Решение № 5423 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5423 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100108371 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. Д. Я., с която е предявен срещу ЗК „Алианц България“ АД, иск с правно основание чл.432. ал.1 КЗ за сумата от 56 000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 80 000 лв., претърпени от деликт, осъществен от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Производството по настоящото дело е образувано след уважаване на частичен иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ответника за сумата от 24 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от същото събитие, с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №33737/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 34 състав и въззивно гражданско дело №8044/2022 г., по описа на Софийски градски съд, II-E състав.

Ищецът твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие, осъществено на 10.09.2019 г., на АМ Тракия докато е пътувал в автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с д.к. № ********, управляван от М.И.Х..

Достигайки км 322+600м. водачът М.И.Х. нарушил правилата за движение и поради несъобразена с пътните условия скорост и неспазване на дистанция реализирал удар с движещия се пред него Товарен автомобил марка „ДАФ“. с д.к. № ********. Ищецът твърди, че вследствие на произшествието временно е загубил съзнание и е бил откаран в МБАЛ „Св. Панталеймон“ АД в гр.

Ямбол. Сочи, че имал главоболие, световъртеж и гадене. Поставена му била диагноза „Контузио ет вулнера контуза фациеи. Комоцио церебри“. Изписан бил на 12.09.2019 г. с указания за щадящ физически и нервно-психически 1 режим. Поддържа, че травмата му оказала изключително негативно влияние върху личния, семеен, професионален социален живот, което довело до промяна в поведението му - станал по-страхлив, лесно раздразнителен, избухлив и поС.но напрегнат. Вследствие на преживяното твърди, че е развил стресова реакция. Сочи, че причинените му при ПТП травми са довели до поява на захарен диабет с неврологични усложнения, което допълнително засилило степента и интензитета на търпените вреди. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди над присъденото обезщетение от 24 000 лв. до дължимия размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. Оспорва допустимостта на производството като сочи, че спорът за дължимото обезщетение е разрешен със сила на пресъдено нещо, като за настъпилите вследствие на пътно-транспортно произшествие от 10.09.2019 г., причинено по вина на застрахования, при него, водач на л.а „Мерцедес MJI350“ с per. № ******** - М.И.Х. вреди е определено от СГС пълно обезщетение за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 24 000 лв. Поради това счита предявения иск за недопустим. В условията на евентуалност, оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че с исковата молба ищецът не е посочил нови факти, които да се съобразят при разглеждане на остатъка от частичната претенция.

Излага доводи, че не се твърдят нови факти и обстоятелства, поради което преразглеждането на вече установените е недопустимо, а повторното събиране на доказателства за тези факти и обстоятелства би било съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че въз основа на влезлите в сила решения е изплатил на ищеца справедливо и достатъчно обезщетение за неимуществени вреди. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Мерцедес MJI350“ с per. № ******** към момента на процесното ПТП. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството:

Неоснователни са възраженията на ответника – по съображенията, изложени в съдебното заседание на 23.04.2025 г., както и по мотивите, посочени от ВКС в Определение №1323/20.05.2024 г. по т.д. №2032/2023 г.

(параграф - последен), постановено в рамките на инстанционния контрол на разгледания частичен иск.

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

Между страните e е формирана сила на пресъдено нещо в предходен процес, в който е разгледан частичен иск за обезщетение за вреди от процесното пътно-транспортно произшествие. С решение № 3827/26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 33737/2021 г. по описа на СРС, 34 състав, ЗАД 2

„Алианц България“ АД е осъдено да заплати на А. Д. Я. на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 18 000 лв., частично предявен от сума в общ размер от 500 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, по повод настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/01/1119001349578/28.06.2019 г., ведно със законната лихва от 14.06.2021 г. до окончателното й изплащане. С влязло в сила на 20.05.2024 г. решение № 1985/20.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № №8044/2022 г., по описа на Софийски градски съд, II-E състав, е отменено решение № 3827 от 26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 33737/2021 г. по описа на СРС, 34 състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от А. Д. Я. срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над присъдения с първоинстанционното решение размер от 18 000 лв. до сумата от 24 000 лв. и е осъдено застрахователно дружество да заплати на ищеца допълнително сумата от 6 000 лв. (разликата над присъдения с първоинстанционното решение размер от 18 000 лв. до сумата от 24 000 лв.).

