Решение № 581 от 08.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 127 Година

2020, 08.07 Град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав ………………………… На десети юни ..………………….….............................. Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Радостина

Калиманова

Членове: ………………………….………

Съдебни заседатели: ..…………………...……………

Секретар …………..…….. Жана Кметска ……........................……………..……………… Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………... като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….… търговско дело номер ……… 422 …..… по описа за …… 2019 ….… година.

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано по повод исковите претенции на В.Р.Г., ЕГН **********,*** чрез нейната майка и законен представител Р.Г.Ч., ЕГН **********, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4 против Застрахователно дружество „Бул инс” АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов за осъждане на ответната страна да заплати на ищцата сумата от 130000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка с получени на 18.09.2017 година телесни увреждания, причинени от Х.Е.

Сами, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница от датата на така извършеното от посоченото лице деяние до нейното окончателно изплащане.

Претендира се от ищцовата страна да и бъдат присъдени и сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че на 18.09.2017 година, около 16.30 часа настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с участието на детето В.Г. и лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № А 5301 КА, управляван от Х.Е.

Сами. Автомобилът се движил по прав участък по улица в *** в посока от юг - север /откъм село Зайчар към центъра на село Вресово/ със скорост от около 24 км/ч, когато настъпил удар с тръгналото внезапно да пресича дете В.Г.. Ударът настъпил с предната част на лекия автомобил, като детето паднало пред колата, след това под предната броня, а след спирането на автомобила се намирало вече зад него. Във връзка с така настъпилото ПТП било образувано досъдебно производство № 335 ЗМ-194/2017 година по описа на РУ на МВР-Руен /преписка № 880/2017 година по описа на Районна прокуратура-Айтос/, което приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура-Айтос.

Към момента на настъпване на произшествието пострадалото дете било на възраст една година. От удара пострадалата В.Г. получила разкъсване на слезката, довело до нейното оперативно отстраняване, счупване на мишничната кост, контузия на белия дроб, рана на главата и охлузвания по цялото тяло и лицето. След инцидента детето било откарано по спешност в *** с опасност за живота с диагноза политравматизъм.

Възстановителният период след проведеното лечение бил около половин година, придружен с трудности в храненето и придвижването. Освен физическите травми, момиченцето понесло и психологически такива - дълго време след инцидента било в психически шок, трудно проговорило, постоянно се будело нощем от кошмари. Твърди се, че и до сега детето продължавало да страда от безсъние, не се хранело редовно поради липса на апетит, страдало често от остри вирусни инфекции поради намален имунитет.

Предвид факта, че растяло без далак се налагали постоянни посещения при педиатър. Изтъква се обстоятелството, че то било изпратено за освидетелстване пред ТЕЛК и поради нанесените травми оставало почти инвалид за цял живот.

От направена справка се установило, че за лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № А5301КА била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ***“ АД по полица №BG/02/117001059912 със срок на покритие от 07.04.2017 година до 06.04.2018 година. В тази връзка била заведена претенция пред застрахователя и образувана щета № **********. С подаденото заявление се търсело изплащане на обезщетение в размер на 160000 лева за причинените на пострадалото дете неимуществени вреди. До момента на подаване на исковата молба ответното дружество отказвало да изплати застрахователно обезщетение, което обосновавало правния интерес на ищцата от предявяване на иска.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по основание и размер.

Не се оспорва от него наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния лек автомобил „Форд Ескорт“, с peг. № А 53 01 КА.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение като се твърди, че то не отговаряло на действителната вреда, било прекомерно, следователно несправедливо. Счита, че в случая се целяло не реално репариране на вредата, а обогатяване от настъпилото застрахователно събитие.

На следващо място се излагат твърдения, че не била установена и доказана вината на водача на моторното-превозно средство, като в тази връзка се изтъква обстоятелството, че наказателно производство било прекратено.

Изложени са аргументи за правната природа на констативният протокол за ПТП, като в тази връзка е отбелязано, че в представения по делото такъв не бил описан механизма на ПТП, а само участниците в него; обстоятелствата, свързани със собствеността на автомобила; констатации относно настъпилите материални и нематериални щети, както и обстоятелства и причини за произшествието. Посочено е, че не били установени точните причини и обстоятелствата за възникналото ПТП, а в шаблонна форма било написано, че скоростта на движение не била съобразена с пътните условия и характера на пътя.

