Решение № 1496 от 14.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. Плевен, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20254430106444 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Топлофикация София, ЕИК 831609046, срещу В.

Л. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Плевен, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1827,88 лв. главница за незаплатена ТЕ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, 471,32 лв. мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 13.11.2024 г.; както и 32,50 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно сс законната лихва и мораторна лихва в размер на 8,16 лв. за периода от 16.07.2022 г. до 13.11.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7451/2024 г. по описа на РС Плевен.

Ищецът твърди, че по негово заявление по чл.410 ГПК е образувано ч.г.д.

№7451/2024 г. на РС Плевен, по което е осъществено връчена на длъжника на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, поради което заповедният съд дал указания за предявяване на искова молба. Ищецът счита, че ответникът е собственик на топлоснабден имот в ***, и има качество на клиент по чл. 153,ал.1 ЗЕ, какво се придава на всички ползватели или собственици на обект в сграда в режим на ЕС, присъединена към абонатна станция. Според правилото на чл.150,ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ се извършвала при публично извести ОУ за клиенти за битови нужди в гр.

София, и същите влизали в сила едномесечен срок от публикуването им, в един централен и един местен ежедневник, като имат сила на договор между клиентите на ТЕ и топлопреносното предприятие. С тях се регламентирали отношенията между клиент и топлопреносно предприятие. Ищецът сочи, че общите условия са публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., които правила били одобрени от КЕВР с решение от 2016 г., а ответникът не е упражнил правата си по чл. 150,ал.3 ЗЕ. Така съгласно чл.33 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими 1 суми за ТЕ в 45 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Според ал.2, ако сумите не са заплатени в срок, изпадат в забава. Въз основа на тези клаузи, ищецът формулира довод, че ответникът дължи доставената ТЕ, която е използвал през исковия период и която не е заплатил към момента. На осн. чл. 139 ЗЕ дължал и сумата за услуга дялово разпределение. Въвежда се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.

В срока по чл. 131,ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез назначения му особен представител адв. С. М., чрез която изразява становище за неоснователност на исковете. Посочва се, че задължението за плащане на месечна цена на консумирана ТЕ е периодично плащане по см. на чл.111, б. „в“ ЗЗД, и е приложима кратката погасителна давност, за всяко месечно задължение. Давностният срок бил прекъснат с подаване на заявлението на 21.11.2024 г., поради което вземанията на ищеца за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. не се дължат, тъй като са погасени по давност. В този контекст, се въвежда възражение за изтекла погасителна давност, вкл. по отношение на мораторната лихва,върху главницата. Ответникът оспорва изцяло исковата претенция и счита, че не съществува валидно облигационно правоотношение между страните, доколкото договорът от 07.09.2002 г. е прекратил своето действие с оглед вписания в него срок на действие – пет години. Представените към исковата молба протокол от ОС и списък с дата 07.09.2002 г. установявали само датата на съставянето им, но не и факта, че ответникът е собственик през процесния период. По делото не се представяли документи за реално извършен отчет на индивидуалните уреди в имота на ответника при осигурен в него достъп, както и каквито и да е други документи за конкретно отчитане на потреблението. Моли предявените искове да бъде отхвърлени.

В с.з. ищецът…

В с.з. ответникът

В с.з. третото лице помагач…

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№7451/2024 г. по описа на РС Плевен е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №4241/23.12.2024 г. с която длъжникът В. Л. Н., ЕГН ********** е осъден да плати на ищеца сумата от 1827,88 лв. главница за потребена ТЕ за периода от 15.08.2022 г. до 13.11.2024 г.; 32,50 лв. главница за дялово разпределение за периода от юли 2022 г. до април 2023 г.; 8,16 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 13.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 21.11.2024 г., както и 46,80 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрк. Възнаграждение.

С Разпореждане №12944/25.09.2025 г. по ч.гр.д.№7451/2024 г. по описа на РС Плевен е указано на заявителя да предяви искова молба в едномесечен срок от съобщаването на осн. чл.415,ал.1,т.2 ГПК, като препис от разпореждането е връчен на ищеца на 26.09.2025 г. и са представени доказателства за подаване на искова молба на 27.10.2025 г.

От договор за покупко-продажба на недвижим имот по наредба за държавните имоти на жилищен имот от 29.10.1987 г. се установява, че въз основа на заповед №847/23.10.1987 г. на зам. предс. На ИК на РНС се продава на В. Л. Н. апартамент, находящ се в ***, с площ от 84,25 кв.м., ведно с избено помещение №19 и припадащи се 4,679% ид.ч. от общите на вх. В.

От протокол от 07.09.2002 г. на ОС на ЕС в ***, се установява, че е взето решение за извършване на монтаж на ТР и сключване на договор за услуга „топлинно 2 счетоводство“ с представител ***на ЕС. Видно от списъка на явилите се лица на ОС е, че е присъствал и ответника.

На 07.10.2002 г. е сключен договор между Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Нелбо инженеринг“ ООД, от една страна, и от друга, ЕС, находящ се в ***, с предмет изпълнителя да извърши монтаж на индивидуални ТР и термостатни вентили и дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сградата.

