Определение № 630 от 10.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. Ловеч, 10.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500339 по описа за 2023 година на ЛОС за да се произнесе съобрази:

Производство е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба № 3399/11.07.2023 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:

***, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Г. С. С.-К., срещу Разпореждане № 1289/09.06.2023 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 481/2023 г., в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника З. М. Х. за вземания за неплатено договорно възнаграждение в размер на 37.64 лева, дължимо за периода от 15.04.2019 г. до 30.07.2019 г., лихва за забава в размер на 19.15 лева, дължима от 16.04.2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит № *********** до 30.07.2019 г., и законна лихва в размер на 293.13 лева, дължима от 30.07.2019 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.06.2023 г.Посочва, че съдът неправилно е констатирал, че процесния договор е недействителен на основание чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 22 от ЗПК, като кредиторът не е посочил действителния ГПР, уговорен по процесния договор. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, като посочва съдебна практика в тази насока. Изтъква, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената 1 или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка. По отношение на недължимостта на договорното възнаграждение, поради недействителност на процесния договор, сочи, че същият отговаря на всички законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Твърди, че Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, както и че в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент, като са го определили, че е 33.00 %. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Посочва, че уговореният годишен лихвен процент в размер на отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, доколкото в българското действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД)., съгласно който всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Изтъква, че ГПР по процесния кредит в размер на 37.10 % е действителен такъв, а твърдението, че поставя страните в неравностойно положение, определя като неоснователно и голословно. По отношение на законната лихва посочва, че „Профи кредит България“ ЕООД претендира законна лихва в размер 283.13 лева, дължима от 30.07.2019 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.06.2023 г. - дата на входиране на заявлението в съда. Излага, че в българското действащо право, присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи държавна такса, както и че силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва.

Размерът на законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство. Счита, че изложеното е приложимо и относно Заповедното производство, доколкото в обратния смисъл липсват законови разпоредби.

Твърди, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението и досежно лихвата за забава, тъй като кредиторът има право да получи възнаграждение за 2 ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Счита за неправилно заключението на съда, че длъжникът по договора не дължи претендираното от дружеството договорно възнаграждение, тъй като в уговореното между страните ГПР не е включено възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги. Сочи, че кредиторът не е посочил no-нисък от действителния размер на ГПК и че не е предоставил невярна информация на потребителя. Твърди, че съдът неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил, подаденото от „Профи кредит България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е прогласил договора за недействителен.

Съгласно чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.Моли съда да отмени обжалваното Разпореждане в частта, в която се отхвърля заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника З. М. Х., като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение относно всички обжалвани вземания от „Профи кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: договорно възнаграждение, лихви за забава и законна лихва.

Ловешки окръжен съд приема, че въззивната жалба е подадена на 10.07.23 г. по куриер, а атакуваният съдебен акт е получен от жалбоподателя на 05.07.2023 г.

Подадено е заявление 3121/28.06.2023 г. от жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника З. М. Х., ЕГН ********** от *** за следните суми: главница 400 лв., неплатено договорно възнаграждение 37,64 лв. за периода 15.04.2019 г. до 30.07.2019 г., неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 331,59 лв., 30 лв. непогасени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания за перода 30.04.2019 г. до 30.07.2019 г. - датата на предсрочната изискуемост, лихва 19,15 лв за забава за периода 16.04.2019 г. - датата на изпадане на длъжника в забава до 30.07.2019 г. - датата на предсрочната изискуемост, законна лихва 283,13 лв. за периода 30.07.2019 г. – датата на предсрочната изискуемост до 27.06.2023 г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда, разноски за ДТ - 25лв. и юрисконсултско възнаграждание – 180 лв.

Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***********/11.03.2019 г. – приложен в делото, за срок от 7 месеца с месечни вноски в размер на 110.97 лева и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Позовава се на Общите условия, съобразно които длъжника дължи предварително определено договорно възнаграждение в размер на неизплатената сума 37.64 лева за периода от 15.04.2019 г. до 30.07.2019 г.

Посочва, че клиентът по Договор за потребителски кредит № *********** е закупил пакет от допълнителни услуги, по силата на който З. М. Х. е получила 3 приоритетно разглеждане и становище на искането й за потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет, както и за целия срок на договора й е предоставено правото да променя едностранно погасителния си план, като отлага и/или намаляване плащането по вноски и/или променя падежната дата по всяка вноска. Предвид на това, клиентът дължи възнаграждение, което става изискуемо със закупуването на пакета от допълнителни услуги. Неизплатеното възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги определя в размер на 331.59 лева. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 0 погасителни вноски и е изпаднал в забава. Изтъква, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на „Профи кредит България“ ЕООД на 30.07.2019 г., за което длъжникът е уведомен с нарочно писмо.

Постановено е Разпореждане № 1289/09.06.2023 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 481/2023 г., с което е отхвърлено частично заявлението по чл.410 от ГПК по ч. гр.д. № 481 по описа на Р.С.Тетевен за 2023 г. на заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **********, ***, чрез пълномощника Г. С.-К. срещу длъжника З. М. Х. ЕГН ********** от *** за следните суми: закупен пакет допълнителни услуги от непогасено задължение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 331,59 лв, неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземанията 30 лв. начислени на 30.04.2019г. до30.07.2019 г., за разликата от 50 лева до 180 лева, а именно за 130 лева юрисконсултско възнаграждение, за лихва от 283,13 лв. за периода 30.07.2019 г. – до 27.06.2023 г. за лихва от 19,15 лв. за периода 16.04.2019 г. до 30.07.2019 г.

Подадена е молба вх. № 3398/11.07.203 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД за допълване на Разпореждане № 1289/09.06.2023 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 481/2023 г. с произнасяне относно неплатено договорно възнаграждение в размер на 37.64 лева, дължимо за периода от 15.04.2019 г. до 30.07.2019 г., доколкото за същото липсва произнасяне в отхвърлителната част на диспозитива, не е присъдено и в мотивите.

С Разпореждане № 1418/17.07.20203 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по ч.гр.д. № 481/2023 г., е допълнено на осн. чл. 250 ГПК Разпореждане № 1289/29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 481/2023 г. на РС-Тетевен, като е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 481 по описа на Р.С.Тетевен за 2023г на заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК **********, ***, чрез пълномощника Г. С.-К. срещу длъжника З. М. Х., ЕГН ********** от *** за неплатено договорно възнаграждение в размер на 37,64 лв.за периода 15.04.2019 г. до 30.07.2019 г. по договор за кредит №***********/11.03.2019 г.

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 11.07.23 г. на „Профи кредит България“ ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

4

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника З. М. Х., имаща качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

В представения договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като не се сочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая са посочени само лихвения процент на ден, годишния лихвен процент, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 37.10 %. След като разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита.