Решение № 464 от 26.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Велико Търново, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500657 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260023/04.03.2021г., постановено по Гр.д.№606/2020г. по описа на РС – Горна Оряховица, ОБЯВЯВА по иска на публичен изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Велико Търново за недействителен по отношение на Държавата на основание чл.216 ал.1 т.2, т.4 и т.6 от ДОПК Договор за покупко – продажба на недвижим имот от 29.07.2016г., обективиран в НА за покупко – продажба на недвижим имот №959, том V, рег.№10057/29.07.2016г., дело №771/2016г. на Нотариус №296 – НК с район на действие РС – Горна Оряховица, вписа в Служба по вписвания при РС – Горна Оряховица с вх. рег.№3682/29.07.2016г., акт №58, том XII, дело №1739/2016г., с който „НОНОВ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК 200076837, понастоящем със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Деньо Чоканов“ №7, вх.“Б“, ет.2, ап.6, представлявано понастоящем от управителя Петър Николов Петров, продало на „РИКО ЕКСПРЕС“ ООД, с ЕИК 204130744, със седалище и адрес на управление гр.Лясковец, ул.“Трети март“ №5, представлявано заедно и поотделно от управителите Калин Стефанов Николов и Радостина Милкова Николова, недвижим имот, находящ се в гр.Лясковец, ул.“Трети март“ №5, представляващ търговски обект със застроена площ от 71,73 кв.м., разположен на първи надземен етаж в пет етажна ЖС, построена в имот с кадастрален №1179, за който е отреден УПИ I- за жилищен блок и магазин, в кв.69 по плана на града, при граници: от две страни – улици, имот №1178 и имот №1180, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена, за цена от 12 500лв., както и са осъдени ответниците по делото Нонов транс“ ЕООД и „Рико Експрес“ ООД да заплатят на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Велико Търново сумата от 250лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение на вещо лице.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК срещу първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба с вх.№261074/05.05.2021г. от ответника „РИКО ЕКСПРЕС“ ООД, представляван от Калин Стефанов Николов – Управител и чрез пълномощника му адв.Н. К. – 1

ВТАК въззивна жалба с вх.№261447/12.07.2021г. Развити са оплаквания, че първоинстанционният съд се е произнесъл по процесуално недопустима искова молба, при липса на активна процесуална легитимация на Е. П. М. да предяви специалния отменителен иск с правно основание чл.216 ал.2 вр. ал.1 от ДОПК, касаещ процесната сделка, с искане за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото.

Във връзка с възражението за недопустимост на първоинстанционното решение се твърди, че от нормата на чл.216 ал.2 ДОПК следвало, че не всеки публичен изпълнител може да предявява искове по чл.216 ДОПК. Сочи се, че публичните изпълнители могат да предявяват искове само по образувани от тях изпълнителни дела и от представените с ИМ документи никъде не се установява Е. П. М. да е публичен изпълнител по изпълнително дело срещу „НОНОВ ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК 200076837, а са приложени актове на публичен изпълнител Пламен Колев. Твърди се, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства, довела до неговата необоснованост и при погрешно установена фактическа обстановка, което от своя страна е довело и до неправилно прилагане на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения.

