Решение № 3486 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3486 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря СВЕТЛА Г. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110209827 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от Р. Ц. И. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-015958/08.07.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата е възразено срещу издаденото НП. Посочва се, че жалбоподателят не е бил уведомен за резултата от дадената кръвна проба, поради което му било отнето правото на участие в образуваното производство.

Оспорена е точността на резултата от кръвната проба с оглед голямото разминаване в отчетеното от тестването с „Алкотест Дрегер 7510”. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт като неправилен, незаконосъобразен и постановен при липса на достатъчно доказателства.

В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения, жалбоподателят не се явил лично и не е бил представляван.

1

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, е изпратила процесуален представител – упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган и в рамките на законоустановените правомощия. Посочено е, че нарушението било доказано, а санкционната норма – правилно приложена. Наложеното наказание било пропорционално на нарушението и целесъобразно. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:

На 01.06.2025 г. около 9,39 часа, в гр. София, по бул. „Драган Цанков” с посока на движение от ул. „Фредерик Жолио Кюри“ към ул. „Лъчезар Станчев“ жалбоподателят управлявал лек автомобил с марка и модел „***” с рег. № **********. Спрямо жалбоподателя била извършена полицейска проверка. В хода на проверката жалбоподателят бил тестван за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510” с № ARNJ0020, като проба № 06036 отчела 1,66 промила в издишания въздух.

На водача бил издаден талон за изследване в лечебно заведение № 113358 и надлежния брой отбелязани в него стикери, с които жалбоподателя следвало да се яви в МБАЛ „Св. Анна – София“ до 40 минути, считано от 11,15 часа на 0 1.06.2025 г. и да даде проби за лабораторно изследване. На жалбоподателя били връчени талона и стикерите срещу подпис, положен върху талона.

На жалбоподателя бил издаден АУАН Серия GA № 4142658/01.06.2025 г. от М. М. С., оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 513з-9565/13.09.2024 г. В акта било прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като словесно било изписано, че водачът управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Актът бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните 2 аналози, на 01.06.2025 г. в 11,20 часа жалбоподателят се е явил в указания в талона срок да даде кръвни проби и е дал такива. С протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 322/02.06.2025 г. било установено наличието на 1,10 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя от взетите му проби.

С постановление от 30.06.2025 г. на прокурор при СРП било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 225 ЗМК 1033/2025 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 23118.2025 г. по описа на СРП и материалите били изпратени на ОПП-СДВР за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 08.07.2025 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. В НП е бил вписан и точният промил на алкохолно съдържание в кръвта на жалбоподателя с оглед резултатите от проведеното химическо изследване– 1,10 промила.

Наказателното постановление било връчено на 27.05.2026 г. на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: съставените актове (чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.06.2026 г., талон за изследване № 113358/01.06.2025 г., справка картон на водача, заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., заповед № 513з-9565/13.09.2024 г., заповед № 8121К12547/12.09.2024 г., протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 322/02.06.2025 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 01.06.2025 г., резултат от алкотест (л. 10), справка за собственост на МПС.

Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи 3 извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушението и авторството му, поради което съдът им се доверява при формиране на фактическите си изводи.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Противно на твърденията в жалбата, съдът счита, че правото на участие в производството, а оттам – и на защита, на жалбоподателя не е било ограничено, тъй като липсва законово изискване за връчване или запознаване на тествания с резултата от кръвните проби. Още повече, жалбоподателят е имал възможност да се запознае с тези материали и да оспори доказателствената им стойност в настоящото производство.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушението.

Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна. Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната и субективната страна на процесното нарушение.

4

Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е извършил нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП установява забрана за водачите на ППС да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Санкциите са предвидени в две точки на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и са поставени в зависимост от концентрацията на алкохол в границите над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда-по т. 1, и над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда – по т. 2.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът по който се установява употребата на алкохол, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която е действала към момента на извършване на нарушението. В конкретния случай употребата на алкохол от страна на жалбоподателя е установена по реда, предвиден в посочената наредба чрез химическо изследване на дадени кръвни проби. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,10 промила. Що се отнася до възраженията касателно различията в констатираните промили от техническото средство и химическото изследване, следва да се отбележи изминалия период от време между двете тествания, който заедно с момента на употреба на алкохола и периода за усвояване на същия от човешкия организъм, обуславят логически разликата в измерванията. Законосъобразно за окончателното санкциониране на водача с НП е било взето предвид последвалото изследване след химически анализ на взетите кръвни проби.

Нарушението е извършено при пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял неговото извършване, доколкото е бил наясно, че е употребил алкохол и въпреки това е предприел управление на МПС.

За нарушението на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява 5

МПС“ за срок от 12 месеца. Наложените наказания са описани в абсолютен размер и за административнонаказващия орган и за съда да не съществува възможност за преценка на това какъв да бъде размерът на наложеното наказание, съответно не съществува възможност за съда да измени наказателното постановление като промени размера на наложеното наказание.

Ето защо съдът намира, че наказващият орган правилно е санкционирал лицето.

Въпреки че липсват възражения в тази насока, за пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Неправомерното поведение по пътя застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобилите лица, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност, още повече предвид справката за водача за минали нарушения и санкционирането им, което не е явно осъществило превантивната им цел.

По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира юрисконсултско възнаграждение и издаване на изпълнителен лист в молба с вх. № 280654/11.09.2026 г. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 130,00 лева, което да се присъди в паричната равностойност от 66,47 евро, доколкото това е официалната парична единица в страната към датата на постановяване на настоящия съдебен акт. Искането за изпълнителен лист следва да се остави без уважение като преждевременно направено, доколкото все още не е налице влязло в сила изпълнително основание, въз основа на което да се издаде изпълнителният титул. Едва след влизане в сила на настоящото решение в частта с разноските 6 и след ново направено искане съдът може да направи нова преценка в тази насока.