Определение № 242 от 24.03.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 242 гр. Габрово, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500106 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 276 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 732/13.02.2026 г. от Ц. Д., чрез адв. П. Й., против Определение 84/30.01.2026 г. по гр. д. № 293/2025 г. по описа на РС – Севлиево, в частта в която е върната поради липса на правен интерес насрещната искова молба по иска с пр. квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 283707/08.03.2019 г. и насрещната искова молба по иска с пр. квалификация чл. 124 ГПК за установяване недължимост на сумата от 600 лв.

Частната жалба се прави искане за отмяна на определението в обжалваната му като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частният жалбоподател поддържа, че е налице правен интерес и по двата иска, предявени с насрещна искова молба, поради което са допустими. Излага, че искът за прогласяване на нищожност е допустим във всеки момент и не се погасява от подаденото възражение по чл. 414/423 ГПК. Предмет на този иск е валидността на сделка, докато предмет на иска по чл. 422 ГПК бил само вземането, но не и валидността на сделката. По отношение на насрещния иск за недължимост на вземането от 600 лв. твърди, че към момента на насрещната искова молба няма висящо производство на кредита за тези 600 лв., поради което искът е напълно допустим. Сочи, че отрицателния установителен иск е допустим до изтичане срока за възражение, като в този срок длъжникът може да подаде възражение, да предяви ОУИ или да упражни и двете процесуални действия, като няма пречка и при наличие на иск по чл.

422 ГПК отрицателният установителен иск да се разгледа. Твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да остави исковата молба без движение при съмнение за нейната нередовност като даде указания.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери следното:

1

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, като по същество е частично основателна.

По ч. гр. д. № 845/2024 г. по описа на РС – Севлиево било депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ц. Д. за суми по потребителски кредит № 283707/08.03.2019 г., сключен между него и „Сити Кеш“ ООД в общ размер 1 378, 67 лв., от които: 600 лв., представляваща главница; 70, 91 лв., представляваща договорна лихва за периода 08.03.201908.08.2019 г.; 133, 29 лв., представляваща мораторна лихва за периода 08.08.2019-14.06.2024 г.; 220, 38 лв., представляваща неплатени такси; 354, 09 лв., представляваща неустойка по договора. Заповедният съд издал заповед за изпълнение за сумата от 600 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението и отхвърлил заявлението за всички останали вземания. Длъжникът възразил срещу така издадената заповед, поради което на заявителя било указано, че може да предяви установителен иск за вземането по заповедта.

Пред районният съд е депозирана искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, в качеството на цесионер, срещу Ц. Д. за установяване в отношенията между страните дължимостта на сумата от 600 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 283707/08.03.2019 г., сключен между Ц. Д. и „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ПГК.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Ц. Д. е депозирал писмен отговор, в който е направил възражение за нищожност на процесния договор за потребителски кредит № 283707/08.03.2019 г. като такъв поради липса на форма, липса на съгласие, а в условията на евентуалност е посочил, че счита клаузите от договора, предвиждащи такси и неустойка за неравноправни, не са включени в ГПР по договора, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 ЗПК. Това от своя страна води до дължимост само на чистата стойност по договора на осн. чл. 23 ЗПК на извъндоговорно основание, поради което не са налице основания за присъждането й на ищецът, доколкото той е цесионер по договорното вземане, а вземането по чл. 23 ЗПК било различно. Накрая прави възражение за погасителна давност.

В срока за отговор на исковата молба първоначалния ответника Ц. Д. е предявил насрещни искове за установяване недължимост на сумите, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение в общ размер 1 378, 67 лв., от които: 600 лв., представляваща главница; 220, 38 лв., представляваща неплатени такси; 354, 09 лв., представляваща неустойка по договор за потребителски кредит № 283707 и за установяване нищожност на договор за потребителски кредит № 283707. Посочил е, че съображенията за основателност на насрещните искове съвпадат с възраженията, направени в отговора на исковата молба, като е допълнил правните си доводи касателно 2 неустоечната клауза.

С разпореждане № 2241/13.11.2025 г. по гр. д. № 293/2025 г. съдът е дал указания на ищецът по насрещните искове да обоснове правният си интерес.

С уточняваща молба с вх. № 6573/25.11.2025 г. ищецът по насрещните искове е посочил, че когато ищецът разполага с няколко пътя за защита не следва неговото право да се ограничава само с оглед обема на търсената защита. Твърди е, че съгласно Определение № 1381/20.12.2023 г. по р. д. № 613/2023 г. на ВКС окончателното погасяване не изключва правен интерес от предявяването на установителен иск, като се съобрази, че към датата на исковата молба срокът на договора не е изтекъл, т.е. установената нищожност може да се отрази върху съдържанието на съществуващото правоотношение по договора. Твърди е, че съгласно Решение от 23.11.2023 г., по дело С321/2022 г. на СЕС принципа на ефективност не допуска изискването на правен интерес за уважаването на иск на потребител за установяване непротивопоставимостта на неравноправна клауза, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато може да се позове на непротивпоставимостта при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от кредита. Сочи, че за установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право. Твърди, че приемането на възраженията в отговора на исковата молба не е достатъчно, т.к. при евентуално оттегляне на исковата молба по предявения от ищеца иск, ще се прекрати производството и заявените възражения ще останат без разискване по същество, а кредиторът би могъл да предяви нов иск. Посочил е, че твърденията за неравноправни клаузи и недействителност на договора при предявен насрещен иск дават възможност да се реши въпроса за задължението, респ. неговата липса по отношение на взискателя в едно решение. Посочил е, че предметът на насрещния иск съвпада с предмета на заявената от ищеца претенция, като се търси окончателно произнасяне относно недължимостта на сумите. Посочил е, че с исковата молба, чийто предмет е установяване дължимостта на главницата от 600 лв., кредиторът не се отказва от търсенето на останалите отхвърлени суми по заявлението, а се отказва само да ги претендира в това производство.

