Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 540 от 26.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2175/2021
Вид
Решение № 540
Подписан
26.04.2023
Състав
Кръстина Любенова Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 540 гр. Пловдив, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20215300102175 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.200 от КТ и чл.49 от ЗЗД.

Ищците М. А. Т., ЕГН **********, С. И. Т., ЕГН **********, С. И. Т., ЕГН **********, Р. И. Т., ЕГН **********, А. И. Т., ЕГН ********** и А. И.

Т., ЕГН ********** – всички от с.***** твърдят, че са наследници на загиналия в резултат на трудова злополука И. А. Т., който е работил в „Трансметал – 89“ЕООД на длъжност „***“ въз основа на Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение №**** на Дирекция "Инспекция по труда“ – гр.Пловдив.

Твърди се, че на ****г. И. А. Т. е бил на работа на строителен обект „*****". При рязане на хоризонтална метална п-образна носеща греда на около 2.5 м височина застанал под железобетонна плоча, която паднала и го затиснала. В резултат на това Т. получил тежка гръдна травма със счупване на гръдна кост и ребра и починал на място.

Посочва се, че ищците изключително тежко преживяват загубата на техния близък, чиято внезапна смърт им е причинила неописуема болка, душевни мъки и страдания.

1

Изложени са твърдения, че работодателят „Трансметал – 89“ЕООД е допуснал редица нарушения, довели до трагичния инцидент – не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и не е взел подходящи мерки за защита на здравето и живота на работниците, в т.ч. и И. Т.; допуснал е обслужването на технологичен процес с повишена опасност от неправоспособно лице.

Поддържа се, че отговорност за допуснатите нарушения носят едновременно „Трансметал – 89“ЕООД като работодател и „Екосън“ЕООД по силата на сключено между тях споразумение за координиране на съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на обекта.

От съда се иска да осъди ответниците „Трансметал – 89“ЕООД, ЕИК 203209039 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, бл.216, вх.А, ет.4, ап.12 и „Екосън“ЕООД, ЕИК 200925492 със седалище и адрес на управление: гр.Нова Загора, ул.“Д. Благоев“№3 солидарно да заплатят на всеки един от ищците сума в размер на 80 000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от датата на злополуката – 21.07.2018г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Трансметал – 89“ЕООД не ангажира становище по делото.

Ответникът „Екосън“ЕООД застъпва становище за неоснователност на исковете. Твърди, че към м.юли 2018г. дружеството не е разполагало с работници, извършващи дейност в областта на разрушаването на сгради и поради тази причина е наело с договор от 10.07.2018г. фирма „Трансметал – 89“ЕООД като подизпълнител за разрушаването на постройката „М. к.“, като същият е поел задължение да извърши работата с висококвалифициран персонал, да осигури на работниците лични предпазни средства, да им проведе инструктаж и да ги запознае с изготвения план за безопасност на труда на обекта, съгласно спецификата на дейността. Като отрича да е извършвал тази дейност съвместно с дружеството работодател, ответникът счита, че не носи отговорност за претендираните вреди. Признава, че дружествата са сключили споразумение за координиране на съвместното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/, но твърди, че това споразумение било само част от необходимата документация по 2

Наредба №2/22.03.2004г. в изпълнение на законовите разпоредби, но не е произвело действие в случая.

Евентуално, ако съдът намери исковете за основателни и по отношение на него, повдига възражение за прекомерност на обезщетенията, както и възражение за съпричиняване при изключителна вина на наследодателя на ищците, който е пренебрегнал предупрежденията за възможна опасност и не е положил дължимата грижа за опазване на живота и здравето си. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници, ищците са наследници по закон на И. А. Т., починал на ***, като М. Т. е негова съпруга, а останалите са низходящи.

С Постановление №****г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив е обявено съществуването на трудово правоотношение между И.

А. Т., изпълняващ длъжността „****“ в обект „***** и „Трансметал – 89“ЕООД, считано от 21.07.2018г. С Протокол №****г. на комисия при ТП на НОИ – Пловдив е установено, че И. А. Т. е починал на ***г. при злополука на същия обект, като е направен следния анализ на причините за злополуката: работодателят „Трансметал – 89“ЕООД е допуснал И. Т. да извършва на обекта дейност по рязане на метални елементи от конструкцията на втория етаж от сградата с цел разрушаване, без същият да притежава документ за правоспособност, с което е нарушена разпоредбата на чл.281, ал.1 от КТ във вр. с чл.403 от Правилник по безопасността на труда при рязане и заваряване на метали; работодателят не е взел подходящи мерки за защита на здравето и живота на пострадалия срещу случайно падане на отрязаната част от метален елемент, като е допуснал същия да изрязва елементи, намирайки се под самата конструкция, с което е нарушено изискването на т.1.2 от Приложение №6 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; пострадалият е проявил несъобразителност и небрежност към собствената си безопасност, като е извършвал рязане на елементи от металната конструкция на сградата непосредствено под самата конструкция и под железобетонната плоча на втория етаж, която е лежала 3 върху нея; не е взел под внимание предупреждението на колегата си, че железобетонната плоча над него е провиснала и вероятността същата да падне е голяма.

В протокола са намери отражение още и констатациите, че първоначално на 27.06.2018г. е сключен договор между „Стройколукс“ООД – Пловдив като възложител и „Екосън“ЕООД – Нова Загора като изпълнител с предмет на договора „разрушаване на монолитна постройка „М. к.“ в гр.П.“; от своя страна „Екосън“ЕООД е възложило тези дейности на „Трансметал – 89“ЕООД. С приемо-предавателен протокол от 11.07.2018г. „Екосън“ЕООД е предал на „Трансметал – 89“ЕООД проекти по част ПУСО и ПБЗ, като в протокола е записано, че с получаването на проектите последното дружество се задължава да проведе инструктажи по безопасност на труда на лицата, работещи на обекта. В „Трансметал – 89“ЕООД е била налична разработена Оценка на риска за здравето на работещите на работно място „общ работник“, както и Програма за мероприятия по ограничаване и намаляване на риска на работно място гр.***. При разследването на злополуката е било представено копие на Инструкция №16 за безопасна работа при разрушаване на сгради и съоръжения, подпечатана с печат на дружеството „Трансметал – 89“ЕООД.

Същото дружество е издало служебна бележка №29/12.07.2018г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на пострадалия И. Т..

С Разпореждане №5104-15-328/13.11.2018г., на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука, станала с И. А. Т. е приета за трудова злополука. Приетата по делото медицинска експертиза установява, че И. Т. е починал от тежката гръдна травма - счупване на гръдна кост и множество ребра с разкъсване на прилежащата плевра и диафрагмата двустранно, което е довело до остро нарушаване на функциите на дихателната и сърдечносъдовата система. Настъпилата смърт е в пряка причинноследствена връзка с претърпяната трудова злополука.

Видно от договор от 10.07.2018г. „Екосън“ЕООД в качеството му на възложител е възложило на „Трансметал – 89“ЕООД в качеството му на изпълнител да разруши монолитна постройка „М. к.“ в гр.П., включително да демонтира металните конструкции и да прерязва получените метални отпадъци. Съгласно чл.3 изпълнителят е длъжен да извърши посочените дейности с висококвалифициран персонал и да осигури лични предпазни 4 средства. В чл.5 от договора е предвидено двете страни да съгласуват взаимно обезопасяването на обекта, като изпълнителят се задължава да проведе инструктаж на работниците и да ги запознае с изготвения план за безопасност на труда. Съгласно чл.14 изпълнителят е задължен да осигури здравословни и безопасни условия на труд.

На същата дата двете дружества са сключили споразумение за координиране на съвместното осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на строежа на възложител и изпълнител при извършване на строителни и монтажни работи на въпросния обект. В раздел II е предвидено, че: изпълнителят чрез свои представители поема задължението и отговорността да осигури здравето и безопасността на собствения си персонал, съобразно нормативните изисквания за договорената дейност; за изпълнение на договора допуска само квалифициран правоспособен и без медицински противопоказания персонал; осигурява необходимото специално работно облекло и лични предпазни средства и контролира използването им по време на работа; организира площадката в съответствие с нормативните изисквания за дейността, така че да осигури безопасност на всички лица; да отговаря за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на всички работници на обекта.

Разпитаният като свидетел по делото Ж. Н., който е гл. и. в Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Пловдив, посочва, че при извършената проверка е установено, че разрушаването на обекта е било осъществявано от „Трансметал – 89“ЕООД и на място са работили работници само на това дружество. Именно това дружество е осъществявало и контрол за спазване на изискванията за безопасност и само негов представител техническо лице е имало на обекта.

Съгласно т.3 на ППВС №17/1963г. при решаване на въпроса за отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото опредЕ. работа, при извършването на която настъпят вреди, следва да се изясни същността на сключения договор. В настоящия случай предвид коментираните по-горе доказателства съдът приема за установено в отношенията между ответниците, че „Трансметал – 89“ЕООД е поело задължението да извърши разрушаването на сградата, като организира работата със свои работници и осъществява 5 контрол за спазване на безопасни условия на труд. Подписаното между ответните дружества споразумение от 10.07.2018г. не променя този извод, тъй като регламентира начина за координиране на съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но само в случай на едновременна работа на обекта както на работници на възложителя, така и на работници на изпълнителя. Такова съвместителство в действителност не е имало, поради което отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест само на работодателя „Трансметал – 89“ЕООД, на основание чл.200, ал.1 от КТ.

Исковете по чл.49 от ЗЗД, предявени против ответника „Екосън“ЕООД за солидарното му осъждане с другия ответник, ще се отхвърлят като неоснователни.

Събраните доказателства сочат, че от настъпилата смърт на наследодателя им ищците са претърпели неимуществени вреди – значителни по интензитет душевни болки и страдания. Според показанията на свидетелите М. М. и К. Я. пострадалият е бил работлив човек, който винаги е помагал на близките си и поддържал с тях много добри отношения. Съпругата и синовете му тежко преживяват загубата му.

Дължимите от „Трансметал – 89“ЕООД обезщетения следва да се определят по справедливост, съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетенията съдът отчита, че ищците, като членове на семейството на пострадалия, са претърпели страдания от внезапната му смърт, които ще ги съпътстват до края на живота им. Справедливо е тези страдания да бъдат възмездени с обезщетения в претендираните размери от по 80 000,00 лева в полза на всеки ищец, поради което исковете против дружеството работодател ще се уважат в пълен размер. Възражението за съпричиняване не следва да се разглежда, доколкото е заявено от ответника, по отношение на когото исковете се отхвърлят като неоснователни.