Решение № 345 от 16.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Петър Стоицев

Ирина Стоева при участието на секретаря Таня Т. Митова като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100604791 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 11.10.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 18980/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, подсъдимият К.Д.К. е признат за невиновен в това, че на 15.10.2019 г. в качеството си на длъжностно лице – заместник министър-председател и министър на отбраната на Република България, както и председател на Националния изпълнителен комитет на политическа партия „ВМРО – Българско национално движение“, при или по повод изпълнение на службата му, като участник в телевизионното предаване „Денят на живо“, излъчено по телевизия „Канал 3“ с водещ Н.А., е разгласил позорно обстоятелство и е приписал извършването на престъпление по чл. 325 от НК на тъжителя ДЖ. П. с изразите: „И какво излезе?!

Един хулиган излезе и показа среден пръст и каза „това е поздрав за един кой си“ и го споменава по име. Той значи много добре е знаел от същите тези Хелзинския комитет, какви и кой какво мнение имал. Може ли Хелзинският комитет да ходи да освобождава убийци?! Може! В България всичко може, но това не е нормално“, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез излъчването на посоченото телевизионно предаване, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК.

Срещу така постановената присъда са депозирани въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител ДЖ. П.q чрез повереника му, с които се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е описал фактическата обстановка по делото, но е извел неправилни правни изводи. Посочва, че СРС неправилно е приел, че не може да се изведе конкретно твърдение на подсъдимия, че тъжителят П. е извършил престъпление по чл. 325 от НК, тъй като счита, че от 1 цялостния разговор на подс. К. с водещата на телевизия „Канал 3“ става ясно, че подсъдимият има предвид конкретни дата и място, а именно деня на освобождаването на ЧТ П. от сградата на Софийски централен затвор, когато подсъдимият твърди, че тъжителят е показал среден пръст пред събралите се журналисти и е казал, че това е поздрав за точно конкретен човек – св. Д.Т., когото бил назовал по име. Излага, че проверката на твърденията на подсъдимия е била направена в открито съдебно заседание, когато в присъствието на страните съдебният състав е прегледал представените видеофайлове от централните новини на БТВ, излъчени на 20.09.2019 г., и се е установило, че при извеждането на тъжителя от сградата на затвора, същият е с поставени белезници на ръцете и се придружава от двама униформени мъже, като ясно се чуват изречените от него реплики: „Благодаря на Д.Т. – Заместник-началник на Софийския централен затвор“, след което влиза в паркирания лек автомобил. Излага твърдения, че след тази проверка на твърденията на подсъдимия СРС не е съпоставил последните с констатираното от кадрите, като счита, че твърдяното от подсъдимия относно поведението на тъжителя е лъжливо (неистинско) и позорящо по своя характер, доколкото създава у зрителя мнение, че тъжителят вербално и жестово публично обижда други лица. На следващо място, в допълнението към жалбата се изтъква длъжностното качество на подсъдимия към инкриминираната дата, като се излагат твърдения, че именно партията, на която е председател, е имала специален интерес към случая на тъжителя П. и го е следяла през годините, като от нейно име е било внесено искане до Инспектората на ВСС срещу съдиите от състава, постановил условно предсрочно освобождаване на тъжителя, и е бил организиран митинг пред сградата на съдебната палата в София, на който е било искано връщането на П. в затвора. Посочва се, че СРС е приел без да каже ясно, че подсъдимият не е приписал извършването на престъпление на тъжителя. На последно място, се излагат твърдения, че първият съд не е обсъдил повдигнатото обвинение за извършено разгласяване на невярно позорно обстоятелство, а само приписването на престъпление на тъжителя, което счита, че прави атакувания съдебен акт неправилен на собствено основание.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание пред СГС подс. К. К. и ЧТ ДЖ. П. не се явяват лично, но се представляват от защитника си, респ. повереника си.