Съгласно т.2 на ТР № 3/2016 на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

„Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. … При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.“ – така мотивите на цитираното ТР. В акта се разяснява още, че „белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.“ От изложеното следва, че при разглеждане на настоящото производство, 3 в което е предявен иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, разгледано в гр. д. № 33737/2021 г. на СРС, 34 състав, съдът е обвързан от формираната СПН относно страните по материалното правоотношение и съдържанието му, а именно – какво е правното основание на вземането и в какво се състои същото, така както са установени до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Поради това и на основание чл.298 ГПК, следва да се приеме за установено между страните, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.09.2019 г. на АМ „Тракия“ между лек автомобил марка „Мерцедес“, с peг. № ********, в който ищецът се е возил като пътник и товарен автомобил марка „ДАФ“, с peг. № ********, представляващи болки и страдания от травматични увреждания: контузио ет вулнера контуза фациеи, комоцио церебри, болка в областта на гръдния кош, трудно дишане, силно намалено зрение и намален слух на дясно ухо и хронично заболяване: захарен диабет тип I с диабетна полиневропатия. Посочените увреждания на здравето са еднозначно и безпротиворечиво установени от двете съдебни инстанции, други увреждания в съдебните актове не се сочат. Към момента на увреждането ищецът не е изпитвал болка поради загуба на съзнание. По време на лечението е изпитвал главоболие, болки в гърдите и в тила и слепоочията.

Проведено е болнично лечение в продължение на три дни, по време на което била извършена хирургична обработка на контузна рана на лицето и медикаментозно лечение. При установяване на „Захарен диабет тип 1“ е започнато лечение с инсулин по интезифицирана схема и медикаменти за лечение на диабетната полиневропатия.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично сочи, че предмет на разглеждане в настоящото производство е иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, над частично предявеният размер, к а т о не се претендира ексцес – новонастъпили увреждания или усложнения на вече обезщетени увреждания. Ето защо при разглеждане на иска съдът е обвързан от уврежданията, установени при разглеждане на частичния иск, доколкото е формирана СПН по юридическите факти, от които произтича спорното право, в това число неговото съдържание.

Установява се от показанията на свидетеля Н. Д.а Д.а – приятел на ищеца и служител в охранителната му фирма, че след произшествието ищецът е отсъствал от работа около 3 месеца, а след като се е върнал е бил във влошено съС.ие – отслабнал драстично (повече от 10 кг по преценка на свидетелката), чувствал се е безполезен, със снижено самочувствие. Два пъти годишно провеждал лечение в клиниката по Ендокринология за регулиране на диабета, провеждал и консултации с психолог. Получавал хипогликемични пристъпи поради рязко падане под нормата на кръвната захар.

Следва да се отбележи, че останалите обстоятелства, които сочи свидетелката – свързани с паник-атаки и припадъци, не следва да бъдат обсъждани. Същите не са сочени от ищеца като подлежащи на обезщетяване 4 увреждания на здравето (нито в исковата молба по настоящото производство, нито в тази по частичния иск), съответно не са установени като настъпили в причинно-следствена връзка с процесното произшествие. Не се твърди същите да представляват ексцес (късни усложнения, възникнали след устните състезания при първото разглеждане на претенцията за вреди). Поради това недопустимо е съдът да разглежда вреди, които не са заявени от ищеца като подлежащи на обезвреда и които не са установени при разглеждане на частичния иск. Не на последно място свидетелските показания не са годни да установят причинно-следствена връзка между произшествието и въпросните паник-атаки и припадъци, доколкото свидетелят не разполага със специални познания в съответната област.

По изложените съображения, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти - броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на болката; период на възстановяване; възрастта на ищцата; наличието и характера на последиците от полученото увреждане за здравето на пострадалия, съществуващите придружаващи заболявания към момента на настъпване на инцидента и след това. Установи се по делото, че интензитетът на причинените болки от травматичните увреждания не е висок, докато заболяването Захарен диабет тип I е с хронично-прогресиращ тип на протичане, нелечимо, като до края на живота си ищецът ще се нуждае от поддържащо лечение. Съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 40 000 лв., обусловено основано от вредите от хроничното заболяване, при съобразяване на социалноикономическите условия и стандарта на живот към датата на увреждането (2019 г.). След приспадане на присъдената част от обезщетението, дължимият остатък е в размер на 16 000 лв. Искът е основателен до тази сума.

Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a84d8074-3556-4d01-9ead-9414ff626f28