Наведено е възражение, че по делото не е установено, а и на практика липсват каквито и да било доказателства, от които категорично да се установява, че Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-04000417000035-020-001/04.01.2017г. е издадена като електронен документ, подписан с валиден КЕП от органа по приходите, сочен за неин издател, както и че именно в този си вид заповедта е връчена на „Нонов Транс“ ЕООД. Сочи се, че по делото не е доказано и че ЗВР е изпратена с електронно съобщение, също подписано с КЕП, и че впоследствие е получена от „Нонов транс“ ЕООД по предвидения в чл.29 и чл.30 от ДОПК ред, поради което се твърди, че не се установява наличието на първата предпоставка по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК и неправилно първоинстанционният съд е обявил атакуваната от НАП сделка за относително недействителна. С въззивната жалба от „Рико Експрес“ ООД, представляван от Калин Стефанов Николов – Управител, въззивникът прави признание, че РА №Р-04000417000035-091-001/26.05.2017г. е влязъл в сила, но счита, че това не освобождава ищеца да докаже издаването и връчването на ЗВР. Твърди се, че в процесният случай действията на „Нонов транс“ ЕООД, състоящи се в продаването на собствения му недвижим имот в полза на настоящия жалбоподател „Рико Експрес“ ООД, не са увреждащи за Държавата по смисъла на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК и не е изпълнен ФС по чл.216 ал.1 т.4 ДОПК. С въззивната жалба на въззивника „Рико Експрес“ ООД, чрез процесуалния му представител адв.Н. К. – ВТАК, се оспорва като неправилен извода на първостепенният съд, че обявената за недействителна сделка е осъществена след връчване на заповедта за възлагане на ревизията, с която са установени публични задължения на „Нонов транс“ ЕООД. Излага се, че в приетата от първостепенният съд процесна хипотеза по чл.155 ал.4 вр. ал.6 от ДОПК, съгласно константната практика на ВАС, се касае за едно ревизионно производство, но за две ревизии и неправилно съдът е отъждествил две различни понятия, с които боравят закона и съдът, а именно ревизионно производство и ревизия. Твърди се, че в процесният случай ревизията, завършила с издаването на РА №Р-04000417000035-091001/26.05.2017г., е започнала с връчването на ЗВР №Р-04000417000035-020-001/04.01.2017г., като атакуваната сделка е осъществена на 29.07.2016г., както преди издаването на РА, с който са установени публичните задължения, така и преди връчването и дори издаването на ЗВР №Р-04000417000035-020-001/04.01.2017г., поради което първостпепенният съд неправилно е приел, че е изпълнена основната материално - правна предпоставка по чл.216 ал.1 от ДОПК, което обуславя и цялостна неправилност на обжалваното съдебно решение.

Твърди се, че атакуваната от НАП и впоследствие обявена за недействителна от РС продажба няма за своя пряка и непосредствена последица увреждането на публичния изпълнител, тъй като срещу продадения недвижим имот е получена сума /под формата на продажна цена/, която е попаднала в имуществената сфера на „Нонов транс“ ЕООД. Сочи се, че сама по себе си атакуваната разпоредителна сделка не е довела до намаляване на имуществото на продавача, а до преобразуването на едно вещно право в остойностяването му в пари. Сочи се, че неправилно с обжалваното решение е прието, че по делото било доказано намерението на „НОНОВ ТРАНС“ ЕООД да увреди публичния взискател, който субективен елемент произтичал от акта на разпореждане с единствения недвижим имот, който дружеството притежавало. Твърди се, че доколкото атакуваната от НАП сделка няма характера на увреждащо действие по смисъла на чл.216 ал.1 т.4 ДОПК, то няма как да се 2 очаква, че „НОНОВ ТРАНС“ ЕООД я е сключило със знанието и намерението да увреди държавата. Сочи се, че на етап издадена ЗВР не може с положителност да се твърди, че в края на ревизията ще бъдат установени публични задължения, още по-малко може да се предполага размерът им, поради което не може да се очаква, че в съзнанието на ревизираното лице е налице знание за тези обстоятелства, което от своя страна да се явява основа за формирането на намерение у него, насочено към увреждането на държавата. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което след цялостна отмяна на първоинстанционното такова, постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният специален отменителен иск с правно основание чл.216 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.4, т.6 ДОПК. Претендира съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищец - Е. П. М. – Старши публичен изпълнител при ТД на НАП гр.В.Търново, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно и законосъобразно, по изложени подробни съображения по съществото на спора, с които се обосновава, че първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Оспорва се като неоснователно възражението на въззивника за липса на активна процесуална легитимация у ищеца по делото, който е публичен изпълнител в ТД на НАП В.Търново, снабден от Изп. директор на НАП с пълномощно, представено с ИМ, да подписва и подава искови молби на основание чл.216 от ДОПК. Излагат се съображения, обосноваващи, че РА №Р-04000416001091-091-001/31.08.2016г. е отменен не изцяло, а, съгласно диспозитива на Решение №380/20.12.2016г. на Директора на Дирекция ОДОП, е отменен в обжалваната част, поради което в издадената във връзка с Решение №380/20.12.2016г. ЗВР №Р-04000417000035-020-001/04.01.2017г. е записано, че обхваща само отменените периоди. Навежда се, че оспорването от въззивника, направено едва с въззивната жалба, на валидността и авторството на ЗВР №Р-04000417000035-020001/04.01.2017г., е преклудирано. Твърди се, че атакуваната разпоредителна сделка е извършена не след електронно връчване на ЗВР №Р-04000417000035-020-001/04.01.2017г., а след като лично тогавашния управител на „НОНОВ ТРАНС“ ЕООД е получил ЗВР №Р04000416001091-020-001/19.02.2016г., връчена на 23.02.2016г., и Заповед за изменение на ЗВР №Р-04000416001091-020-002/18.05.2016г., връчена на 30.05.2016г., с които ревизираното лице е надлежно уведомено, че е започнало срещу него ревизионно производство, в резултат на което е възможно да бъдат установени данъчно – осигурителни задължения. Излагат се подробно доводи по същество за изпълнени фактически състави по чл.216 ал.1 т.2 , т.4 и т.6 ДОПК. Сочи се, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато се отчуждава имущество на длъжника, т.к. се намалява възможността за удовлетворяване на кредитора.

