Определение № 1488 от 05.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1488 гр. София, 05.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Петя Алексиева

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503281 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на М. А. Г. - Д. от гр. *** срещу разпореждане № 262 823 от 23.10.2025 г. по гр.д. № 8953/ 2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІIВ въззивен състав, с което е върната искова молба с вх. № 88 016/ 5.07.2019 г. и производството по делото е прекратено.

Твърденията са, че разпореждането е постановено от незаконен състав, тъй като съдията В.

Д. „си е давала самоотводи по десетки мои дела“. Оплаквания срещу допуснати от съда конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон не са релевирани.

Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

С искова молба с вх.№ 88 016/ 5.07.2019 г. М. А. Г. - Д. от гр. *** предявила срещу Областна управа София град - гр. София иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Твърдяла, че е наследница на И. И. П., бивш жител на гр.***, починал на ******** г., който бил един от основателите и собственици на Земеделско кооперативно взаимозастрахователно дружество „Земеделец“, което било прекратено от съда на 12.11.1946 г. на основание чл. 6 от Закона за ДЗИ (отм.). Д нотариален акт № 95, т.3, рег. № 523, дело № 373/ 1978 г. дружеството закупило триетажна масивна постройка в гр. София, ул.

„Позитано“ № 1. С ПМС № 2187/ 27.07.1950 г. собствеността на имота преминала върху 1 държавата и бил съставен АДС № 226/ 7.08.1950 г. Към момента имота бил деактуван със Заповед № РД 57- 071/ 23.04.2003 г. на Областния управител на София град на основание чл.

2 от ЗВСВОНИ. Ответникът допуснал фактическа грешка в заповедта, като вписал, че деактуването е в полза на ДЗИ. В случая било нарушено правото на владение, което не било предадено доброволно от ответника и това обуславяло правен интерес от водене на иска по чл. 108 от ЗС. При тези твърдения молбата към съда била „да бъдем конституирани като ищци в процеса по реда на чл. 225 от ГПК, поради което ви молиме да постановите определение, с което допуснете главно встъпване в процеса срещу посочените по- горе ответници.“

С разпореждане от 3.07.2024 г. съдът указал на ищцата да обоснове правния си интерес от предявяване на иска срещу сочения ответник при изложените твърдения, че процесния имот е деактуван и ответникът не поддържа да е негов собственик ; да изложи твърдения кое лице е във фактическа власт на имота ; да индивидуализира спорния имот по актуален кадастрален и регулационен статут с посочване на идентификатор, граници и площ ; да представи удостоверение за данъчна оценка на имота ; да представи доказателства за платена държавна такса.

В молба с вх. № 277 746/ 19.08.2024 г. ищцата поискала да бъде допуснато изменение на иска - да приеме за установено по реда на чл. 124 от ГПК, че ответника не е собственик на имота в гр. София, ул. „Позитано“ № 1 и поискала издаването на съдебно удостоверение за да се снабди със скица на имота.

В молба с вх. № 277 745/ 19.08.2024 г. ищцата поискала да бъдат допуснати за съвместно разглеждане : иск за сумата 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за наеми за процесната сграда за период от 5 години преди завеждането на иска, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане и иск за сумата 10 000 000 лева, представляваща стойността на ремонта на сградата, която била в полуразрушено състояние в резултат от бездействието на ответника, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното плащане.

С разпореждане от 26.08.2024 г. по гр.д. № 8953/ 2019 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІI-В въззивен състав съдът оставил исковата молба без движение и указал на ищцата в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането с писмена молба с препис за насрещната страна : да обоснове правния си интерес от предявяване на иска срещу посочения ответник - Областната администрация на София-град, доколкото са изложени твърдения, че процесният имот е деактуван и ответникът не поддържа да е собственик на имота ; да уточни изрично

-3- какъв иск предявява - положителен установителен иск за претендирано от нея право на собственост върху имота (респ. върху каква част от него), отрицателен установителен иск за 2 отричане правото на собственост на ответника върху имота или ревандикационен иск по чл.

108 ЗС (респ. за каква част от имота), предвид множеството противоречия в уточнителната молба от 19.08.2024 г. в тази насока ; да индивидуализира спорния имот по актуален кадастрален и регулационен статут с посочване на идентификатор, граници и площ ; да представи по делото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот ; да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СГС за разглеждане на иска за собственост в размер на 1 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лева ; да посочи точен период на исковата претенция по чл. 59 от ЗЗД за сумата от 10 000 000 лева, както и да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СГС за разглеждане на този иск в размер на 40 000 лева; да изложи подробни и конкретни фактически обстоятелства, които да обосновават основание за търсеното обезщетение от 10 000 000 лева, както и да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СГС за разглеждане на този иск в размер на 400 000 лева ; да изложи подробни и конкретни фактически обстоятелства, в които се изразява твърдяното противоправно поведение на ответника, в причинна връзка с което претендира да е претърпяла неимуществени вреди, като изложи подробни твърдения в какво се изразяват тези вреди, както и да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СГС за разглеждане на този иск в размер на 4 000 лева.

