Решение № 443 от 22.12.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 443

****, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Цветанова при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от П. Цветанова Гражданско дело № 20243130101714 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. И. Ц., ЕГН **********, **** срещу Г. М. М., ЕГН **********, ****, П. И. М., ЕГН **********, **** и ****, ****, ****, с която е заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в ****, ул. ****, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот III **** в квартал *** по плана на града при граници на цялото място, у****, поземлени имоти II - ****, V - **** и IV - ****, при съответните квоти.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба:

Ищецът заявява, че на 23.08.2013 г. той и ответникът Г. М. са закупили от М. Т. Г. К. Р. В., Р. В. П. и Т. В. Г. като наследници на Р. В. Г., В. Р. Г. и Р. П.

Г. 305 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в ****, ул. ****, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот III **** в квартал 33 по плана на града при граници на цялото място, у****, поземлени имоти II - ****, V - **** и IV - ****, по силата на нотариален акт № 139 том V, рег. № 5508 дело 889/2013г. на нотариус И. К., вписан под № 225 в регистъра на НК и с район на действие Районен съд ****. Останалите 395 кв.м. от дворното място с обща площ от 700 кв.м. посочва, че са собственост на третия ответник ****.

Сочи, че на 23.07.2024 г. ищецът и ответникът М. са подали молба с вх. № СД1085/23.07.2024г. до Общински съвет **** с искане да се прекрати съсобствеността между тях и общината, с предложение да изкупят притежаваните от **** 395 кв.м. ид.ч. от дворното място. Отбелязва се, че в заявлението било погрешно посочено, че искането е на основание чл. 30 от 1

ЗОС, но от съдържанието му ставало ясно, че желанието им било да се прекрати съсобствеността по реда на чл. 35 ал. 3 от ЗОС, тъй като изрично са посочили желанието си да изкупят притежаваните 395 кв.м. ид.ч. от ****. До подаване на настоящата искова молба не било налице произнасяне от страна на **** по подаденото заявление. Ищецът заявява, че през септември 2024 г. е предложил на ответниците М.и да изкупи притежаваната от тях част от процесното дворно място, но същите към момента не му били отговорили.

Предвид изложеното, поради невъзможност за постигане на доброволна делба, моли за решение, с което да бъде допуснат до делба гореописаният недвижим имот, като бъде поделен между ищеца и ответниците при съответните квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. М. М., с който се взема отношение, че исковата претенция е допустима и основателна.

Изразява се готовност за постигане на спогодба с ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П. И. М., с който се взема отношение, че исковата претенция е допустима и основателна.