Повереникът на частния тъжител ДЖ. П. поддържа въззивната жалба. Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. К. К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Посочва, че СРС неправилно е приел, че изказването на подсъдимия следва да попадне под защитата на разпоредбите за защита на свободата на словото, както и че приписаното от подсъдимия не е престъпление, а нарушение по УБДХ. На следващо място, повереникът оспорва приетото от районния съд, че не може да се извади конкретика от казаното от подсъдимия, като счита, че от цялостния контекст на случилото се в предаването и с оглед на датата, на която са се случили събитията, конкретиката на изказването на подсъдимия е много ясна, а именно, че по време на излизането от затвора на тъжителя, той е размахал среден пръст и е казал, че това е поздрав за заместник-началника на затвора. Също така процесуалният представител на тъжителя посочва, че СРС безкритично и без опит за съпоставка с останалите събрани по делото доказателства е приел защитната версия на подсъдимия, че става въпрос за метафора, което според него не отговаря на истината. Последният аргумент, който излага като основание за отмяна на присъдата, е че с тъжбата са били повдигнати две обвинения – за приписване на престъпление и за разгласяване на позорно обстоятелство, като в 2 мотивите на първия съд второто не е обсъдено.

Защитникът на подс. К. К. прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована. На първо място, защитата посочва, че по делата от частен характер тъжбата им позицията на обвинителен акт и всичко в нея трябва да бъде конкретизирано, за да може да се организира защитата и от тази гледна точка няма как да се преценява контекста на изказването на подс. К., доколкото не е инкорпорирано в тъжбата. Счита, че от събраните по делото доказателство е безсъмнено установено, че инкриминираното изказване на подсъдимия е емоционална реакция, представляваща оценка и становище по отношение на един факт с обществено значение, като категорично липсва разпространение на този факт. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че липсва конкретизация за времето и мястото на извършване на твърдяното в тъжбата престъпление и никъде в изказването на подсъдимия не се сочи, че се касае за момента на излизане на ЧТ П. от затвора, когато го изпращат към Бусманци. Посочва, че от събраните доказателства се е установило, че подсъдимият като гражданин, а и като председател на политическа партия ВМРО, както и самата партия, са имали дълга битка срещу предсрочното освобождаване на ЧТ П., като подсъдимият и неговите партньори в партията многократно са изразявали становище в тази насока. Защитата се съгласява с твърдението, че изказването на подсъдимия е срещу излизането на ЧТ П. от затвора, но счита, че същото не представлява разпространение на факти. Излага доводи, че в доказателства по делото не се съдържа информация подсъдимият да е казал, че ЧТ П. е размахвал среден пръст, както и че това представлява престъпление. Посочва, че по делото се е изяснило категорично, че жестът е бил метафоричен и не е бил възприет като разпространение на информация по отношение на П..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.

Подсъдимият К.Д.К. е роден на **** г. в гр. Русе, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан.

Към 15.10.2019 г. подс. К. К. бил заместник министър-председател и министър на отбраната на Република България, както и председател на Националния изпълнителен комитет на политическа партия „ВМРО - Българско национално движение“.

На 15.10.2019г., по телевизия „Канал 3“, било излъчено предаването „Денят на живо“. Водещ журналист била Н.А.. В предавеното, участие взел подс. К.. На края на същото, в последната минута водещата се обърнала към подсъдимия със следните думи: „Какъв е Вашият коментар, до края на деня или може и утре да се очаква освобождаването на ДЖ. П.. Днес австралийски дипломати влязоха в затвора в Бусманци. Вътрешния министър съобщи, че ако се изпълнени всички мерки, той ще бъде пуснат на домашен адрес“. К. отговаря: „Аз мисля, че трябва да се изчака решението на съда. Решението на съда. Първо, в края на краищата ние или сме правова държава, или не сме. Другото, което е, продължава да ме озадачава поведението на някои съдии, включително шефа на съдиите Л.П.. Сега не можеш да знаеш..., да ми говориш за правила и за морал и да призоваваш съда по-бързо да реши случая и да го пуска. Това нормално ли е? За какво правораздаване говорим всъщност?! Хелзинският комитет и Съюза на съдиите играят комбина. Не го ли виждаме? Виждаме го. Я да извадим фактите! Имаше ли становище на Зам.-шефа на затвора, че лицето не се е поправило и не заслужава да бъде предсрочно освободено?“. Следва реплика на 3 водещата Н.А.: „Тема, която сме говорили многократно“, след което подс. К. казва: „И какво излезе? Един хулиган излезе и показа среден пръст и каза: „Това е поздрав за заместник директор еди кой си“, го спомена по име. Той значи много добре е знаел от същите тези Хелзинския комитет...“. Водещата А. го прекъсва с думите: „Финал господин министър“, след което следват финалните реплики от страна подс. К.:

