********/05.12.2016г., ведно със законната лихва от 02.03.2017г. до окончателното изплащане, като претенцията е отхвърлена за разликата над сумата от 8 456 лева до пълния предявен размер от 12 456 лева като погасена чрез плащане извършено в хода на делото.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ф.“ ООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на същия. Сочи, че ищцовото дружество не е ангажирало доказателство за основното спорно по делото обстоятелство, а именно, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение по договор за услуга с кран, по който ищецът е престирал съобразно уговореното и че работата е била приета от ответното дружество без възражения. Поддържа, че ищецът не е извършил услугите по договора и поради тази причина възнаграждението не било платено. Навежда съображения, че частичното плащане отговаря именно на обема на реално предоставената услуга. В жалбата се твърди още, че извършената работа не била приета от ответното дружество, поради което счита, че не дължи предявеното срещу него вземане. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В съдебно заседание процесуалният представител на „И.М.” ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно установено наличието на облигационно отношение между страните по договор за услуга с мобилен кран, по който ищецът е престирал съобразно уговореното и че работата е била приета от ответника без възражения. В мотивите са обсъдени писмените доказателствени средства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което издадените от ищеца фактури за дължимото възнаграждение били осчетоводени от ответното дружество, включени били в дневника за продажби по ДДС и по тях бил ползван данъчен кредит. Тези обстоятелства били преценени като потвърждаване на приемането на изработеното от ищеца, както и като извънсъдебно признание от страна на ответното дружество за дължимостта на задължението за възнаграждение.

По изложените съображения СРС е приел, че ищцовото дружество се легитимира като кредитор по вземане в размер на 8 456 лева, за която сума исковата претенция била уважена. За остатъкът до пълния предявен размер от 12 456 лева било постановено отхвърляне на иска поради извършено в хода на производството плащане на тази част от възнаграждението.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните по договор за изработка, изпълнение на задължението на ищеца, както и настъпване на изискуемостта на вземането.

Ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.

Процесната искова претенция се основава на твърдение за неизпълнени от ответника договорни задължения за заплащане стойността на предоставени от ищеца услуги по неформален устен договор за извършване на услуги с мобилен кран, за което били издадени две фактури – съответно с № **********/04.11.2016г. за сумата от 6 816 лева и с № **********/05.12.2016г. за сумата от 5 640 лева.

Предвид предмета на спорното материално право, в тежест на ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е било до докаже три главни обстоятелства: 1) наличието на сключен между страните договор за изработка, с който му е възложено предоставянето на услуги с мобилен кран за определена уговорена цена, 2) фактическото изпълнение на същите услуги, и 3) приемане на изработеното от ответника.

Процесният договор за услуга с мобилен кран има правните характеристики на договора за изработка, уреден в чл. 258 и следв. от ЗЗД. В правната доктрина и съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя-ищец са породени две основни облигаторни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя – да приеме /одобри/ извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение с ДДС на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Законът задължава поръчващия да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1). фактическо получаване на изработеното и 2). признанието, че то съответства на поръчаното.

Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т . е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Следователно, едва при предаването на работата изпълнителят е изпълнил своите основни правни задължения, породени от договора за изработка, като правното задължение на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение е станало изискуемо.

При иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно основание чл.

266, ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно сключен между страните договор, който е породил целените с него правни последици, както и качеството си на изправна страна по договора - че е изпълнил съгласно уговореното или е готов да изпълни. Съгласно чл.

266, ал.1 ЗЗД, възложителят трябва да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и да изплати възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното, т.е. приемане е налице само когато реалното получаване на изработеното е придружено с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на уговореното. На поръчващият е вменено не правото, а задължението да приеме извършената съгласно договора работа, като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения по см. на чл.

264, ал.2 ЗЗД, в противен случай работата се счита за приета.

Установяването на съществуването на договорно правоотношение, както и изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. В конкретния случай по делото е представена фактура № **********/04.11.2016г., издадена от “И.М.” ЕООД, удостоверяваща задължение за плащане от получателя “Ф.” ЕООД в размер на 6 816 лева за предоставена услуга с автокран по протокол № 2. Фактурата не е подписана от представител на дружеството-получател. Според приетия и неоспорен от ответника протокол № 2 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР от 04.11.2016г., двустранно подписан от представител на изпълнителя “И.М.” ЕООД и от представител на възложителя “Ф.” ЕООД, за периода от 11.10.2016г. до 31.10.2016г. била извършена услуга с автокран на обща стойност от 6 816 лева с ДДС.

Като писмено доказателство е приета и фактура № **********/05.12.2016г. с издател “И.М.” ЕООД, удостоверяваща задължение за плащане от получателя “Ф.” ЕООД в размер на 5 640 лева за предоставена услуга с автокран по протокол № 3. Фактурата не е подписана от представител на дружеството-получател. Според неоспорения от ответника протокол № 3 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР от 05.12.2016г., двустранно подписан от представител на изпълнителя “И.М.” ЕООД и от представител на възложителя “Ф.” ЕООД, за периода от 01.11.2016г. до 17.11.2016г. била извършена услуга с автокран на обща стойност от 6 816 лева с ДДС.

По спорното между страните обстоятелство настоящият съдебен състав приема следното:

Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяването им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 46/27.03.2008г. по т. д. №

454/2008г., решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г., решение № 42/15.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. и др., е обосновано становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора. Според други решения на ВКС, а именно – решение № 211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г., II ТО, решение № 109/07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г., II ТО, решение № 92/07.09.2011г. по т.д.

№ 478/2010г., II ТО, решение № 30/08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г., I ТО, решение № 118/05.07.2011г. по т.д. № 491/2010г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на II ТО, фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество –ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече, според приетото в решение № 42/2010г. по т.д. № 539/2009г. на II ТО, решение № 92/2011г. по т.д. № 478/2010г. на II ТО и решение № 47/2013г. по т.д.

Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a852cd21-211f-4414-bf22-eedac028266e