Решение № 12225 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12225 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110153359 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. М. М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 2247.55 лева, представляваща цена на потребена в периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. ....................., ................. сумата от 383.23 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2017г. до 04.06.2020г., сумата от 44.78 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 9.22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2017г. до 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 14.09.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради 1 неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който исковете се оспорват от името на ответницата с довод за недоказаност същата да е потребител на топлинна енергия, доколкото, макар да е правоприменик на майка си, не е представен сключен между нея и ищеца договор за продажба на топлинна енергия.

Като недоказано се оспорва действително потребеното количество топлинна енергия.

Оспорва се доказателствената стойност на всички представени с исковата молба документи са установяване на горните обстоятелства. Необосновано според процесуалния представител на ответницата при изчисляване на потребената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и цената й е прилагана методиката по Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., част от разпоредбите на която били обявени за нищожни или отменени с решения на ВАС.

Недоказани според ответницата са изправността на уредите за дялово разпределение, како и отчисляването на технологичните разходи за сметка на топлофикационното дружество. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том LXX, дело № 13766/1995г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том I, рег. ............, дело № 69 от 1998г. се установява, че на 28.07.1995г. и на 02.11.1998г. В.А.Т. е дарила на дъщеря сиответницата А. М. М., притежавания от нея апартамент, находящ се в гр. София, ул.

....................., бл. 118, ет. 1, като между страните не е спорно, че този имот е именно процесният апартамент № 3, находящ се на същия административен адрес. Изводът в последния смисъл намира опора и в изходящата от В.Т. молба- декларация до „Т.С.“ ЕАД, в която същата в качеството си на носител на вещно право на позлване върху ½ идеална част от жилището, от което ограничено вещно право впоследствие- преди исковия период, се е 2 отказала- л. 41 от делото, е изразила воля за откриване на нейно име на партида за апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. ....................., ................. позовавайки се на Нотариален акт за покупко- продажба от 28.09.1994г., по силата на който е придобила правото на собственост върху имота, преди да го дари на дъщеря си.

С оглед на така установеното, при липсата на данни, а и на твърдения за отчуждаване преди или по време на исковия период на правото на собственост върху процесния имот от правната сфера на ответницата А. М. следва да се приеме, че през същия тя е била единствен носител на вещно право по отношение на жилището- абсолютно право на собственост, и като такъв съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- потребител на доставяната до него топлинна енергия, материално легитимиран да заплаща цената й.

Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателствадоговор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, документите, касаещи извършването на дяловото разпределение по отношение на конкретния обект, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Х.Р.“ ЕООД.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало два радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), като поради липса на осигурен от потребителя достъп за извършване на реални отчети през исковия период, на същия е начислявано служебно количество топлинна енергия за отопление по МСРС (максимален специфичен разход на сградата), с изключение на отоплителен сезон 2018г.- 2019г., за който вещото лице е констатирало, че въпреки липсата на достъп, на абоната не е начислена топлинна енергия по МСРС, което е в негов интерес. Именно с оглед неосигурен достъп за реален отчет през исковия период е начислявано и служебно количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база брой лица- по 140 л/денонощие за един живущ, с изключение на периода 2018г.- 2019г., за който е начислено прогнозно количество топлинна енергия за БГВ, което съгласно разясненията на вещото лице в проведеното на 20.03.2024г. открито съдебно заседание е в полза на потребителя, комуто в случай на прилагане на служебното начисляване на база брой живущи би било начислено по- голямо количество топлинна енергия за подгряване на вода. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите, пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило 3 в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1987.06 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

За пълнота и прецизност, а и във връзка с изложените от името на ответницата в отговора на исковата молба доводи за незаконосъобразно начисляване на топлинната енергия за сградна инсталация, следва да се изясни, че на настоящия съдебен състав са служебно известни решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, с които са отменени формулите от методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г.