Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 99 от 11.02.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1136/2018
Вид
Решение № 99
Подписан
11.02.2019
В сила
11.02.2019
Състав
ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА, НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ПЕНЕВА, ТАНЯ ДИМИТРОВА ЕВТИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.126 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.79, ал.3 · Закон за частните съдебни изпълнители

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

99 Година 2019, 11 февруари гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, четвърти граждански въззивен състав,

На единадесети февруари година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

ТАНЯ ЕВТИМОВА секретар

………………………….. като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова гражданско дело № 1136 описа за 2018 година

Производството е образувано по жалба с вх.№

10700/20.07.2018 г. на БОС (вх.рег.№ 14446/28.06.2018 г. на Ч. И. Б.), подадена от „АНТОНИОНИ 55“ ЕООД гр.Свети Влас, ЕИК *********, взискател по изп.дело № 231/2010 г. по описа на Ч. И. Б., рег.№ 800 на КЧСИ. В жалбата е посочено, че се обжалват „на основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, действията на Ч., инкорпорирани в уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и приложената към уведомлението сметка № 23519 от 11.06.2018 г., издадена на основание чл.79 от ЗЧСИ“. Твърди се, че обжалваните действия (изготвяне и издаване на уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и на сметка № 23519 от 11.06.2018 г.) са незаконосъобразни, тъй като за извършени от Ч. И.Б. след настъпилата перемпция по изпълнителното дело, след постановлението от 02.04.2018 г. за прекратяване на изпълнителното производство и след подадената от жалбоподателя жалба вх.№ 11119/17.05.2018 г. Изложени са допълнителни подробни съображения за незаконосъобразност на действията по изготвяне на сметката, като се сочи, че те вече са били наведени и с жалба вх.№ 11119/17.05.2018 г. Сочи се, че жалбоподателят-взискател в изпълнителното производство, не дължи посочените в уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и в сметка № 23519 от 11.06.2018 г. суми като разноски по изпълнението, тъй като:

„Ч. е извършил редица действия, за които нито е уведомил взискателя, нито е имал правомощия да ги извършва, поради това, че взискателят не му е възложил права по чл.18 от ЗЧСИ“. Твърди се, че с незаконосъобразни действия по налагане на запори на банкови сметки в 6 банки, за които банкови сметки взискателят не е бил информиран и не е искал налагане на запори върху тях; извършване на справки и връчване на многобройни съобщения, Ч. неоснователно е увеличил разноските по изпълнението. Претендира се отмяна на обжалваните действия на Ч. И.Б.

Към жалбата са приложени съобщение изх.№ 06885/02.04.2018 г., постановление от 02.04.2018 г. за прекратяване на изпълнително производство по изп.дело № 20108000400231 по описа на Ч. И. Б., уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и сметка № 23519 от 11.06.2018 г. по чл.79 от ЗЧСИ.

По делото са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от Ч. И.Б., в които е изразено становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба. По отношение на недопустимостта на жалбата се сочи, че такава е налице, тъй като жалбоподателят само бланкетно е посочил в нея като правно основание чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, а е изложил съображения само против начислените такси и разноски, каквото правомощие за обжалване, не е предвидено за взискателя, а само за длъжника по изпълнителното дело. Сочи се още, че посочените като обжалвани действия на Ч., не попадат в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.435 от ГПК. На второ място се твърди, че жалбата е недопустима и с оглед разпоредбата на чл.126 от ГПК – поради обстоятелството, че между същите страни, пред същия съд, на същото основание, има образувано в.гр.д.1008/2018 г. по описа на БОС, образувано по подадената от същия жалбоподател жалба вх.№ 11119/17.05.2018 г., насочена против постановление от 02.04.2018 г. за прекратяване на изпълнително производство и размера на дължимите такси и разноски за прекратяване на производството. По същество се твърди, че жалбата е и неоснователна, тъй като постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК само прогласява настъпилото прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар.„перемпция”, като в случая е налице бездействие от страна на взискателя по изпълнителното производство. По отношение на включените в сметката по чл.79 от ЗЧСИ разноски се твърди, че те са начислени на база поискани от взискателя и извършени от Ч. действия по изпълнителното дело и в съответствие в ТТР към ЗЧСИ. Посочено е, че това може да се установи от приложеното изпълнително дело, от което се установява и кои от дължимите държавни такси не са били заплатени, кои от тях са погасени с направено прихващане на надвнесена сума от длъжника по друго изпълнително дело, и кои са останали незаплатени от взискателя.

