Решение № 6434 от 10.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6434 гр. С., 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110155701 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. М. П., ЕГН **********, срещу „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ........., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 413,37 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличение в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г.), представляващо остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“, застрахователна полица № 47252217304000241, сключен между страните, вследствие настъпване на застрахователно събитие – на 30.05.2023 г. в гр. С., в района на ул. „Проф. Х.В.“, при което са причинени щети по лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с peг. № СА .... ТМ.

Ищцата твърди, че между страните е сключен застрахователен договор, обективиран в комбинирана застрахователна полица - автомобилна застраховка „Каско“ № 47252217304000241 при клауза за покрити рискове „Пълно Каско“ с период на действие от 30.12.2022 г. до 29.12.2023 г., за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с peг. № СА .... ТМ, рама № WVWZZZ16ZDM625720, цвят – червен. Посочва, че е заплатила дължимата застрахователна премия. Твърди, че на 30.05.2023 г. в гр. С., в района на ул. „Проф. Х.В.“ е настъпило застрахователно събитие, при което при извършване на маневра за завой надясно преминала през бордюр, в резултат на което били причинени щети по лекия автомобил увреден преден десен праг. Във връзка с процесното ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, при ответника била заведена щета по претенция № 51-016008137/23/31.05.2023 г., по която последният заплатил малка част от дължимото застрахователно обезщетение. С оглед изложеното ищцата моли съда да осъди ответника да 1 заплати допълнително сумата от 413,37 лв., представляваща остатък от дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие по застрахователна полица за имуществено застраховане, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдените увреждания да са в резултат на настъпилото застрахователно събитие. Оспорва стойността на причинените вследствие на процесното ПТП вреди, като твърди, че претендираното застрахователно обезщетение значително надвишава размера на действителните вреди. Твърди, че щетите е следвало да бъдат отстранени в доверен на застрахователя сервиз. Сочи, че ищцата при сключване на застрахователния договор изрично е заявила желание за изплащане на застрахователно обезщетение в доверен сервиз, а впоследствие при подаване на заявлението с оглед настъпилото събитие е направила искане обезщетението да бъде изплатено по експертна оценка, съответно с оглед свободата на договаряне застрахователното обезщетение е определено именно по избрания начин – по експертна оценка, като експертите на дружеството са определили обезщетение в размер на 116,31 лв., което е било изплатено на ищцата. Оспорва необходимостта от подмяна на посочените от ищцата елементи и детайли, с твърдения, че за отстраняването на вредите са били необходими само бояджийски услуги. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с ответното дружество, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска - обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия и е изпълнила задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително възражението си, че дължимото застрахователно обезщетение е следвало да бъде определено и изплатено по метода на експертната оценка, а не по средни пазарни цени съгласно правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, евентуално плащане на задължението.

2

Между страните не е спорно и с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1/ че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, застрахователна полица № 47252217304000241 с период на действие от 30.12.2022 г. до 29.12.2023 г. за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с peг. № СА .... ТМ, рама № WVWZZZ16ZDM625720, цвят – червен, 2/ настъпването на 30.05.2023 г. в гр. С., в района на ул. „Проф. Х.В.“ на застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск по полицата, във връзка с което при ответника въз основа на претенция № 51-016008137/23/31.05.2023 г. е била образувана преписка по щета № 472522232300140.

Между страните не е формиран спор и по това, че ищцата е предявила извънсъдебна претенция за плащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие, както и че застрахователят е заплатил част от дължимото застрахователно обезщетение (което обстоятелство изрично се признава от ищцата с молба от 09.10.2024 г.). За доказване на твърдението си, че е заплатил на ищцата във връзка с процесната щета сумата от 116,31 лв. ответникът е представил платежно нареждане от 01.12.2023 г. за посочената сума, заплатена в полза на ищцата Д. М. П., като е посочен номер на автомобила СА .... ТМ, както и номер на щетата – 472522232300140. От страна на ищцата не е направено възражение, че тази сума не е действително получена от нея, нито че е заплатена за друго застрахователно събитие, поради което съдът приема за доказано по делото, че във връзка с ПТП от 30.05.2023 г. и в изпълнение на задълженията си по застрахователния договор ответникът е заплатил застрахователно обезщетение за репариране на щетите по процесния автомобил в размер на 116,31 лв.