Изразява се готовност за постигане на спогодба с ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ****, с който се счита предявеният иск за неоснователен. Оспорват се твърденията на ищеца, че той и другите двама ответници притежават в съсобственост 305 кв.м. от недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в ****, ул.“****“, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот Ш-****,****, **** по плана на града при граници : имоти II - ****, V****, IV-****. Сочи се, че със Заповед № 24/13.01.1986 г. на Председателя на ИК на Общ.Н.С **** е отстъпено право на строеж на ЖСК „****“, като строежът е трябвало да започне в определен срок, в противен случай, отстъпеното право на строеж следва да бъде отнето и да се предостави на друга ЖСК - инвеститор. С оценителен протокол от 09.06.1988 г. на комисия, назначена със Заповед № 275/13.05.1988 г. на Председателя на ИК на Общ.Н.С –*** била извършена оценка на имот, находящ се в ****, пл.номер ****, като била определена обща стойност на имота в размер на 17 675,48 лева. Със Заповед № 380/15.06.1988 г. на Председателя на ИК на Общ.Н.С **** бил отчужден в полза на държавата недвижимият имот на ****, пл.номер ****, собственост на Р. Г. и Р. Г.сем.общност/ по силата на сделка, обективирана в НА 190, том I, Н.Д. № 545/1974 г. и В. Г. и М. Г. /сем.общност/ по силата на сделка, обективирана в НА № 159, том I, дело № 339/1983 г. за предвидено по застроителния и регулационен план на мероприятие ЖСК. В Заповедта имотът бил оценен на обща стойност 17 675,48 лв., представляваща сбора от стойността на терена, сградите, подобренията и трайните насаждения, подробно описани в протокола за оценка от 09.06.1988 г., представляващ неразделна част от заповедта. Стойността на имота била разпределена съобразно правото на собственост на два дяла - по 8837,74 лв. за всяко от двете семейства. Имотът с пл.№****, **** по плана ****, ведно с други имоти обект на отчуждение, бил включен в УПИ I „****“ по застроителния и регулационен план на **** от 1977 година. На 28.12.1990г. било издадено Разрешение за строеж №102 на ЖСК „****“ и издаден Протокол №67 за 2 определяне на строителна линия и ниво за строеж на ЖСК „****“, с което се започвало фактическото строителство. През 1992 г. Р. и Р. Г. и В. и M. Г. депозирали молби за отмяна на отчуждаването на имота, които били уважени с Решение № РД- 9400(15) от 26.03.1992 г. на кмета на **** и било отменено отчуждаването на имот с пл.№ ****, в **** по плана ****, като собствениците на недвижимия имот следвало да възстановят по сметка на Фонд „Жилищно строителство“ на **** в ДСК Провадия, сумата общо от 17 675,48 лв., представляваща обезщетението, което им е изплатено за отчуждения имот. По силата на цитираното решение, за да породи реституцията действие, се твърди, че е следвало да бъде възстановена по сметка на фонд „Жилищно строителство“ сумата от 17 675,48лв. съгласно разпоредбата на чл.6 ЗВСОИ, като процесният имот пл. № **** не бил реституиран поради липса на връщане на полученото парично обезщетение, определено с решението за възстановяване на компетентния орган, което праводателите на ищеца не били оспорили. Ответникът заявява, че в изпълнение на разпоредбата на на §42 от ПЗР на ЗОС (ДВ, бр. 96 ОТ 1999 г.) бил съставен АОС №902/22.11.2001г., според който общината чрез отчуждаване е собственик на 1120кв.м. ид.ч. от парцел I, **** по плана ****, целият с площ от 1655 кв.м., отреден за жилищно строителство. Разликата до цялата площ на имота включвала имоти с планоснимачни № ****, за които в акта било записано, че общината е в съсобственост, тъй като за тях имало писмени доказателства, че са реституирани. Твърди се, че през 2007 година била образувана административна преписка по повод заявление в вх.№ УТ 23-8/07.02.2006 г. на кмета на общината за приемане изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ I - за жилищен комплекс в **** по плана ****, молба с вх.№ УТ-49/16.03.2006 г. от Ю. К. и С. Д., собственици на имот с пл.№**** включен в УПИ I - за жилищен комплекс в **** по плана ****, и молба с вх.№ СД-262/01.04.2005 г. от Р. Г., В.

Г., М. Г. и К. В., с цел обособяване на самостоятелни УПИ „за жил.строителство“ за имот с пл.№ **** и за имот с пл.№****. Със Заповед № 558/07.05.2007 г. на кмета на **** било одобрено изменението на ПУП-ПРЗ на УПИ I - за жилищен комплекс в **** по плана ****, като се обособили нови УПИ: УПИ I - **** „за търговски обекти“, УПИ II - **** „за жил.строителство“, УПИ III - ****,**** „за жил.сроителство“ и УПИ IV **** „за диализен център“. От Р. Г., В. Г., М. Г. с молби, всички с вх. № СД 262/01.04.2005г. било направено искане за деактуване на АОС № 902/22.11.2001 г., в частта на пл.№ **** **** за ЖСК „****“, а не както било записано в заповедта с цел обособяване на самостоятелни УПИ „за жил.строителство“ за имот с пл.№ **** и за имот с пл.№ ****. От молителите не бил представен документ за възстановена сума в размер на 17 675,48 лв., поради което преписката по молбата била приключена с отговор на Кмета на ****, в който било посочено, че отмененото отчуждение влиза в сила след възстановяване на полученото парично обезщетение. По този начин, се сочи, че е налице отказ, който не бил оспорен от молителите Р. В. М. К. Г. и административният акт влязъл в законна сила. Обосновава се, че отказът на административния орган да разпореди отписването на един недвижим имот от актовите книги за държавна или общинска собственост по своята същност е 3 отричане на претендиралото от молителя право на собственост върху този имот. Във връзка със Заповед № 558/07.05.2007 г. за изменение ПУП - ПРЗ на УПИ I за жилищен комплекс **** по плана ****, и в изпълнение на разпоредбата на чл.59 от ЗОС бил съставен нов АОС № 1220/04.07.2007 г. за обособения нов имот, представляващ УПИ III - ****,**** **** по плана ****, с площ от 700 кв.м. отреден за „за жил.сроителство“, в който като собственик била отразена единствено ****, тъй като нямало издадена заповед за деактуване на УПИ III - **** **** по плана на града. Поради изложеното, се счита, че ищците и другите двама ответници не са собственици на 305 кв.м. от недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се **** ул.“****“, цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот III ****,****, в **** по плана на града, тъй като за техните праводатели не е налице реституция на имота, поради липса на влязло в сила решение за отмяна на отчуждаването.