На 03.06.2020 г. е сключен договор при ОУ за услуга дялово разпределение между ищеца и третото лице помагач с предмет задължение на изпълнителя „Нелбо“ АД да извършва услуга дялово разпределение за срок от 3 години, считано от 01.05.2020 г. съгласно чл. 1 от раздел 2 на договора.

Приложени са ОУ на ищеца, публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г.

От заключението на съдебноикономическата експертиза се установява, че непогасената главница за ТЕ за отоплителни сезони от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и 01.05.2022-30.04.2023 г., сумата от 934,58 евро, и начислена мораторна лихва в размер на 240,98 евро, за периода от 13.11.2024 г., като начислената сума за ТЕ включва и БГВ и отопление на обекта. Непогасения размер на главницата за услуга дялово разпределение е 32,50 лв., и мораторна лихва в размер на 8,16 лв. За периода от 05.2021 г. до 10.2021 г. не може да се установи конкретен размер на дължимата ТЕ за всеки отделен месец. Вещото лице е констатирало, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е издадена фактура №1016598784/30.06.2022 г. в размер на 1964,78 лв. по която са начислени прогнозно фактури на стойност от 387,72 лв., които са заплатени от абоната, а главницата е намалена до 593,76 лв. и поради извършени плащания след падежа на фактурите в размер на 983,30 лв. Така първия отоплителен сезон /05.202104.2022 г./ неизплатени фактури са №1016598784/30.06.2022 г. в размер на 593,76 лв. и фактура №11011406661/25.10.2022 г. на стойност от 78,79 лв. начислена във вр. с изравнения на ТЕ за първия сезон. За втория сезон съответно е издадена фактура №1025051679/30.06.2023 г. по която е извършено плащане от 9,42 лв. и дължимия остатък за отопление и подгряване на топла вода е 1164,75 лв.

От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че в обекта има 5 бр. отоплителна тела, оборудвани с топлоразпределители и 2бр. водомери, като за периода 2021-2022 г. ответникът не е осигурил достъп на две определени дати за отчет и изравняването е извършено в края на сезон 2022-2023 г. с изравнителна сметка по действителни показания. Вещото лице е констатирало, че показанията са следните за ТЕ за сградна инсталация: за 2021-2022 г. – 35,949 ТЕ за сградна инсталация; 4042 обем на сграда; 0,008894 спец. Р-д за 1 куб.м., 195 обема на имота, съответно дял на те от сградна инсталация е 1,734339 и за 2022-2023 г. дял на ТЕ за сградна инсталация е 1,383336. Топлинната енергия за БГВ за 2021-2022 е 3,625627 и за 2022-2023 г. е 2,822536 MWh; ТЕ за отопление за 2021-2022 г. е 13,777558 MWh и за 2022-2023 г. е 5,038147 MWh. С изравнителна сметка е прието следното потребление: за 2021-2022 г.: за БГВ (дялово разпределение) – 3,625627 и 3,077232( резултат от изравняване); за отопление (дялово разпределение) – 13,77756 и за топлинна енергия (11,022422); 20222023 г. – БГВ (дялово разпределение) е 2,822536 и топлинна енергия – 1,622659; отопление (дялово разпределение) – 5,038147 и топлинна енергия - -2,888098. През исковия период разпределението на ТЕ е извършено в съответствие с действащото законодателство, като отчитането на общата ТЕ е ставало чрез търговски уред – топломер.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от приетите писмени доказателствени средства и заключения на вещи лица.

Съдът дава пълна вяра на анализираните писмени документи, които са неоспорени, последователно установяват правнорелевантните факти и се ползват с 3 придадената по закон доказателствена сила и стойност съгласно чл. 178 и чл. 179 ГПК.

Съдът дава пълна вяра на заключенията на вещите лица, тъй като са пълни, обосновани и изготвени от компетентни вещи лица.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл.

153 ЗЕ,вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като исковата молба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и при наличие на пълен субективен и обективен идентитет с паричните вземания, предмет на заповед за изпълнение №4241/23.12.2024 г. по ч.гр.д.№7451/2024 г. по описа на РС Плевен.

Несъмнено ищецът е енергийно предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпредЕ.та топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. Сградата, в която се намира процесния апартамент в гр.

София, ж.к. Младост 1, бл.91, вх. В, е топлофицирана. Правото на собственост върху обектът е придобито от ответника на 29.10.1987 г., въз основа на прехвърлителен договор, а вещноправният ефект на договора настъпва от датата на неговото сключване съгласно чл. 24,ал.1 ЗЗД, тъй като обектът е индивидуализиран. Сградата е присъединена към топлопреносната мрежа и се ползва услуга дялово разпределение, факт който се установява несъмнено от решенията на общото събрание на 07.09.2002 г. на което е присъствал ответника и сключените в последствия договори на 07.10.2002 г. и 03.06.2020 г. Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия са публикувани и съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Като собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, ответникът с взетото от ОС решение и използвана топлинна енергия в собствения му обект, е сключил договора за продажба на ТЕ с ищеца. Не е необходимо да е налице писмен договор, доколкото това облигационното правоотношение възниква и с конклудентни действия, с оглед задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, а именно, че писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение.