Решение № 66 от 25.08.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Севлиево, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200342 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят Е. В. Б. от гр. К. е обжалвал Наказателно постановление № 250341-000076 от 25.03.2025 година на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на основание чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 1500,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като в тази връзка се прави искане за отмяна на същото.

По делото не се явява представител на наказващия орган. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 14.08.2026. Жалбата е подадена на 28.08.2026 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 09.11.2024 година в 12:01 часа, на ГП I-4 км. 72+000, община Севлиево, бил заснет със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743d5 лек автомобил „.....“ с рег. № ....., собственост на жалбоподателя Е. Б., който се движел в посока гр. Велико Търново със скорост от 161 км/ч.

1

След констатиране на нарушението, до жалбоподателя била изпратена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която на 08.01.2025 година същият декларирал, че на 09.11.2024 година около 12:01 часа, автомобилът е бил управляван лично от него.

На същата дата – 08.01.2025 година на жалбоподателя била връчена лично Покана за явяване в тридневен срок в сградата на РУ на МВР – Севлиево за съставяне на акт, в която покана изрично било посочено, че при неявяване ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение в негово отсъствие на основание чл.

40, ал. 2 от ЗАНН.

Тъй като жалбоподателят не се явил за съставяне на акта в посочения в поканата срок, на 16.01.2025 година свидетелят И. К., в присъствието на свид. П. П. и Г. П., съставил против жалбоподателя Е. Б. акт за установяване на административно нарушение бл. № 0533859 за това, че на 09.11.2024 година, около 12:01 часа, на ГП I-4 км. 72+000, община Севлиево, посока за гр. Велико Търново, управлявал собствения си лек автомобил „.....“ с рег. № ..... със скорост от 161 км/ч. при максимално разрешена за извън населено място скорост от 90 км/ч., като скоростта била установена с техническо средство - система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743d5. В акта било записано, че наказуемата скорост, след приспаднат толеранс от 3% е 156 км/ч., поради което превишението на скоростта е 66 км/ч. Освен това актосъставителят е приел и посочил в АУАН, че нарушението било извършено в условията на системност, произтичаща от влезли в сила електронни фишове: Серия К № 6659319 /влязъл в сила на 20.03.2024 година/; № 668143 /влязъл в сила на 20.03.2024 година/ и № 8664587 /влязъл в сила на 02.04.2024 година/. В акта е посочено още, че същият е съставен в сградата на РУ на МВР – Севлиево в отсъствието на нарушителя, който не се е явил след изпратена и връчена покана за съставяне на акта.

След съставянето на акта, същият бил изпратен за връчване на жалбоподателя, като видно от приложения по делото АУАН същият е бил връчен лично на жалбоподателя на 07.02.2025 година. При връчването на акта жалбоподателят не е направил възражения. Такива не е депозирол и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началника на РУ на МВР - Севлиево с № 25-0341-000076 от 25.03.2025 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП е наложил на Б. глоба в размер на 1500,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

2

Разпитаните в съдебно заседание свидетели И. К., Г. П. и П. П. - служители на РУ на МВР- Севлиево, потвърдиха с показанията си описаната по – горе фактическа обстановка и обясниха, че актът е съставен въз основа на снимковия материал, изготвен на инкриминираната дата с посоченото по – горе техническо средство и въз основа на съставената декларация по чл. 188 от ЗДвП от жалбоподателя.

Жалбоподателят не се яви в провелите се съдебни заседания, но в депозираните писмени становища е направил искане за отмяна на издаденото наказателно постановление по възраженията, посочени в жалбата.

Съдът извърши проверка на обжалваното наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, като няма съмнение, че същото е извършено на територията на Община Севлиево, където попада участъка от ГП I-4, км. 72+000, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.

Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-1632 от -02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят И.

К., който съгласно т. 1.3 от посочената по – горе заповед е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя на 19.01.2025 година, тъй като същият не се е явил в посочения в поканата за съставяне на АУАН тридневен срок от получаване на същата, който срок, предвид обстоятелството, че поканата е била връчена лично на жалбоподателя на 08.01.2025 година, е изтекъл на 11.01.2025 година.

Именно поради това съдът намира, че в конкретния случай няма нарушения в процедурата по съставяне на АУАН, каквито възражения са направени с жалбата срещу издаденото наказателно постановление.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е налице както в текстовото описание на нарушението, така и в неговата цифрова квалификация.

3

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът счита, че нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава и то по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

Съдът следва да посочи, че намира за безспорно обстоятелството, че нарушението е извършено именно с автомобила, управляван от жалбоподателя на инкриминираната дата, тъй като на снимката ясно е видно, че автомобилът е марка „Х.“ с рег. № .....К. Освен това е безспорно и обстоятелството, че скоростта, с която се е движел жалбоподателя, е точно скоростта на този автомобил, тъй като на снимката същият е само един.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че от приложената към делото Снимка към АУАН /л. 16/ ясно е посочено мястото на извършване на нарушението, като това е направено чрез посочване на конкретните координати, попадащи несъмнено на територията на Община Севлиево, с което се опровергават всякакви съмнения относно този факт.

Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба разрешената скорост за движение в извън населено място е 90 км/ч. и на водачите се забранява превишаването й. В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Х.“ с горепосочения регистрационен номер, със скорост от 161 км/ч. при разрешена скорост за движение в извън населено място от 90км/ч. След приспаднат толеранс от -3 км/ч. наказуемата скорост е 156 км/ч., т.е. налице е превишение на скоростта от 66 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗдвП, в редакцията, действала към момента на извършване на деянието, водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Разпоредбата на ал. 5 на чл. 182 от ЗДвП предвижда когато нарушението по ал.

1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4- 6 е системно, водачът да се наказва с предвидената 4 за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. За да се приложи тази санкционна разпоредба е необходимо да е установено по несъмнен начин, че нарушението е системно. Съгласно разпоредбата на §62 от ДР на ЗДвП системно е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая наказващият орган е приел, че нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на посочените в АУАН и наказателното постановление три електронни фиша - Серия К № 6659319; № 668143 и № 8664587. Съдът изиска служебно заверени преписи от посочените по – горе и установи, че ЕФ Серия К № 6659319 е влязъл в сила на 20.03.2024 година, ЕФ № 668143 е влязъл в сила на 20.03.2024 година и ЕФ № 8664587 е влязъл в сила на 02.04.2024 година. Преценявайки обстоятелството, че първият електронен фиш е влязъл в сила на 20.03.2024 година, а процесното деяние е извършено на 09.11.2024 година, т.е. в едногодишен срок от влизане в сила на първия електронен фиш, както и обстоятелството, че преди извършване на настоящото деяние жалбоподателят е бил наказван вече три пъти за управление на МПС с превишена скорост, следва да се приеме несъмнено наличието на системност.

Що се касае до възражението на жалбоподателя, че в наказателното постановление не било посочено за какви нарушения били издадени електронните фишове, съдът следва да отбележи, че посочването на тези обстоятелства в наказателното постановление не е задължително и по никакъв начин не възпрепятства жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран, тъй като е достатъчно в НП да се посочат номерата на електронните фишове и съответно датите им на влизане в сила, което е сторено в случая.