Подчертава се и обстоятелството, че било налице разминаване в имената на водача на автомобила, посочени в протокола и тези в прекратеното наказателно производство.

Твърди се от ответника, че единствена вина за настъпилото ПТП имала пешеходката В.Г., която била предприела внезапно пресичане на пътното платно, като водачката на лекия автомобил нямала техническа възможност да предотврати произшествието, въпреки че управлявала автомобила със съобразена с пътните условия скорост. Намиращата се на десния тротоар група от хора не представлявала опасност за движението и когато детето изскочило внезапно от тази група, се оказало в опасната зона за спиране на водача.

Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ, застрахованите лица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите отговаряли за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В тази връзка е посочил, че в случая липсвали елементите от сложния юридически факт на непозволеното увреждане - противоправност и вина. Поведението на водача не било противоправно и виновно, поради което причинителят на увреждането, респективно застрахователят не носели отговорност. Ирелевантно би било и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и резултата.

Навеждат се твърдения от ответника за съпричиняване от увреденото лице на вредите от произшествието.

Навлизайки внезапно на пътното платно, ищцата нарушила правилото на чл. 114, т. 1 от ЗДП, с което допринесла за настъпване на вредоносния резултат. За настъпването на този резултат вина имала и майката на детето, доколкото не била осъществила дължимия надзор върху него.

Тъй като никой не можел да черпи права от собственото си неправомерно поведение, то при определяне размера на обезщетението следвало да бъде отчетен факта на съпричиняване от страна на пострадалото дете.

По отношение на претендирания от ищцата размер обезщетение се посочва, че той бил не само недоказан по основание и размер, но и силно завишен. Прави се изложение на значението на понятието „справедливост“ и това как следва да бъде определен размерът на обезщетението.

Поддържа се, че той следвало да бъде съобразен със съдебната практика, определяща обезщетения през 2018 година.

В срока предоставен за депозиране на допълнителна искова молба, ищцата е подала такава, като е посочила, че поддържа изцяло първоначално заявения размер на претенцията, който бил справедлив с оглед получените телесни увреждания. Счита, че единствена вина за настъпилото ПТП имала водачката на лекия автомобил, която го била управлявала с несъобразена скорост и не била забелязала преминаващото по платното дете. Изтъква се обстоятелството, че автомобилът бил спрял около 50 метра след удара, което говорело за липса на спирачен път. В тази връзка се позовава на формалната доказателствена сила на представения по делото констативен протокол за ПТП.

Препис от така депозираната допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответната страна с указания за възможността в двуседмичен срок от получаването и да депозира допълнен отговор и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В указания му от закона и съда срок ответникът ЗД „Бул инс” АД е подал такъв, като е заявил, че поддържа заявеното вече становище по иска.

Отново изтъква, че с претенцията си ищецът не целял реално репариране на вредата, а обогатяване от настъпилото застрахователно събитие, като е преповторил изложените вече в тази връзка аргументи.

Оспорва се на следващо място описания в допълнителната искова молба механизъм на ПТП, причинените на ищцата телесни увреждания и причинно-следствената им връзка с деянието. Твърди, че липсата на спирачен път била показателна за внезапното навлизане на детето на пътното платно, в опасната за спиране зона на автомобила.

Поддържат се и възраженията за установените обстоятелства от констативния протокол за оглед на местопроизшествието. Според ответника, единствена вина за настъпилото ПТП имало детето В.Г., което било предприело внезапно пресичане на пътното платно, попадайки в опасната зона за спиране на автомобила, като водачката нямала техническа възможност го да предотврати.

Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищците следва да установят, че имат вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.

От доказателствата по делото се установява, че на 18.09.2017 година е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил марка „Форд ескорт” с рег. № А 5301 КА, управляван от Х.Е. Сами, която е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинила тежка телесна повреда на В.Р.Г.. За посочения автомобил е бил сключен валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност” с ответника - застраховател ЗК „Бул инс“ АД. Образувано е било и наказателно производство от общ характер, в хода на което е било установено, че Х. Сами е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1 във връзка с б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Наказателното производство е било прекратено с постановление от 11.05.2018 година на прокурор при Районна прокуратура - Айтос, на основание чл. 343, ал. 2 от НК, поради направено искане на пострадалия за това.