Решение № 71 от 13.05.2019, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 71 13. 05. 2019 г. Град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и четвърти април Година

2019 в публичното заседание в следния състав:

Председател:

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

Членове:1.СПАСЕНА

ДРАГОТИНОВА

2. КРАСИМИР

РАЧЕВ

Секретар

М. Т.

Прокурор Радостин Рахнев като разгледа докладваното от съдията - докладчик ДРАГОТИНОВА ВНOXД № 1085 по описа за 2019 година.

Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. Н.М.В. ***, служебен защитник на подсъдимия С.А.Ж., срещу присъда № 22/07.02.2019г., постановена по НОХД № 2877/2018г. по описа на Старозагорски районен съд, с която същият е признат за виновен в това, че в различни продължителни периоди от време, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимите А.Ж.Ж., Ж.А.Ж. и Г.А.Ж. като извършител в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел различни чужди движими вещи, собственост на дружество *****, управлявано и представлявано заедно и поотделно от И.А.А. и Л.А.А., от владението на П.Т.Ш., без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 , б. “а” от НК. Поради което и на основание чл.

195, ал. 1, т. 3, предложение първо и предложение трето, т. 4, предложение второ, и на основание чл.58а, ал.1 от НК му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, което наказание да се изтърпи при първоначален „общ” режим.

Останалите три жалби също са от подсъдимите по делото, които са били признати за виновни в извършването на същото или аналогични престъпления, извършени в различно съучастие помежду им и по отношение на различни движими вещи. С присъдата и четиримата подсъдими са били осъдени солидарно да заплатят на дружеството *****, представлявано от управителя И. А.А., сумата от 10 413.24 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от деянието, ведно със законните последици от това, включително възнагражденията за правна помощ за процесуално представителство, както и деловодните разноски, направени в съдебното и досъдебното производство.

Произнесено е и по веществените доказателства.

В жалбите са направени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата поради явна несправедливост на наложените наказания. Правят се доводи за това, че същите са изключително тежки и несъответни на вината, като неправилно е даден превес н отегчаващите отговорността обстоятелства и не са взети под внимание смекчаващите такива – съдействие на разследването, искрено разкаяние за постъпките им, размера на предмета на престъплението, който не е дори в предвидените в наказателната практика “големи размери” – 70 минимални работни заплати за страната, както и някои обстоятелства, налични при подсъдимите Ж.А.Ж., С.А.Ж. и Г.А.Ж.– това, че полагат грижи за невръстните си деца и съпруги. Молят за изменение на присъдата в частта й относно наложеното наказание чрез намаляване на същото в чувствителен размер, а по отношение на подсъдимия С.Ж. – и относно приложение на разпоредбата на чл.66 от НК. В жалбата на защитника на подсъдимия Г.Ж., адв. В., се излагат и допълнителни доводи във връзка с оспорване размера на наложеното наказание – най-малкото участие на неговия подзащитен в престъплението, предвид обстоятелството, че останалите подсъдими заявяват, че той е бил с тях не повече от един път на мястото, откъдето са отнети движимите вещи.

В съдебно заседание по същество служебния защитник на подсъдимия С.Ж., адв. Н.М.В., поддържа жалбата като моли да бъде редуцирано наказанието му, което намира за определено тежко с оглед чистото му съдебно минало и съдействието му по разкриване на престъпленито. Моли същото да бъде във формата на условно наказание.

Втората въззивна жалба по делото е от служебния защитник на подсъдимия А.Ж.Ж. - адв. А.А. ***, който с присъдата е признат за виновен в това, че в различни периоди в различни продължителни периоди от време, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимите А.Ж.Ж., С.А.Ж. и Г.А.Ж. като извършител в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел различни чужди движими вещи, собственост на дружество *****, управлявано и представлявано заедно и поотделно от И.А.А. и Л.А.А., от владението на П.Т.Ш., без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 , б. “а” от НК. Поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо и предложение трето, т. 4, предложение второ, т. 5, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал.

1, буква „а“, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ

ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият А.Ж. е бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража” до привеждане в сила на присъдата.