В молба с вх. № 279 718/ 26.09.2024 г. ищцата заявила, че претенцията за имуществени вреди е претенция за пропуснати ползи и печалби от невъзможността да се ползва имота и неговите плодове, а неимуществените вреди се изразяват с отрицателни емоции, свързани със загубата на доверието в държавността.

С определение № 260 588 от 13.02.2025 г. било оставено без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на двата осъдителни иска и били дадени отново указания да бъде формулиран ясен петитум на исковата молба, в който еднозначно да бъде посочено какъв иск и за кой имот се предявява, като имота бъде индивидуализиран с идентификатор по актуалния кадастрален план.

С определение № 263 348 от 14.08.2025 г. ищцата била освободена на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на държавна такса и й била дадена последна възможност в двуседмичен срок да бъде формулиран ясен петитум на исковата молба, в който еднозначно да бъде посочено какъв иск и за кой имот се предявява, като имота бъде индивидуализиран с идентификатор по актуалния кадастрален план.

Препис от определението бил връчен на ищцата чрез съпруга й на 9.09.2025 г., като с молба от 23.09.2025 г. тя поискала продължаване на срока на основание чл. 63 от ГПК и с разпореждане от 25.09.2025 г. срокът за изпълнение на указанията бил продължен с 15 дни до 8.10.2025 г. С молба от 20.10.2025 г. поискала ново продължаване на срока, което било оставено без уважение с разпореждане от 23.10.2025 г., като подадено след изтичането на 3 вече продължения срок и при липса на доказателства за наличие на уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ГПК.

С обжалваното определение съдът приел, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127 от ГПК и поради неотстраняване на нередовностите й същата подлежи на връщане.

В обхвата на правомощията си по чл. 274, ал.1 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна в производството, срещу валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателката, при съблюдаване на разясненията в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК намира релевираните конкретни оплаквания за неправилност на разпореждането за неоснователни, като споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалвания акт, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК, а в допълнение счита за необходимо да посочи и следното.

Предвид обстоятелството, че единственото оплакване е за преднамереност и съзнателна предубеденост на съдията, постановил обжалвания акт, при обсъждането на въпроса за наличието на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК въззивният съд трябва да извърши преценка дали този акт има порок и какъв е той, като се ръководи от аргументите за отклоняване на предложението за приемане на тълкувателно решение по този въпрос, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. по т.д. № 1/2023 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно приетото в т. 2 от тълкувателния акт, практиката на касационната инстанция не съдържа противоречиви становища относно вида порок на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, като във всички актове се приема, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на посоченото основание представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Основателността на оплакването за неправилност на решението, базирано на твърдението за предубеденост на

-5- съда, следва да бъде обсъдена при съобразяване с разясненията в цитираното решение, съгласно които „дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай“.

В настоящия случай поради липсата на изрично заявено обосновано искане за отвод на 4 съдията В. Д. липсва и постановен от първоинстанционния съд акт, в който да е обективиран отказ за отстраняване от разглеждането на спора, затова и въпросът дали е налице „незаконосъобразен отказ на съда да се отведе“, по смисъла на тълкувателното решение, не подлежи на коментар.

Връщането на исковата молба в хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК е по своята правна същност санкция за пасивното поведение на ищеца във връзка с неизпълнението на процесуалното му задължение да сезира съда с молба, чието съдържание отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в предоставения от съда срок е винаги основание за връщането й и прекратяване на производството, освен в случаите, когато на страната са били дадени указания, които противоречат на материалния закон или съставляват нарушение на съдопроизводствените правила.

В конкретния случай такива нарушения не са били допуснати - указанията са дадени в стриктно изпълнение на вмененото на съда задължение, произтичащо от принципа, установен в разпоредбата на чл. 7 от ГПК, да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. В един твърде продължителен период от време - повече от една година, въпреки оказаното й съдействие от съда, ищцата не е направила нищо за да изпълни неговото ясно указание - да уточни обстоятелствата, на които се основава искът и да формулира точно своето искане. Затова и първоинстанционният съд правилно е преценил, че при така проявеното пасивно поведение от страна на ищцата исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

В съответствие с изложените съждения съдът приема, че оплакванията срещу обжалвания акт са неоснователни и разпореждането следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав