Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260053 от 23.04.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1007/2021
Вид
Решение № 260053
Подписан
23.04.2021
В сила
23.04.2021
Състав
СПАСЕНА ВЕНЕЛИНОВА ДРАГОТИНОВА, КРАСИМИР ЙОРДАНОВ ГЕОРГИЕВ, КРАСИМИР РАЧЕВ РАЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 260053 23.04.2021 г. град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Първи наказателен състав

На четиринадесети април Година 2021 в публичното заседание в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Членове: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

КРАСИМИР РАЧЕВ

Секретар: М.Т.

Прокурор: Ваня Меранзова като разгледа докладваното от съдията ДРАГОТИНОВА

ВНОХД № 1007 по описа за 2021 година, прие за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХІ- чл.313 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия К. Д.П., адв. С.П. *** против присъда № 260029/ 22.10.2020 г., постановена по НОХД № 1068/ 2020 г., с която подсъдимия П. е признат за виновен в това, че 24.02.2020 година в село ****, община ****, чрез използване на технически средства – неустановен режещ инструмент и дървено трупче, отнел чужда движима вещ – 1 брой катализатор на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с регистрационен № СТ 7076 ВВ, на стойност 50 /петдесет/ лева, от владението на И.Д.Л., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, във връзка с чл.194, ал.1, и чл.54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което на основание, чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. С присъдата подсъдимия П. е осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 40 /четиридесет/ лева, представляваща възнаграждение за изслушване на вещо лице, както и сумата от 63.62 /шестдесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ лева, представляваща възнаграждение за вещи лица и деловодни разходи.

В жалбата не са направени оплаквания, но се прави искане за отмянаа и постановяване на нова оправдателна присъда с всички произтичащи от това последици.

В Конкретизация на въззивната жалба от 09.04.2021г. защитникът на подсъдимия К.Д.П. – адв. С.П. е посочил неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат от въззивния съд, а именно: 1.Да се изясни обстоятелството дали подсъдимият действително се занимава с покупка на катализатори за автомобили /както е прието в мотивите на съда/; 2. Кога е бил последния технически преглед на автомобила /тъй като в мотивите е прието, с оглед показанията на пострадалия свидетел Леонов, че това е било през 2006г. и от пет години същият не е в движение/; 3. По какъв начин е осъществена кражбата на катализатора – дали това е станало чрез поставяне на дървено трупче под автомобила; 4. С какъв режещ инструмент е станало това предвид обстоятелството, че в огледния протокол е записано, че автомобила е бил със спаднати гуми. В тази връзка се прави довод, че сам човек не може да повдигне лек автомобил, без да използва крик или повдигаща техника, поради което изпълнителното деяние, така както е посочено от съда, е невъзможно. Предвид което е направено искане за извършване на техническа експертиза, която да отговори на този въпрос. Прави се и довод, че съдът в противоречие с показанията на разпитаната по делото свидетелка П., е приел, че същата веднага, след като съпругът й, свидетелят П., й е споделил, че е видял непознато лице да лежи под автомобила, е решила да отиде до колата на пострадалия Л.. От показанията на тази свидетелка се установявало обаче, че това е станало след „доста продължителен период от време“. Наред с това се прави искане за назначаване на повторна оценителна експертиза, която да отговори на въпроса „Как е извършена оценката на въпросния катализатор от назначената по ДП оценителна експертиза и дали същата е имала предвид показанията на свидетеля П., който говори за лек автомобил „Опел“, което представлявало тотално разминаване с доказателствата по делото. Предвид недоказаността на обвинението спрямо подсъдимия се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава с оглед обстоятелствата, че: не е установен механизма на деянието, нито режещия инструмент и дървеното трупче, както и самата отнета вещ – катализатор за лек автомобил „БМВ“/нещо повече, в дома на подсъдимия е открит катализатор и резервни части от други автомобили, за които са налице обяснения от **** на подсъдимия - разпитания свидетел Д.Д./. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и конкретизацията й в писмен вид.

Копие от жалбата и от така конкретизираната жалба е изпратена на Окръжна прокуратура Стара Загора, а в съдебно заседание представителят й заявява, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, като намира деянието и авторството за категорично доказани.

Подсъдимият жалбоподател К.Д.П. в предоставената му дума за лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли за оправдателна присъда.

Настоящият въззивен съд след като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на защитата във връзка с нея, развити и в настоящото съдебно заседание, и след цялостна служебна проверка на материалите по делото съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел за безспорно установено, че на 24.02.2020 година в село ****, община ****, чрез използване на технически средства – неустановен режещ инструмент и дървено трупче, подсъдимият К.Д.П. е отнел чужда движима вещ – 1 брой катализатор на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с регистрационен № СТ 7076 ВВ, на стойност 50 /петдесет/ лева, от владението на И.Д.Л., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Този диспозитив на присъдата е в пълно съответствие с допуснатото в хода на съдебното следствие „изменение на обвинението“ в съдебно заседание на 22.10.2020г. /първоначалното обвинение е било за използване на технически средства – тръборез и крик/. Това „изменение на обвинението“ е направено след като в хода на съдебното следствие свидетелят очевидец П. е променил показанията си/което не е било забелязано от съда и не са прочетени показанията му от ДП, че лицето под автомобила на пострадалия е държало в ръцете си крик/, а св. П. е твърдяла, че е видяла в ръцете на подсъдимия дървено трупче/което е напълно възможно с оглед момента, в който тя е отишла до колата, но не означава, че в предходен момент той не си е послужил с крик за повдигане на колата, под която впоследствие е пъхнал дървено трупче/ Тези противоречия не са изследвани и не са отстранени с помощта на техническа експертиза, поради което механизмът на деянието не е напълно изяснен. Вместо това прокурорът е поискал, а съдът е допуснал с определение „изменение на обвинението“. Тъй като обаче не се касае до съставомерни признаци на деянието/конкретизирането на вида на техническото средство на отнемането не представлява такъв признак/, не се касае до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по смисъла на чл. 287, ал.1, пр.1 от НПК и съответно не е имало необходимост от постановяване на такова определение. Съгласно постановките на задължителната съдебна практика /т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение № 57/1984г. та ОСНК на ВС, т.4/ в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективни признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него, а заключителната част на обвинителния акт задължително трябва да съдържа данните от самоличността на обвиняемия. Когато допуска изменение на обвинението съдът задължително следва да съобрази тези изисквания/ тъй като с определението си замества прокурорският акт, очертаващ рамките на обвинението/. Същевременно поради това, че в диспозитива на измененото обвинение техническото средство е посочено като „неустановен режещ инструмент и дървено трупче“, а в първоначалното обвинение техническото средство е посочено като „тръборез и крик“, налице е противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на ОА, по отношение на което в определението на съда липсва каквото и да е уточнение. Като не е направил това съдът е нарушил правата на подсъдимия, защото липсата, респ. непосочването на съставомерните факти и обстоятелства, представляващи задължителни реквизити на ОА, представляват пречка подсъдимият да разбере в какво точно е обвинен. Не се касае обаче до съществено процесуално нарушение предвид липсата на необходимост да бъде допускано такова изменение.

Настоящият въззивен състав обаче намира, че обжалваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а именно това по чл. 348, ал.3, т.1 НПК- липса и необсъждане на всички събрани по делото доказателства, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Наред с това налице е и друго съществено нарушение на процесуалните правила- това по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК- липса на мотиви на присъдата.

Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал.1, чл. 107, чл. 301 и чл. 305, ал.3 от НПК съдът е длъжен след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да вземе решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се ръководи от закона. Съдът е задължен да посочи в мотивите си кои обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателствени материали, събрани и проверени посредством допустимите по НПК доказателствени средства, и какви са правните съображения за взетото решение. Поради което следва да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не, и поради каква причина, а при противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Съдът не може да игнорира/да не обсъжда/ едно или друго доказателствено средство, едно или друго възражение на страните. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и прави мотивите формални и декларативни. Освен това може да доведе до ограничаване на процесуалните права на страните, в частност на подсъдимия и неговия защитник, което в случая действително е налице. Нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда.

В настоящия случай първата инстанция е установила, че авторството на деянието е доказано, но не е обсъдила съвкупно и достатъчно пълно и ясно всички доказателства по делото, които са свързани със съставомерността на деянието и авторството на деянието от страна на подсъдимия К.Д.П.. В тази връзка са направени доводи от защитата, на които не е бил даден достатъчно задълбочен и подкрепен с анализ на събраните по делото доказателства отговор. Налице е само изреждане на доказателствата, които са мотивирали съда да състави убеждението си. Липсва обективен анализ на тези обстоятелства при обсъждане на останалите събрани по делото доказателства, както и извод защо при съвкупната преценка съдът дава вяра на едни, но не дава вяра на други гласни доказателства.

В конкретизацията на въззивната си жалба защитникът на подсъдимия, адв. П., е посочил кои са обстоятелствата, които правят обвинението относно авторството и съставомерността на деянието недоказани, а именно: 1. Не е изяснено обстоятелството дали подсъдимият действително се занимава с покупка на катализатори за автомобили /както е прието в мотивите на съда/; 2. Кога е бил последния технически преглед на автомобила /тъй като в мотивите е прието, с оглед показанията на пострадалия свидетел Л., че това е било през 2006г. и от пет години същият не е в движение/; 3. По какъв начин е осъществена кражбата на катализатора – дали това е станало чрез поставяне на дървено трупче под автомобила и дали е бил използван крик; 4. С какъв режещ инструмент е станало отнемането предвид обстоятелството, че в огледния протокол е записано, че автомобила е бил със спаднати гуми. В мотивите на съда не е намерил място и отговора на доводите на защитата, че сам човек не може да повдигне лек автомобил/и конкретно този лек автомобил/, без да използва крик или повдигаща техника, поради което изпълнителното деяние, така както е посочено от съда, е невъзможно.