В съдебно заседание служебният му защитник, адв. А.А. поддържа жалбата като представя и допълнителни бележки. Като акцентира върху явната несправедливост на наложеното наказание заявява, че неправилно е прието, че в случая по отношение на подзащитния му е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът е приел утежненото съдебно минало, лошите характеристични данни и склонност към извършване на престъпления против стопанството. Счита, че освен предишните осъждания не са налице други лоши характеристични данни. Останалите обстоятелства са отразени в квалификацията на деянието, за което е предаден на съд, поради което не могат да бъдат отчитани повторно. Освен това били налице множество други смекчаващи обстоятелства освен посочените от съда: разкаяние, критичност, самопризнание, а именно- причините за извършване на деянието, които не са склонност към забогатяване, за извършване на търговия, а това че е безработен, нуждата от прехрана. Това според него е едно съществено смекчаващо вината обстоятелство, което не е отчетено от съда, което касае и останалите подсъдими. Предвид което моли за изменение на присъдата в частта и относно наказанието, което да бъде намалено като бъде наложено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Третата въззивна жалба против присъдата е от адв. З.П.К., служебен защитник на подсъдимия Ж.А.Ж. и касае отново явната несправедливост на наложеното наказание. Със същата подс. Ж.Ж. е признат за виновен в това, че в различни периоди в различни продължителни периоди от време, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимите А.Ж.Ж., Г.А.Ж. и С.А.Ж. като извършител в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел различни чужди движими вещи, собственост на дружество **** управлявано и представлявано заедно и поотделно от И.А.А. и Л.А.А., от владението на П. Т.Ш., без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 , б. “а” и “б” от НК. Поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо и предложение трето, т. 4, предложение второ, т. 5, във връзка с чл. 194, ал.

1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и “б”, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Ж.Ж. е бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по настоящото дело, считано от 07.03.2018 година до привеждане в сила на присъдата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от подс. Ж.А.Ж. и от адв. З.П.К., който заявява, че при определяне на наказанието, което намира за твърде високо, съдът е отчел единствено утежняващите вината обстоятелства, а в случая става въпрос за едно цяло семейство, което поради оставането на бащата и неговите синове прекомерно дълго време в затвора ще бъде лишено от възможност за издръжка и грижа за техните деца, които са по няколко във всяко едно от семействата на всеки един от подсъдимите.

Четвъртата въззивна жалба от адв. К.В. ***, договорен защитник на подсъдимия Г.А.Ж.. С присъдата същият е признат за виновен в това, че в различни периоди в различни продължителни периоди от време, в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с подсъдимите А.Ж.Ж., Ж.А.Ж. и С.А.Ж. като извършител в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство, отнел различни чужди движими вещи, собственост на дружество *****, управлявано и представлявано заедно и поотделно от И.А.А. и Л.А.А., от владението на П.Т.Ш., без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 , б. “а” и “б” от НК. Поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо и предложение трето, т. 4, предложение второ, т. 5, във връзка с чл. 194, ал.

1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква “б”, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Г.Ж. е бил задържан с мярка за неотклонение “Задържане под стража” по настоящото дело, считано от 07.03.2018 година до привеждане в сила на присъдата.

В съдебно заседание по същество защитникът адв. В. моли за изменение на присъдата в частта и относно наказанието на неговия подзащитен, като счита, че същото следва да бъде чувствително намалено по размер, тъй като е явно несправедливо. В случая според него по отношение на този подсъдим не е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а напротив-многобройни смекчаващи вината обстоятелства като: направени самопризнания, разкаяние за извършеното, семейното и материалното положение на подзащитния му, както и по-малката степен на участие на същия в деянията, която е различна от тази на другите подсъдими по настоящото наказателно производство, в която насока били събрани и гласни, и писмени доказателства.

В предоставената им дума за лична защита подсъдимите поддържат казаното от защитниците им и заявяват, че няма какво да добавят.

Прокурорът от ОП- Ст.Загора взема становище, че въззивните жалби са неоснователни, както и че постановената присъда като правилна и законосъобразна, постановена при отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдена, а жалбите да бъдат оставени без уважение. Изразява съгласие относно претенцията в жалбите за намаляване размера на наложените наказания единствено по отношение на осъдения С.Ж. с оглед на чистото му съдебно минало.По отношение на наказанията на всички останали подсъдими с оглед квалификацията на извършване на престъпленията и тяхната фактология намира за напълно адекватни.

Процесуалният представител на ощетеното юридическо лице ***** К.Н.В. – Д., счита, че първоинстанционната присъда в частта, в която е уважен гражданският иск и подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят обезщетение за претърпените имуществени вреди, е законосъобразна. Поради което моли за потвърждение на присъдата в тази и част.

Окръжният съд след проверка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе в предвид оплакванията в жалбите и доводите на страните, преценени с оглед изискванията на материалния и процесуалния закон намира за установено следното:

Въззивните жалби на подсъдимите Ж.А.Ж., А.Ж.Ж. и Г.А.Ж. срещу присъдата са ИЗЦЯЛО НЕОСНОВАТЕЛНИ.