С оглед твърденията на жалбоподателя и приложеното изпълнително дело, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на жалбоподателя „АНТОНИОНИ 55“ ЕООД гр.Свети Влас, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.12.2009 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 396/02.11.2009 г. по ч.гр.д.659/2009 г. по описа на АРС, по силата на който длъжникът „ЕМ-КАР-ТРАНС“ ООД гр.Айтос, ЕИК ********* е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 22 824,48 лв – главница, 755,28 лв лихва от 15.07.2008 г. до 06.10.2008 г., 2 973,20 лв – лихва от 07.10.2008 г. до 30.10.2009 г., законна лихва от 30.10.2009 г. до изплащане на вземането, и разноски по делото. С молбата за образуване на изпълнително производство взискателят е поискал и на основание чл.18 от ЗЧСИ, е възложил на Ч., пълно проучване на имуществото на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и други, определяне на начина на изпълнение и във връзка с това предприемане на всички необходими и допустими законови действия.

Установено е наличието на два автомобила, съответно лек автомобил марка „Ланчия“ и товарен автомобил марка „Мерцедес“. По отношение на лекия автомобил „Ланчия“ съдебния изпълнител по молба на взискателя е насрочил няколко публични продажби, всички - обявени за нестанали. Видно от приложеното изпълнително дело, последната постъпила по делото молба от взискателя (жалбоподател в настоящото производство), е подадената чрез неговия процесуален представител адв.С.С. - с вх.№ 05252/23.04.2013 г. и е относно искане за определяне на нова начална цена и насрочване на нова продан. Върху молбата е положена резолюция на съдебния изпълнител, че следва да се извърши плащане на дължимите такси съгласно ТТР към ЗЧСИ.

След посочената молба липсват искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия.

С постановление от 02.04.2018 г. (л.297 от изп.дело),

Ч. Б. е констатирала липсата в продължение на две години на постъпило искане от взискателя по изпълнително дело за извършване на изпълнителни действия, поради което е постановила прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е връчено на страните по делото, като на взискателя е съобщено със Съобщение изх.№ 06885/02.04.2018 г. (л.305 от изп.дело), в което са изброени дължимите към този момент такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ. Съобщението е връчено на взискателя на 10.05.2018 г. чрез адв.С..

На

17.05.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила жалба, подадена от взискателя (вх.№ 11119/17.05.2018 г.), против Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 02.04.2018 г. по изп.дело 20108000400231 по описа на Ч. И.Б., и посочените такси и разноски в съобщение изх.№ 06885/02.04.2018 г. При извършената служебна справка в деловодната програма на Бургаски окръжен съд, настоящият състав констатира, че с Определение ІІІ-2201 от 13.11.2018 г. по гр.д.1008/2018 г., жалбата на „Антониони 55“ ЕООД против начислените такси и разноски, обективирани в съобщение изх. № 06885/02.04.2018 г. на Ч.

Ив.Б. с рег.№ 800 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20108000400231/2010 г. е оставена без уважение.

С уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. (л.329 от изп.дело), във връзка с постъпилата по изпълнителното дело жалба (вх.№ 11119/17.05.2018 г.), взискателят е уведомен, че на основание чл.79 от ЗЧСИ е издадена сметка № 23519 от 11.06.2018 г., за дължимите суми по изпълнителното дело, които следва да се заплатят по сметката на Ч. Уведомлението е връчено на взискателя на 13.06.2018 г.