С определение 84/30.01.2026 г. съдът се е произнесъл и в частта по допустимостта на насрещните искове. Приел е, че досежно иска за установяване на нищожност, страната няма правен интерес от предявяването му, доколкото е релевирал възраженията си в заповедното производство чрез възражение срещу издадената заповед за изпълнение, както и в отговора на исковата молба, като е върнал насрещната искова молба и е прекратил производството в частта по този иск. По иска за установяване недължимост на сумите от 600 лв., главница, 220, 38 лв. неплатени такси и 354, 09 лв., неустойка, съдът е приел, че за главницата от 600 лв. е издадена заповедта и сумата е предмет на предявения иск от кредитора по чл. 422 ГПК искът на длъжника е недопустим, като е върнал насрещната искова молба в тази й част и е прекратил производството по иска в тази част.

По прекратяването на производството в частта по иска за 3 установяване нищожност на договор за потребителски кредит № 283707/08.03.2019 г. настоящата въззивна инстанция намира следното:

Предявеният иск е наречен от страната насрещен иск. Независимо обаче от обстоятелството как страната е наименувала дадено процесуално действие, съдът е този, който преценява какво действие е извършила страната. В случая страната не предявява насрещен иск по чл. 211 ГПК. Искът може да бъде наречен „насрещен“ само доколкото изхожда от „насрещната“ ответна страна по делото, без този подход да се предпочита, тъй като заблуждава относно използваното процесуално средство, доколкото в конкретния случай не се касае за насрещния иск по чл. 211 ГПК. Последният може да бъде предявен, когато има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. В първата хипотеза, насрещният иск за свързани правоотношения може да бъде предявен тогава, когато уважаването му изключва възможността за пълно или частично уважаване на първоначално предявения иск. От това обаче не следва, че ответникът може да предяви отрицателен установителен иск, с който иска да бъде установено, че не дължи онова, което се търси от него с първоначалния иск, защото подобен иск не би внесъл нищо ново в процеса и неговото предявяване е недопустимо по чл. 126 ГПК. И без предявяването му съдът ще се произнесе по съществуването или несъществуването на твърдения от първоначалния ищец спорен предмет. Ето защо, липсва интерес от предявяването на такъв иск.

В случая ответникът в срока за отговор на исковата молба предявява иск, с който цели да установи нищожността на процесния договор. Доколкото предмет на първоначално предявения иск по чл. 422 ГПК е дължимостта на главницата по този договор, въпросът относно действителността на договора се явява преюдициален спрямо първоначалния предмет на делото. Вярно е, че и без предявяването на инцидентния установителен иск, съдът следва да вземе становище по въпроса досежно действителността на договора, т.к. този преюдициален въпрос се включва в основанието на първоначалния предмет.

Възражението по чл. 414 ГПК, респ. обикновеното възражение в отговора на исковата молба по правило не е достатъчно и не поражда задължение за съда да се произнесе по него в диспозитива на решението по така заявеното обикновено искане на страната да се произнесе по съществуването, респ. несъществуването на преюдициалното правоотношение – действителността на договора за потребителски кредит. Вярно е, че на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, но това не отменя правото на страна да оспори съществуването на действителен договор, доколкото ако съдът не констатира неравноправни клаузи, които да водят до недействителност по чл. 23 ЗПК, той няма да се произнесе в диспозитива и становището му по действителността няма да се ползва със сила на пресъдено нещо. Доколкото при сезиране с инцидентния установителен иск, произнасянето на съда ще се осъществи и в диспозитива, вкл. при извод за действителност на договора, при което спорът между страните по преюдициалното правоотношение ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо и при друг спор, по който има значение това преюдициално правоотношение, сезираният съд не би могъл да стигне до други изводи.

4

Наред с това, в конкретния случай се навеждат и общи основания за нищожност на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД като липса на съгласие и липса на форма. Съгласно тълкувателната практика съдът следи служебно и за нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, но е длъжен да се произнесе в мотивите на решението, които обаче не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съдът е длъжен да вземе становище по преюдициалния въпрос, защото не би могъл да се произнесе по съществуването или несъществуване на обусловеното правоотношение, без да вземе предвид съществуването или несъществуването на обуславящото преюдициално правоотношение, инцидентния установителен иск е необходим, за да стане преюдициалното правоотношение предмет на делото наред с обусловеното правоотношение. По този начин съдът ще бъде задължен да вземе отношение по него в диспозитива на решението си и така по преюдициалното правоотношение ще се формира сила на пресъдено нещо, а не само по обусловеното от него право, предмет на първоначалния иск.