Претендира направените по делото разноски.

В СЗ въззивникът „РИКО ЕКСПРЕС“ ООД, чрез пълномощник адв.Н. К. – ВТАК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена на основанията, изложени в жалбата и съгласно доводи, развити в писмена защита. Претендира съдебни разноски за въззивното производство съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна Старши публичен изпълнител Е. П. М. при ТД на НАП гр.Велико Търново, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло, по съображения, развити в писмения отговор на жалбата и доразвити в представена писмена защита. Не претендира разноски за въззивна инстанция. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо, доколкото е постановено по редовна ИМ, с която е предявен процесуално допустим 3 конститутивен иск с правно основание чл.216 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.4 и т.6 от ДОПК.

Възражението на въззивника за липса на активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на настоящият специален отменителен иск с правно основание чл.216 ал.2 вр. ал.1 ГПК, предявен от Е. П. М. – Старши публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, а от там за процесуална недопустимост на предявеният иск, и за недопустимост на постановеното по него първоинстанционно съдебно решение, е неоснователно. На основание чл.216 ал.2 ДОПК, недействителността по ал.1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на ГПК. Правото на иск и активната процесуална легитимация на публичен изпълнител да предяви специалния отменителен иск по чл.216 ал.2 вр. ал.1 ДОПК произтичат по изричната разпоредба на закона /чл.216 ал.2 ДОПК/. В процесният случай искът с правно основание чл.216 ал.2 вр. ал.1 ДОПК е предявен от Старши публичен изпълнител Е. П. М. при компетентната ТД на НАП гр.В.Търново, снабдена и с пълномощно за предявяване на искови молби по чл.216 от ДОПК от Изп. директор на НАП гр.София, която е активно процесуално легитимирана да го предяви по силата на закона /чл.216 ал.2 ДОПК/, поради което предявеният иск с правно основание чл.216 ал.2 вр. ал.1 ДОПК е процесуално допустим, респ. допустимо е постановеното по иска обжалвано първоинстанционно решение. Употребеният в разпоредбата на чл.216 ал.2 ДОПК израз „съответния“ е относим само за легитимацията за предявяване на иск на публичен взискател, но не и за публичния изпълнител, с оглед употребения в разпоредбата съюз „или“. С оглед изложеното обстоятелството, че предявилия иска по чл.216 ал.2 вр. ал.1 ДОПК старши публичен изпълнител Е. М. не е такъв по образувано изпълнително дело срещу „Нонов транс“ ЕООД, какъвто, с оглед данните по делото, е публичен изпълнител Пламен Колев, не водят до извод за липса на активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на настоящият иск, доколкото подобно изискване, че само публичен изпълнител по образувано от него срещу длъжника конкретно изпълнително дело, в закона не е въведено, а и предявилият иска публичен изпълнител е от компетентната ТД на НАП – Велико Търново.