Решение № 26 от 22.01.2026, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 2167/2025
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Боян Христов Косев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Габрово, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210102167 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. "България" № 81 В, предявена срещу Д. Н. И., ЕГН **********, за установяване дължимост на следното вземане: сумата 300 лева - главница по сключен договор за кредит № 2162340 от 08.01.2020 г. с „Кредисимо” ЕАД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума в производството по частно гр. дело № 995/2025 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищецът излага, че на 08.01.2020 г. между „Кредисимо” АД като кредитор и Д.
Н. И., като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № 2162340, в съответствие с разпоредбите и по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Въз основа на договора кредиторът предоставил на ответника заем в размер на 300 лева, който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва в срок до 20.07.2020 г..
Излага, че вземането било прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника, включително счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител депозира такъв, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се ищецът да е придобил вземането въз основа на представения договор за цесия, както и ответникът да е редовно уведомен за прехвърляне на задължението му към друг кредитор. Направено е и възражение за погасяване на претендираното от ищеца вземане по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, 1 намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № 2162340 от 08.01.2020 г. и приложение № 1 към него, се установява, че „Кредисимо” АД се задължило да предостави на ответника Д. Н. И. сума в размер на 300 лева, която последният следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 6 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 55.99 лева, първата от които с падеж 20.02.2020 г., а последната – с падеж 20.07.2020 г.. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 40.00 %, а годишният процент на разходите – 48.18 %. Така общата сума за плащане от заемателя по договора възлизала на 335.94 лева.
В чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 от договора за потребителски кредит като условие за пораждане действието му и за усвояване на сумата, предмет на кредита, било поставено предоставянето на поръчителство от одобрено от „Кредисимо” АД юридическо лице в срок до 48 часа от подаденото заявление за отпускане на кредит.
Не се спори, а се установява и от представения по делото договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2020 г., ведно с приложение № 1 към него, че между заемателя Д. Н. И. и „Ай Тръст” ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно приложение № 1, а именно – 30.35 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит, което възнаграждение било дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по т. I. 4.
Съдът намира, че по същество сключеният договор за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, тъй като довереникът /в случая „Ай Тръст” ЕООД/ се е задължил да извърши за сметка на доверителя Тинков възложените му от последния действия /сключване на договор за поръчителство/ срещу уговорено възнаграждение.
В изпълнение на договора за предоставяне на поръчителство, между "Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД, е сключен договор за поръчителство от 08.01.2020 г., по силата на който поръчителят "АЙ ТРЪСТ" ЕООД се задължило да отговаря пред "Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали от договора за потребителски кредит, включително за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит (чл. 1 от договора). Следователно, по силата на съглашението е предоставено лично обезпечение от „Ай Тръст” ЕООД – поръчителство спрямо поетите от ответника задължения към кредитора "Кредисимо" ЕАД.
От приложеното по делото разписка за извършено плащане от 08.01.2020 г. е видно, че "Кредисимо" ЕАД е извършило паричен превод посредством EasyPay на сума в размер на 300 лева в полза на ответника Д. Н. И..
Представен е договор за цесия от 14.03.2022 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на което "Кредисимо" ЕАД прехвърлило вземането си от 2 удовлетворяването на кредитора по процесния договор кредит на ищеца “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят "Кредисимо" ЕАД е овластил приобретателя – ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.
По делото е приложено уведомително писмо, с което цесионерът по договора и ищец в производството съобщава на длъжника за извършено прехвърляне на вземания Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и общи условия на „Кредисимо” АД към договор за потребителски кредит.
Към исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на вземания, изходящо от кредитополучателя, за което по делото няма данни да е връчено на ответника преди подаване на исковата молба.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
Относно установителния иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на вземането и релевирано от задълженото лице неизпълнение.
За установяване на валидно правоотношение, страна по което е бил И., с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). Договорът за кредит е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).
В случая, предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя, а единствено би породило възражение за неизпълнен договор.
В случая сключването на договора не е спорен между страните факт.
Изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума е 3 установено от неоспорената от ответника разписка за извършено плащане, поради което и съдът приема фактът на извършеното плащане в полза на посочения субект, за доказан. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Отпуснатият на Д. Н. И. като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
В случая към договора, представен с исковата молба са приложени общи условия, които вероятно не са договорени индивидуално (включително такива твърдения не са обективирани в производството) – общите условия са бланкови, в същите не са внесени никакви промени от страна на потребителя и с голяма 4 вероятност Д. Н. И. не е имал възможност да влияе върху съдържанието нито на договора, нито на приложимите към него общи условия. Така стои и въпросът със сключване на договора за предоставяне на поръчителство, клаузите на който няма как да се приемат за индивидуално уговорени, тъй като поръчител е дъщерно дружество на кредитора, който предоставя личното обезпечение срещу възнаграждение в размер на 30.35 лева месечно, при срок на договора от 6 месеца или за сума в общ размер от 182.10 лева, която представлява 60.70 % от размера на отпуснатия кредит (300 лева) и само на това основание уговорката за престиране на такова възнаграждение за предоставеното поръчителство следва да бъде преценена като неравноправна.
Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a84a0fc9-4dde-43ad-9627-6b16d17a5b23