„...какви и кой какво мнение е имал. Може ли Хелзинският комитет да ходи да освобождава убийци! Може! В България може всичко, но това не е нормално“.

След като гледал предаването, ЧТ ДЖ. П. изпитал негативни емоции, чувствайки се засегнат и обиден от казаното от подсъдимия, и подал тъжба до Софийски районен съд, Наказателно отделение.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите показанията на свидетелите П.М.П. (л. 126-127 от съд. д.), Н.С.П. (л. 127-128 от съд. д.), Е.Д. А. (л.

166-167 от съд. д.) и Д.А.Т. (л. 167 от съд. д.); писмените доказателства: определение № 429/19.09.2019 г., постановено по в.н.ч.д. № 921/2019 г. по описа на САС (л. 14-23 от съд. д.); заповед № 5364з-1702/20.09.2019 г. за принудително настаняване на чужденец в „Специализиран дом за временно настаняване на чужденци при дирекция „Миграция“-МВР“ (л. 24 от съд. д.); информация от интернет страницата на БНТ относно инициатива на младежката организация на ВМРО (л. 25-26 от съд. д.); искане от Главния прокурор на Република България до ВКС за възобновяване на наказателно дело (л.27-28 от съд. д.); информация от интернет сайта „OFFnews.bg“ (л. 29 от съд. д.); екранна снимка от Youtube-канала на Канал 3 (л. 30 от съд. д.); заповед № 5364з2029/15.10.2019 г. за оттегляне на заповед № 5364з-1702/20.09.2019 г. (л. 31 от съд. д.); екранна снимка от фейсбук профила на С.Т. (л. 32 от съд. д.); разпечатка от статия от интернет страницата „клуб Z“ (л. 33-35 от съд. д.); разпечатка от статия от интернет страницата на „Mediapool.bg“ (л. 36 от съд. д.), разпечатка от статия от интернет страницата „Dnevnik.bg“ (л. 37 от съд. д.); разпечатка от статия от интернет страницата „fakti.bg“ (л. 38 от съд. д.); разпечатка от статия от интернет страницата „topnovini.bg“ (л. 39 от съд. д.); разпечатка от статия от интернет страницата „defakto.bg“ (л. 40-41 от съд. д.); копие на статия от вестник „24 часа“ от 15.07.2020 г. със заглавие: „Стикери с кукиш разлепил убиецът ДЖ. П. в затвора в Казичене“ (л. 61-62 от съд. д.); разпечатка на стикер с надпис: „Българско затворническо сдружение. Когато несправедливостта е закон, съпротивата е дълг“ (л. 63 от съд. д.); писмо от „БТВ М.Г.“ ЕАД от 06.07.2021 г. с приложен оптичен носител (л. 161, 162 от съд. д.); писмо от „Н.Б.Г.“ ЕООД от 14.07.2021 г. (л. 164 от съд. д.); писмо от „Е.М.Б.“ ЕООД от 16.07.2021 г. (л. 170 от съд. д.); справка съдимост на подс. К. К. (л. 174 от съд. д.); копие на публикация от фейсбук профила на К. К. от 17.10.2019 г. (л. 175 от съд. д.); и способи на доказване: съдебнотехническа експертиза (л. 137-149 от съд. д.) и оглед на веществено доказателствено средство (оптичен носител) (л. 176 от съд. д.).