Решение № 194 от 12.11.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. ***, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100833 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Марсил - 98” ЕООД, ЕИК 204107852 против ЗП Я.А.Я., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по договор за търговска продажба „Марсил - 98“ ЕООД е продало на ЗП Я.А.Я. следните стоки: имаспро - 20 литра; медакс топ - 20 литра; медакс топ - 15 литра; корида - 0,25 кг..; стратос ултра - 25 литра и пулсар плюс - 10 литра. За тази сделка е издадена от ищеца фактура № 116/28.04.2017 г. с получател ЗП Я.А.Я., на обща стойност 3813.00 лв. с ДДС.

От ищеца – продавач били издадени към тази фактура с № 116/28.04.2017 г. две кредитни известия - кредитно известие № 128/12.05.2017 г. за сумата от 671.40 лв. и кредитно известие № 145/30.05.2017 г. за сумата от 588.00 лв. След издаване на тези две кредитни известия, с които била намалена сумата по фактурата, дължимата сума по фактура № 116/28.04.2017 г. била в размер на 2553.60 лв. с ДДС.

Твърди се, че стоката по тази фактура е предадена от ищеца на ответника на 28.04.2017 г., но сумата от 2553.60 лв. не била платена и към днешна дата от ответника на ищеца.

На следващо място се твърди, че по договор за търговска продажба, „Марсил - 98“ ЕООД е продало на ЗП Я.А.Я. следните стоки: секатор ОД+солигор 425 ЕК - 1 брой; пулсар плюс - 20 литра; мерлин флекс 480 СК - 2 литра; лаудис ОД - 10 литра; пума супер 7,5 ЕВ 10 литра. За тази сделка била издадена от ищеца фактура № 92/31.03.2017 г. с получател ЗП Я.А.Я., на обща стойност 4333.20 лева.

От ищеца – продавач било издадено към фактура № 92/31.03.2017 г. едно кредитно известие № 144/30.05.2017 г. за сумата от 1176.00 лв.

Твърди се, че стоката по тази фактура е предадена от ищеца на ответника на 31.03.2017 г., който е платил частично по тази фактура сумата от 1000 лв. на 21.11.2019 г. Остатъчният дълг по фактура № 92/31.03.2017 г. бил в размер на 2157.20 лева, но към днешна дата тази 1 сума не била платена от ответника на ищеца.

На основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, паричните задължения по процесните две фактури е трябвало да бъдат платени в 14-дневен срок от получаване на фактурите, съответно - до 14.04.2017 г. и до 12.05.2017 г. След тези дати ответникът бил в забава.

Ответникът дължал на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за забавеното изпълнение на горепосочените парични задължения, както следва: а) законна лихва в размер на 778.14 лв. върху главница от 2553.60 лв. по фактура № 116/28.04.2017 г. за периода от 13.05.2018 г. до 13.05.2021 г.; б) законна лихва в размер на 488.49 лв. върху сумата от 3157.20 лв. по фактура № 92/31.03.2017 г. за периода от 13.05.2018 г. до 20.11.2019 г. в) законна лихва в размер на 323.58 лв. върху сумата от 2157.20 лв. по фактура № 92/31.03.2017 г. за периода 21.11.2019 г. до 13.05.2021 г.

Общата дължима сума на мораторните лихви в размер на законната лихва, претендирани от ищеца, били в размер на 1590.21 лв., която не била платена от ответника на ищеца към днешна дата.

Посочва се, че РС - *** е издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал в срок възражение, като в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК от името на “Марсил 98” ЕООД се предявяват настоящите искове относно горепосочените вземания на ищеца срещу ЗП Я.А.Я..

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва:

1. сумата от 2553.60 лв., представляваща главен дълг по фактура № 116/28.04.2017 г., издадена от „Марсил - 98“ ЕООД с получател ЗП Я.А.Я., ведно със законната лихва от 13.05.2021 г. до датата на пълното плащане на тази сума;

2. сумата от 2157.20 лв., представляваща остатъчен главен дълг по фактура № 92/31.03.2017 г., издадена от „Марсил - 98“ ЕООД с получател ЗП Я.А.Я., ведно със законната лихва от 13.05.2021 г. до датата на пълното плащане на тази сума.