В условията на евентуалност, ответникът твърди, че в случай, че съдът счете реституцията за проявила действие, то се твърди, че не е налице съсобственост между него и другите двама ответници. Съгласно разпоредбите на чл.1, ал.2 и 3 и Параграф единствен от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (ДВ 15 от 1992г.) реституцията се осъществявала в реални граници и следвало реституираният имот да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи. Приемайки, че праводателите на ищеца и другите двама ответници са реституирани като собственици на дворно място, находящо се **** ул.“****“, състоящо се от 305 кв.м., представляващо парцел с пл.№ ****, **** по плана на града (позовавайки се на НА 190, том I, Н.Д. № 545/1974 г. и НА № 159, том I, дело № 339/1983 г.), учредяват на фирма **** право на строеж на площ от 212 кв.м. от описания имот за построяване на триетажна сграда, подробно описана в акта срещу 2 тристайни апартамента, всеки с площ от 94,95 кв.м. Учредяването на правото на строеж се твърди, да е извършено самостоятелно, а не със съгласието на другите собственици на УПИ I - за „жилищен комплекс“, **** по плана ****. В последствие, със Заповед № 0500/23.04.2008 г. кмета на ****, по молбите с вх.№ СД -262/01.04.2005 г. от Р.

Г., В. Г., М. Г. и К. В. за деактуване на част от АОС № 1220/04.07.2007 г. се нарежда да се отпише от актовите книги за недвижими имоти - част от недвижим имот по АОС № 1220/04.07.2007 г., вписан в ПРС под № 148, том VIII, рег.№ 3243 н.д.1630 от 09.07.2007 г., представляващ УПИ III - ****,**** в **** по плана на града с площ от 700 кв.м., отреден „за жил.сроителство“ в частта на имот с пл.№****, **** по плана на града с площ от 305 кв.м., а не реално обособен имот. Сочи се, че одобреното със Заповед № 558/07.05.2007 г. на кмета на **** изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ I - за жилищен комплекс в **** по плана ****, с което се обособяват нови УПИ, в т.ч. УПИ III - ****,**** „за жил.сроителство“, е административна процедура и няма вещноправен ефект, освен ако страните не са сключили договор за прехвърляне на собственост. Ответникът излага, че в нормативната уредба липсва законово уреден фактически състав, водещ до придобиване на права в съсобственост в 4 хипотеза на реституиран самостоятелен недвижим имот, който не е заснет в действащия кадастрален и регулационен план, а е включен към момента на възстановяване на собствеността в рамките на урегулиран имот с по-голяма площ. С възстановяването на собствеността в такава хипотеза, реституираният имот се обособява като самостоятелен обект на вещни права, принадлежащ на реституирания собственик. Обстоятелството, че не е изменен регулационният план (респ. подробния устройствен план според терминологията на ЗУТ) и реституираният имот не е урегулиран самостоятелно, а е реална част от парцел по регулационен план, одобрен преди реституцията, се счита, че не води до възникване на съсобственост със собственика на парцела, щом урегулирането не е в хипотезите на § 49 и § 50 ППЗПИНМ (отм.), респ. чл. 29 ЗТСУ (отм.) и реституцията не касае някои от маломерните, неупълномерими имоти, урегулирани в парцела. Ответникът намира, че включването на реална част от чужд имот в поземлен имот по силата на одобрена кадастрална карта не води до възникване на съсобственост върху целия поземлен имот между собствениците на отделните реални части. Обосновава се с разпоредбата на чл. 2 ЗКИР и разясненията, дадени в мотивите към ТР № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОГТК на ВКС, съгласно които одобрената кадастрална карта има само удостоверително (декларативно), а не конститутивно действие.