Решение № 193 от 29.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. С., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900262 по описа за 2024 година

С. В. М. с ЕГН ********** и В. Г. М. с ЕГН **********, и двамата от гр. К., кв. „Р.“ № 15, са предявили срещу „З.Д.Е.” АД, ЕИК ******** субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения за всеки от ищците в размер на по 151 410.20 лева за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на техния баща и съпруг В. С.в М. с ЕГН **********, причинена при ПТП, настъпило на 28.03.2024 год. около 07.35 часа на път SF01370, 4-ти км, около с. К., по вина на Е. Г. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, със застрахователна полица № BG/07/524000227299 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 17.01.2024 год. до 16.01.2025 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 13.05.2024 год. до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 28.03.2024 год. около 07.35 часа на път SF01370, 4ти км, около с. К. настъпило ПТП по вина на Е. Г. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, който самокатастрофирал, тъй като не съобразил скоростта си на движение с пътните и атмосферните условия, изгубил контрол над автомобила, излязъл от пътното платно и се блъснал в крайпътен скат.

Твърди се, че пътник в катастрофиралия автомобил, пътуващ на предна дясна седалка, бил В. С.в М. – баща на ищеца С. В. М. и съпруг на ищцата В. Г. М., който 1 претърпял в резултат на ПТП множество телесни увреждания, несъвместими с живота, довели до неговата смърт.

Сочи се, че във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно производство № 16/2024 год. по описа на ОДМВР – С., разследването по което до момента все още не е приключило.

Твърди се, че ищецът С. В. М. търпи изключително тежко загубата на своя баща.

Ищецът и баща му са били неразделни – живели са, работили са, излизали са заедно, споделяли са всички празници, били са много сплотени и задружни. Ищецът е бил отгледан от своя баща и са живеели в едно домакинство с него. Впоследствие, въпреки че е създал собствено семейство, се е срещал ежеседмично с баща си до момента на трагичната му смърт. Преди настъпилото събитие ищецът е бил изключително жизнен и контактен, радвал се е на спокоен живот и постоянни срещи с близки и приятели. В момента се е затворил в себе си и се е отчуждил, избягва срещи с други лица, чувства се много уплашен, ядосан, виновен, безсилен относно случилото се, не може да се примири с факта, че завинаги е загубил баща си.

Твърди се, че ищцата В. Г. М. страда от факта, че завинаги е лишена от пълноценното и щастливо семейство, което са били с В. М. в продължение над 40 години, през които са били неразделни; осъзнава и страда от факта, че завинаги е лишена от любовта и подкрепата на съпруга си. В. губи съпруга си в момент, когато има най-голяма нужда от неговата помощ, подкрепа и любов. От самото начало на съвместния им семеен живот, двамата с В. са живеели в едно домакинство в гр. К., през 1987 год. се ражда единственият им син С., който двамата с В. са отгледали с много желание и любов. В. е бил грижовен и всеотдаен към семейството. Заедно са се грижели за отглеждането, възпитанието и образованието на детето си.

Твърди се, че случилото се с В. и неговата смърт са сложили траен отпечатък върху живота на В.. Наблюдава се промяна в поведението й – напълно се е изолирала от света, при нея е налице повишено ниво на раздразнителност, тревожност, което се изразява в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със загуба на интерес от общуване, мисли за вина, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит, треперене, трудност в концентрацията на вниманието, нарушения на краткосрочната памет.

Тя изпитва сериозни проблеми със съня си – не може да спи за повече от 3-4 часа на денонощие. Постоянно сънува кошмари, свързани с В. и с процесното събитие.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, управляван при ПТП от деликвента Е. Г. С., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/07/524000227299 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 17.01.2024 год. до 16.01.2025 год., т.е. към датата на ПТП, 28.03.2024 год.

Твърди се, че ищците депозирали по пощата обща писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до „ЗД Е.” АД, получена от ответника на 13.05.2024 год., по 2 която същият отказал да заплати обезщетения по образуваните щети с писмо рег. № 4659/2/13.08.2024 год.

Сочи се, че доколкото процесното ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на В. С.в М., представлява трудова злополука и тъй като между работодателя му ЕТ „Д.-И.В.“ и ЗД „Е.” АД е била сключена застрахователна полица № 04400100039483 по застраховка „Трудова злополука“, то от страна на ЗД „Е.” АД са били изплатени суми в размер на по 48 589.80 лева за всеки от ищците. Поради изложеното и тъй като ищците намират, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди за всеки от тях възлиза на 200 000 лева, то с исковата молба претендират разликата между този размер на обезщетението и изплатените суми или 151 410.20 лева за всеки от тях.