3. сумата от 1590.21 лв., сбор от:

1. сумата от 778.14 лв., представляваща законната лихва върху главница от 2553.60 лв. по фактура № 116/28.04.2017 г. за периода 13.05.2018 г. до 13.05.2021 г.;

2. сумата от 488.49 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 3157.20 лв. по фактура № 92/31.03.2017 г. за периода 13.05.2018 г. до 20.11.2019 г. и 3. сумата от 323.58 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 2157.20 лв. по фактура № 92/31.03.2017 г. за периода 21.11.2019 г. до 13.05.2021 г., за които вземания е издадена заповед № 418/08.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 544/2021 г. по описа на РС - ***. Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в които заявява, че не оспорва задължението си по предявените искове. Заявява също, че признава същите, както и желанието си да бъде сключено между страните споразумение за погасяване на дължимите суми. Не претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, редовно упълномощен с изрично пълномощно с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, признава исковете по основание и размер, прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Предвид направеното признание, ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съда да се произнесе с решение при признание на исковете, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:

Видно от приложеното ч. г. д. № 544/201 г. на РС - ***, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Като писмени доказателства по делото са приети приложените документи към исковата молба.

С оглед признанието на исковете и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани допълнителни доказателства извън посочените, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене.

Направеното признание на исковете по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенциите, защото ги счита за основателни и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това е направено от изрично упълномощен процесуален представител с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, включително и с правото да признава исканията на противната страна, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки ги на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват съответните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.31/ и доказателства за сторени такива в размер на 126.02 лева – платена държавна такса и 1365.60 с ДДС – платено адвокатско възнаграждение. От ответната страна е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно от представената от ищеца фактура № 0000003194 от 07.07.2021 г., в нея е посочено изрично каква част от направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение се отнасят до защитата срещу отделните искове. Минималният размер на всеки един от предявените в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, е както следва:

408.75 лева, 381.00 лева и 341.31 лева. Заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за всеки от тези искове, според фактурата са в следните размери: 412.00 лева, 384.00 лева и 342.00 лева без ДДС, или общо 1138 лева без ДДС, а с ДДС – 1365.60 лева. Следователно в случая не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ето защо за исковия процес, ответникът ще бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 1491.62 лева.

Съгласно т. 12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно 3 изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 810.23 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗП Я.А.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, област ***, ул. „***” № 16 ДЪЛЖИ на „Марсил - 98” ЕООД, ЕИК 204107852, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Северна” № 16, вх. 1, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 2553.60 лв., представляваща главен дълг по фактура № 116/28.04.2017 г., издадена от „Марсил - 98“ ЕООД с получател ЗП Я.А.Я., ведно със законната лихва от 13.05.2021 г. до датата на пълното плащане на тази сума; 2157.20 лв., представляваща остатъчен главен дълг по фактура № 92/31.03.2017 г., издадена от „Марсил 98“ ЕООД с получател ЗП Я.А.Я., ведно със законната лихва от 13.05.2021 г. до датата на пълното плащане на тази сума; 778.14 лв., представляваща законната лихва върху главница от 2553.60 лв. по фактура № 116/28.04.2017 г. за периода 13.05.2018 г. до 13.05.2021 г.;

488.49 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 3157.20 лв. по фактура № 92/31.03.2017 г. за периода 13.05.2018 г. до 20.11.2019 г. и 323.58 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 2157.20 лв. по фактура № 92/31.03.2017 г. за периода 21.11.2019 г. до 13.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 418/08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 544/2021 г. на РС – ***.

ОСЪЖДА ЗП Я.А.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, област ***, ул. „***” № 16, да заплати на „Марсил - 98” ЕООД, ЕИК 204107852, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Северна” № 16, вх. 1, ет. 2, ап. 5, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от общо 810.23 лева /осемстотин и десет лева и двадесет и три стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 544/2021 г. на РС - *** и сумата от 1491.62 лева /хиляда четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/ – разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.