Определение № 914 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500662 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.78, ал.4 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от Е. Р. А. от град А., ул. И. №1, ет.1, ЕГН **********, чрез адв. В. Р., против определение от 03.10.2022 г., постановено по гр.д. №2822/2018 г. по описа на РС Асеновград, II гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на И. М. М., ЕГН **********; Г. М. М., ЕГН **********; А. М. М., ЕГН **********; Г.

М. М., ЕГН **********; М. М. М., ЕГН ********** – петимата от А., обл. П., ул. Б.Д. №11; Г. М. Т., ЕГН ********** от град А. ул. Т.№13; С. Г. М., ЕГН **********; М. Г. М., ЕГН **********, двамата от град А., обл. П., ул. В.

№70 и Н. А. Б., ЕГН ********** от град А., ЖК „З.“, ул. Л. № 8, вх.А, ет.2, ап.11, сумата 450 лева направени в производството разноски.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е недопустимо – молбата е подадена по вече прекратено дело, като не се иска допълване на определението за прекратяване, а присъждане на разноски, които са различни процесуални действия. В чл.248 ГПК е предвиден срок, в който може да се направи искането, а предвидения преклузивен срок е изтекъл. Иска се да се обезсили, евентуално – да се отмени атакуваното определение, като се остави без разглеждане молбата за присъждане на разноски в полза на ответниците.

От насрещната страна И. М. М., Г. М. М., А. М. М., Г. М. М., М. М.

М., Г. М. Т., С. Г. М., М. Г. М., и Н. А. Б., всички чрез адв. Ч., е депозиран писмен отговор, като се твърди, че частната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, а и на 22.01.2020 г. е отправено ново искане, като е приложен и списък на 1 разноските. С връщането на исковата молба съдът не се е произнесъл по искането, а и лицата не са били уведомени за прекратяването. Иска се потвърждаване на атакуваното определение.

Постъпил е и писмен отговор от адв. П. К. – особен представител на Н. К., като се изразява становище за основателност на частната жалба, ако изложената в нея фактическа обстановка кореспондира с писмените доказателства по делото и искане в този случай частната жалба да се уважи.

Иска се и присъждане на разноски.

ОстанА.те ответници не са изразили становище по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от Е. Р. А., против множество ответници. Исковата молба многократно е била оставяна без движение, като с определение от 16.09.2021 г., постановено по гр.д. №2822/2018 г. по описа на РС Асеновград исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Независимо, че по делото вече е имало постановено съдебно решение, което е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, а при новото разглеждане са проведени съдебни заседания, съдът е приел, че препис от определението за прекратяване следва да се връчи единствено на ищеца, както и, че само той може да обжалва съдебния акт.

В хода на гр.д. №2822/2018 г., с определение от 03.04.2019 г. (л.38, т.1) са конституирани ответници, а с отговора на исковата молба – л.65 и сл., т.1, И. М. М., ЕГН **********; Г. М. М., ЕГН **********; А. М. М., ЕГН **********; Г. М. М., ЕГН **********; М. М. М., ЕГН **********; Г. М. Т.,

ЕГН **********; С. Г. М., ЕГН **********; М. Г. М., ЕГН ********** и Н.

А. Б., ЕГН **********, всички чрез адв. Ч., са поискА. присъждане на разноски.

С молба от 22.01.2020 г. (л.144, т.1 от първоинстанционното дело) адв. Ч. е поискала присъждане на разноски съобразно приложения списък (л.145, т.1), в който е вписан единствен разход от 450 лева за адвокатско възнаграждение.

След прекратяване на производството, за което ответниците не са уведомени, е направено искане за присъждане на разноски.

Настоящият състав счита, че искането е допустимо – същото е 2 направено в законоустановения срок, доколкото определението за прекратяване не е връчено на ответниците, респективно – не е влязло в сила по отношение на тях. НА.це е и своевременно направено искане за присъждане на разноски, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл при прекратяване на делото. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Ето защо правилно е прието от състава на районния съд, че следва да се произнесе по искането.

Не се възприемат доводите в частната жалба, че присъждането на разноски е станало извън срока, като се прави позоваване на ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Именно в тази насока е и цитираната в частната жалба т.14 от същото – касае се за подлежащ на обжалване съдебен акт, макар и страната (в случая ответниците) да няма правен интерес от обжалване. В този случай срокът за сезиране на съда с молба по чл.248 ГПК тече от уведомяване на страната, а определението за прекратяване не е съобщено на ответниците. Сроковете са преклузивни, но текат от момента на уведомяване, а за такова липсват доказателства.

По делото са направени разноски от ответниците, упълномощили адв. Ч., в размер на 450 лв., които са и присъдени. Определението на РС Асеновград е правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски в настоящето производство.

Според изложеното в определение

№234/24.06.2020 г., постановено по т.д. №1958/2019 г. на ВКС, II т.о. разноски не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството по обжалване на определение по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл. 81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение №683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. №5089/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение №29/13.01.2017 г. по ч. т. д. №1797/2016 г. на ВКС, II т. о., определение №288/07.05.2019 г. по ч. т. д. №717/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №536/02.08.2019 г. по ч. т. д. №1463/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение №615/09.10.2019 г. по ч. т. д. №2377/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение №486/14.11.2019 г. по ч. гр. д. №4270/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №58/04.03.2020 г. по т. д. №112/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.10.2022 г., постановено по гражданско дело №2822/2018 г. по описа на РС Асеновград, II граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4