Решение № 1055 от 10.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110200155 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. М. М. от гр.Монтана срещу Наказателно постановление № BG16052022/5800/Р8-933/15.11.2022г. на директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 1800,00 лева, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Намира, че са допуснати следните процесуални нарушения: В НП не се съдържа пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му; не е посочена нарушената законова разпоредба, а само санкционната такава; налице е несъответствие между приетата от наказващия орган фактическа обстановка и санкционната норма.

Намира, че субект на административнонаказателната отговорност следва да бъде собственикът на превозното средство, а не неговият водач. В тази връзка счита, че приложение следва да намери нормата на чл.187а от ЗДвП.

Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата чрез 1 процесуален представител и претендира присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Жалбоподателят бил управител на „МДМ транс България“ ООД-гр.Монтана- дружество с основен предмет на дейност: международен и вътрешен транспорт. Същият бил и съдружник в дружеството, като освен това извършвал превози с товарни автомобили във връзка с неговата дейност.

На 29.04.2022г. той управлявал собственото на дружеството пътно превозно средство-влекач, марка и модел „Мерцедес Актрос 1845 ЛС“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, с рег. № М 0228 ВТ, по път А-2, участък км. 418+126, в посока намаляващ километър. За този пътен участък за превозното средство не била заплатена такса за изминато разС.ие.

Поради това Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , в който като тип нарушение било отразено „Няма валидна маршрутна карта или валидна тол-декларация за преминаването“. Нарушението било установено с контролно устройство с идентификатор № 10082, представляващо елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП , което автоматично приложило към доклада статично изображение във вид на снимков материал на превозното средство.

На 16.05.2022 година, в 21,32ч. жалбоподателят пристигнал с управляваното от него превозно средство на граничен контролнопропускателен пункт Кулата, в направление излизане от територията на Република България. След проверка от контролните органи било установено, че е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, от който били установени датата, часа и мястото на движение на пътното превозно средство по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. След справка в електронната система за събиране на пътни такси било установено, че за посочената пътна отсечка за превозното средство не е заплатена тол такса. Проверяващите преценили, че за превозното средство е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което на същата дата съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена дължима пътна такса, предвидена в посочената норма.

2

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, че дължимата тол-такса е била заплатена. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 15.11.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М. М. била наложена глоба в размер на 1800,00 лв., за извършено нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно-от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-съществено значение за изясняването на делото са приложените копия на свидетелство за регистрация ч а с т I и част II, разпечатка, отразяваща доказателствения запис по нарушението, фотоснимки и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. От служебно изисканата справка от монтирания в превозното средство тахограф се установява, че на 29.04.2022г. същото е било управлявано от жалбоподателя.

По делото е приложено и Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ на Национално тол управление, в което след извършена проверка е отразено, че за датата на нарушението за ППС няма получени тол декларации и няма получени маршрутни карти. Няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. С измененията на Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г. / е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси за пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разС.ие.

Съгласно Закона за пътищата тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън 3 тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разС.ие между две точки. По силата на четвъртата алинея на чл. 10б от ЗП размерът на дължимата за плащане тол такса следва да се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разС.ие по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.

Начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси се определят в наредбата по чл. 10, ал. 7 , а именно- Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разС.ие. От своя страна нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда специална санкция за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.

В настоящия случай от приложените по делото доказателства се установява, че процесното пътно превозно средство е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и следователно за движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Поради това жалбоподателят е следвало да управлява превозното средство по посочената пътна отсечка само след заплащане на визираната в посочената норма тол такса. Като е управлявал превозното средство по процесната пътна отсечка, без за него да е заплатена дължимата пътна такса, жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че в НП не е посочена законовата разпоредба, която е била нарушена. Наказващият орган ясно е посочил, че приема, че е налице нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Посочената норма съдържа не само санкция, но и съответното правило за поведение. В практиката си по подобни случаи ВАдмС изтъква, че очевидно законодателната техника е използвана така, щото в една разпоредба да са вписани както диспозиция, така и санкция. (Решение № 1742 от 24.11.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1443/2020 г.).

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при 4 издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна.

Действително, съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-11-167/08.02.2021г и Заповед № РД-11-760/19.08.2022г., двете на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Съдът констатира обаче, че в наказателното постановление не са посочени ясно датата и мястото на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Описани са датата и граничният контролно-пропускателен пункт, на който е извършена проверка. Посочени са и дата и пътна отсечка, на които е било установено движението на превозното средство в по-ранен момент. По този начин е допусната неяснота коя от двете дати и съответно-места, се приемат за такива на извършване на нарушението.

Липсват по начало и фактически твърдения, че на датата на генериране на доклада от електронната система превозното средство е било управлявано от жалбоподателя, а той е санкциониран именно в качеството му на водач на ППС. Допуснатата непълнота при описанието на изпълнителното деяние не може да се счита за несъществена непрецизност, тъй като засяга съществен реквизит на наказателното постановление (в какъвто смисъл е напр. решението по касационно административно дело №2826 /2020 г. по описа на ВАдмС) и не може да бъде преодоляна в рамките на съдебното производство.

Липсата на необходимата информация в НП не може да се замести с доказателства, налични в преписката или събрани впоследствие.