Решение № 519 от 18.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Перник, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. К. при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. К. Гражданско дело № 20231720100480 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. С. К., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: 175133827 /погрешно наименувано от ищеца „Електрохолд България“ ЕООД/, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 7412.88 лева – главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена електрическа енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., сумата от 1561.92 лева – обезщетение за забава за периода от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 242.50 лева – представлява разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 13.10.2008 г. – за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 03.07.2009 г. по ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изпълнително дело № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А. Василева, поради погасяването им по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че по молба от ответника като взискател срещу ищцата било образувано изп.д № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А.

Василева. Твърди се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа на РС Перник, за процесните суми срещу ищцата. Уточнява се, че по изпълнителното дело от образуването му е извършено единствено проучване на имущественото състояние на длъжника като не са събрани суми. Посочва се, че извън тези действия други действия по изпълнителното дело не са 1 осъществявани. Предвид датата на издаване на изпълнителния лист – 03.07.2009 г. и датата на образуване на изпълнителното дело – през 2018 г. обаче ищцата счита, че процесните вземания са погасени по давност – изтекла след издаване на листа, но преди образуване на изпълнителното дело. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.

Предвид висящността на изп.д № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А.

Василева ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от настоящото производството. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: копие от изпълнителен лист.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. В тази връзка на първо място се твърди, че в настоящия случай подлежат на преценка единствено факти и обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа на РС Перник.

Посочва се също, че ответното дружество не било бездействало като било образувало срещу ищцата изп.д № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А.

Василева, в хода на което били предприети множество изпълнителни действия. Поддържа се, че именно ищцата следвало да докаже на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от изп. д. № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А. Василева.

В съдебно заседание, проведено на 24.04.2023 г., ищцата чрез процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника не се явява в насроченото съдебно заседание. Изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни. Поддържа, че дружеството било предприело множество действия за спиране и прекъсване на давността. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А. Василева от ответното дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищцата А. С. К. за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка и заповедта е издадена за следните вземания: за главница в размер на 7412.88 лева за периода от 2

01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., за обезщетение за забава в размер на 1561.92 лева за периода 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.10.2008 г. до окончателното плащане на главницата, както и за сумата от 242.50 лева разноски по делото

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 14.10.2008 г. по ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа на РС Перник. Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 03.07.2009 г.

Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 06.10.2011 г. – видно от печат на гърба на изпълнителния лист – е образувано изпълнително дело № 1649/2011 г. Посоченото изпълнително дело не е изискано от никоя от страните, нито приложено по делото. Освен това от печата не може да се установи при кой съдебен изпълнител е образувано същото. В тази връзка липсват данни и за съдържанието на молбата за образуването му. В печата обаче е вписано, че делото е прекратено при последно валидно изпълнително действие с дата 06.10.2011 г.

Въз основа на изпълнителния лист от 03.07.2009 г. по молба на взискателя ответник от 01.06.2018 г. срещу А. С. К. е образувано и второ изпълнително дело № 713/2018 г. – по описа на ЧСИ А. Василева. С молбата е поискано образуване на изпълнително дело, връчване на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ и пристъпване към принудително събиране.

Изпълнителен способ от взискателя обаче не е посочен, като липсва възлагане и на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Към молбата е приложен документ с внесена такса само за образуване на делото и връчване на ПДИ. С молбата взискателят е посочил, че длъжникът е изплатил частично вземанията по изпълнителния лист като са останали дължими съответно са предмет на изпълнителното дело следните суми: 5567.42 лева главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена електрическа енергия за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., сумата от 1561.92 лева – обезщетение за забава за периода от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 242.50 лева – представлява разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 13.10.2008 г.

По посоченото изпълнително дело до длъжника е изпратена ПДИ от 15.06.2018 г. която е връчена на длъжника на 02.07.2018 г. при условията на отказ.

От своя страна взискателят е депозирал молба с искане за предприемане на конкретно посочени изпълнителни действия /запор, възбрана/ едва на 31.10.2019 г. Постъпили са и две последващи молби от 07.11.2019 г. и от 11.11.2019 г. с приложени платежни документи с такси за налагане на възбрани на недвижими имоти. В тази връзка и на 22.04.2020 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана на недвижим имот на длъжника.

От взискателя е постъпила нова молба с искане за предприемане на конкретно посочени изпълнителни действия /запор, възбрана/ от 20.01.2021 г.

Въз основа на същата съдебният изпълнител е наложил запор на банкова сметка на длъжника от 08.04.2021 г.

3

Постъпила е и трета молба от взискателя с искане за предприемане на конкретно посочени изпълнителни действия /запор, възбрана/ - от 30.06.2022 г. Въз основа на същата съдебният изпълнител е насрочил опис на имущество на длъжника – на дата 26.10.2022 г., който няма данни да е проведен.

На този етап към момента на приключване на устните състезания по настоящото дело липсват данни в приложение на изпълнителните способи при съдебния изпълнител или извън изпълнителното дело да са постъпили суми от длъжника – т.е. суми след образуване на второто изпълнително дело.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 03.07.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 5530/2008 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания /изп.д. № 713/2018 г. по описа на ЧСИ А.

Василева/.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими за следните суми: 5567.42 лева главница за периода от 01.10.2003 г. до 31.07.2006 г., сумата от 1561.92 лева – обезщетение за забава за периода от 21.11.2003 г. до 19.09.2008 г. и сумата от 242.50 лева – разноски.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото п равната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след 4 влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.

Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

За сумата от 1845.46 лева – главница /разликата между сумата от 7412.88 лева по изпълнителния лист и допустимата част от претенцията от 5567.42 лева/ искът е недопустим, доколкото с молбата за образуване на второто изпълнително дело тази сума не се претендира. Действително липсват данни как същата е заплатена, но твърдението в този смисъл, обективирано в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява неизгоден за взискателя ответник факт. В тази връзка и това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда, доколкото този неизгоден факт обективно е признат преди образуване на настоящото дело и не с цел същото.