Настоящата жалба вх.№ 8983/21.06.2018 г. на БОС

(вх.рег.№ 14446/28.06.2018 г. на Ч. И. Б.), е подадена против действията на Ч., инкорпорирани в това уведомление.

След отмяна с Определение № 440 от 11.12.2018 г. по ч.гр.д.392/2018 г. на БАС, на определение № 1514/31.07.2018 г., с което БОС е прекратил производството по настоящото дело поради недопустимост на жалбата, и връщане на делото на БОС за произнасяне по жалбата на „Антониони 55“ ЕООД против сметка № 23519 от 11.06.2018 г., жалбата следва да се приеме за допустима и да се разгледа по същество.

Не е налице недопустимост на жалбата на основание чл.126 от ГПК /поради обстоятелството, че между същите страни, пред същия съд, на същото основание, има образувано в.гр.д.1008/2018 г. по описа на БОС/, тъй като посоченото дело е образувано по подадената от същия жалбоподател жалба вх.№ 11119/17.05.2018 г., която е насочена против постановление от 02.04.2018 г. за прекратяване на изпълнително производство и размера на дължимите такси и разноски за прекратяване на производството, посочени в съобщение изх. № 06885/02.04.2018 г., а обжалваните с настоящата жалба действия на Ч., са инкорпорирани в уведомление изх.№ 13061/11.06.2018 г. и приложената към уведомлението сметка № 23519 от 11.06.2018 г., издадена на основание чл.79 от ЗЧСИ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Както се посочи по-горе, с молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал пълно проучване на имуществото на длъжника, направа на справки, набавяне на документи, книжа и други, определяне на начина на изпълнение и във връзка с това предприемане на всички необходими и допустими законови действия.

Начислените в сметка № 23519 от 11.06.2018 г., издадена на основание чл.79 от ЗЧСИ, разноски са: 520 лв без ДДС – такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ; 180 лв без ДДС – такса по т.4 от ТТР към ЗЧСИ, 90 лв без ДДС – такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ, 5 лв без ДДС – такса по т.3 от ТТР към ЗЧСИ, общо 795 лв без ДДС, или общо 954 лв с ДДС.

Жалбоподателят не оспорва извършването на изпълнителните действия, за които Ч. е начислила процесните разноски. Не се твърди и заплащане от взискателя авансово на тези такси и разноски.

Съдът намира за неоснователни въведените оплакванията на жалбоподателя, че Ч. е извършил тези изпълнителни действия, без възлагане от взискателя по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Както се посочи вече, в молбата за образуване на изпълнително производство взискателят изрично е поискал, и позовавайки се като основание на разпоредбата на чл.18 от ЗЧСИ, е възложил на Ч., пълно проучване на имуществото на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и други, определяне на начина на изпълнение и във връзка с това предприемане на всички необходими и допустими законови действия.

Установява се от приложеното изпълнител дело, че Ч. И.Б. е извършила изпълнителните действия, за които са начислени претендираните от нея като разноски по изпълнението такси. Установено е наличието на два автомобила на длъжника /лек автомобил марка „Ланчия“ и товарен автомобил марка „Мерцедес“/; по отношение на лекия автомобил „Ланчия“ по молба на взискателя, Ч. Б. е насрочила няколко публични продажби, всички - обявени за нестанали. Последната молба на жалбоподателя е с вх.№ 05252/23.04.2013 г. и е с искане за определяне на нова начална цена и насрочване на нова продан. Върху молбата е положена резолюция на съдебния изпълнител, че следва да се извърши плащане на дължимите такси съгласно ТТР към ЗЧСИ. От този момент нататък липсват изпълнителни действия по искане на взискателя.

В издадената сметка по чл.79 от ЗЧСИ и в Разпореждане от 16.05.2018 г. за приемане на разноски, Ч. подробно е описал за какви конкретни действия са начислени тези такси, а от данните по делото е видно, че тези действия действително са били извършени.

По делото се установява плащане само на сумата от 108 лв и 792,16 лв, платени съответно по т.20 и т.9 от Тарифата, а за останалите начислени от съдебния изпълнител такси липсват доказателства да са платени от кредитора.