Преписи от исковата молба и приложенията към същата са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищците застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, със застрахователна полица № BG/07/524000227299, сключена с ответника, валидна от 17.01.2024 год. до 16.01.2025 год., С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, както и причинно-следствената връзка между поведението на застрахования при ответника водач и възникналите вреди.

Прави се възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване от вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се сочи, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан и по този начин е допринесъл значително за настъпването на вредоносния резултат, тъй при поставен обезопасителен колан травматичните му увреждания биха били значително по-леки и вредите, чието обезщетение се търси, не биха възникнали.

С отговора се сочи, че исковите претенции са прекомерни и не отговарят на икономическата конюнктура и вредата – сумите, които се претендират като обезщетения за неимуществени вреди от ищците, са прекомерно завишени, като не отговорят на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Предвид оспорването на главната претенция се оспорва и претенцията за присъждане на лихва върху вземането, предмет на иска. В условията на евентуалност се твърди, че лихва се дължи съгласно чл.497 от КЗ и то само ако увреденото лице е представило доказателства, поискани му от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, което в случая не е сторено.

С отговора ответникът твърди, че Община К. в качеството си на собственик на пътя, както и на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната 3 система, обслужващи територията на общината, не била изпълнила задължението си по поддръжка на общински път SFO 1370 и съответната инфраструктура в района на произшествието и с това свое бездействие обусловила възникването на вредите, чието обезщетение се претендира в настоящото производство. Излага, че управляваният от застрахования водач автомобил излязъл частично извън обхвата на пътя, вследствие на което попаднал в необозначена и необезопасена ревизионна шахта, което довело до пълна загуба на контрол върху управляваното от Е. С. превозно средство, поради което се сочи, че Община К. заедно с ответника по делото е солидарно отговорна за възникването на вредоносния резултат.

Поради изложеното ответникът е направил искане по чл.219, ал.1 от ГПК за конституиране на Община К. като трето лице – помагач на негова страна. Правният интерес от привличането се аргументира с обстоятелството, че ако в производството се установи неспазването на нормативните изисквания по изграждането и поддържането на съответната инфраструктура от страна на Община К., то за застрахователя ще възникне правото да поиска от солидарно отговорния съизвършител да му бъде възстановена онази част от платеното обезщетение, която съответства на приноса на последния за възникването на вредите.

С определение от 28.02.2025 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК Община К. като трето лице – помагач на ответника „З.Д.Е.” АД по т.д. № 262/2024 год. на СОС.

Третото лице – помагач на ответника чрез пълномощника си адв. Д. Х. от АК – В.Т. оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа, че причината за ПТП в случая е само субективното поведение на водача на лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ; при условията на евентуалност се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

От представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № 124/01.04.2024 год. на община К. се установява, че ищците С. В. М. и В. Г. М. са съотв. син и съпруга на починалия на 28.03.2024 год. В. С.в М. с ЕГН **********.

Видно от представените с и.м. констативен протокол за ПТП за пострадали лица рег.

№ 4084р-2935/01.04.2024 год. на РУ – К. и с молба от 16.06.2025 год. на пълномощника на ищците протокол от 28.03.2024 год. за оглед на местопроизшествие, изготвени по ДП № 16/2024 год. по описа на ОДМВР – С., пр.пр. № 985/2024 год. по описа на СОП, в същите е отразено настъпило ПТП на 28.03.2024 год. около 07.35 часа на път SF01370, 4-ти км, около с. К., със самокатастрофирал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“ с ДК № СО 1588 СХ, с водач Е. Г. С. с ЕГН ********** и починал пътник в автомобила В. С.в М. с ЕГН **********. В констативния протокол е отразено, че автомобилът самокатастрофира в 4 крайпътен скат.

От показанията на свидетеля Е. Г. С., участник в ПТП, се установява следното :

Свидетелят управлявал служебен л.а. „Фиат Браво“ по пътя преди с. К., заедно с него били колегите му във фирма „Метал продукт“ А. М. и В. М. – първият бил с поставен колан до него на предна дясна седалка, а М. – на задна, но свидетелят не се спомня дали последният е бил с колан. С. карал по този маршрут вече девета година, като возил колеги до местоработата си и познавал много добре пътя; в този ден също пътували към фабриката.

Свидетелят знаел, че преди с. К. в района на „Пей мост“ всяка сутрин се разминавали с колоездач, който карал от селото в обратната на тяхната посока, като този ден се засекли с него на пътя в ниското. Било пиков час, а зад колоездача имало колона от няколко коли и точно когато се изравнили, едновременно три коли зад колоездача започнали да го изпреварват, като първата навлязла в лентата за движение на С.; свидетелят сочи, че това се случвало и друг път, но изпреварващите колоездача коли са били една, най-много две.