С изплащането на застрахователно обезщетение ответникът е признал, че такова се дължи на ищцата, съответно, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с peг. № СА ....

ТМ, рама № WVWZZZ16ZDM625720, цвят – червен - на 30.05.2023 г. в гр. С., в района на ул. „Проф. Х.В.“, при което при извършване на маневра за завой надясно водачът на автомобила е преминал през бордюр, в резултат на което са причинени щети по лекия автомобил - увреден преден десен праг, за което събитие ответникът застраховател носи риска, както и че е налице причинно-следствена връзка между декларираното събитие и уврежданията. Изплащането на застрахователно обезщетение по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на вземането и не касаещи неговия размер, за доказани.

Спорен по делото е въпросът погасил ли е ответникът с плащането на посочената сума дължимото на застрахованото лице застрахователно обезщетение, по който въпрос съдът приема следното:

От представения договор за имуществена застраховка, сключен между страните, за който по делото е представена застрахователна полица № 47252217304000241 от 30.12.2022 г. е видно, че страните са договорили покритие „Пълно Каско“ и начин на обезщетяване 3 доверен сервиз. Страните не спорят, че към датата на настъпване на застрахователното събитие лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № СА .... ТМ е бил на 10 години, 5 месеца и 10 дни от датата на първоначалната регистрация. В искането за изплащане на застрахователно обезщетение застрахованият e посочил следния начин за определянето му – по фактура, като с молба от 27.11.2023 г. е поискал обезщетението да бъде определено по експертна оценка.

За увредените детайли от процесното застрахователно събитие застрахователят е изготвил опис от 29.11.2023 г., като по претенцията на ищцата ответникът е одобрил по експертна оценка и изплатил по банков път застрахователно обезщетение в размер на 116,31 лв.

Според общите условия на ответника, с които ищцата се е запознала и е приела, сключвайки договора за имуществено застраховане, Раздел „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ – „Обезщетяване на МПС при частични повреди“ застрахователното обезщетение за частични повреди се определя въз основа на опис на увредените детайли, по един от следните начини, избран от застрахования: 1/ доверен сервиз, в който случай застрахователното обезщетение се изплаща от застрахователя на съответния автосервиз, при условие, че била платена определена от застрахователя премия за ползване на сервиз при сключване на застраховката или по 2/ експертна оценка, като за МПС над 7 години – цената на новите части е съгласно пазарните или каталожните цени на оригинални части за съответната марка МПС с прилагане на коефициент на овехтяване 0,3, но не повече от найниската пазарна цена.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че към датата на застрахователното събитие – 30.05.2023 г. процесният лек автомобил е бил в експлоатация 10 години, 5 месеца и 10 дни, считано от датата на първоначална регистрация – 20.12.2012 г. Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по автомобила, описани в описа на застрахователя, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 529,68 лв., а изчислена на база най-ниската пазарна цена в сервизи, различни от официалния за марката „Ф.“ сервиз, към датата на ПТП е 378,48 лв.

Съгласно приложеното по делото опис-заключение по претенция размерът на обезщетението, определено от ответника по експертна оценка е в размер на 116,31 лв.

Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, ако същият се ремонтира в доверен сервиз към датата на ПТП е 445,68 лв.

Ответникът е оспорил претенцията с доводи, че е обезщетил увреденото лице съгласно поискания от него размер, тъй като в уведомлението за щета е посочен начин на обезщетяване (на определяне на размера на застрахователното обезщетение) - „по експертна оценка“, поради което следва да се даде отговор на въпроса могат ли страните със застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“ да дерогират приложението на чл. 386, ал. 2 КЗ в хипотези извън подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност по смисъла на чл. 387 КЗ.

В настоящия случай застрахователят не се позовава, че е налице хипотеза на подзастраховане или на уговорена между страните застрахователна стойност, различна от 4 действителната, респ. възстановителната такава. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в случая, съгласно които за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.