Определение № 470 от 23.07.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Монтана, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500318 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е поради повдигнат от Районен съд-гр. Б. спор за подсъдност с Районен съд-гр. М. относно това кой от тях е компетентен да разгледа заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Така повдигнатият спор за подсъдност между двете районни съдилища следва да се разреши от Окръжен съд-гр. М., който се явява техен общ погорен по степен съд, като се определи компетентният съд за разглеждане на заявлението.

Окръжен съд-гр. М., след запознаване със съдържанието на заявлението и последно изготвената по време справка за адресна регистрация на длъжника, при съобразяване на разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Първоначално заповедното производство е образувано пред Районен съд-гр. М. по повод на подадено на 25.04.2025 г. заявление за издаване на з. за изпълнение на п. з. по чл. 410 от ГПК от „*“ ООД-гр. М., в качеството му на заявител и кредитор, действащо чрез законния си представител-у. В. И., срещу Д. Д., в качеството му на длъжник , за вземания за главница и за лихва (подлежаща на доизясняване законна или мораторна е тя по своя характер, или 1 се настоява и за двете) за незаплатена к. в.. След запознаване със з. дело и извършена справка за адресите на длъжника, този районен съд е приел, че длъжникът е потребител, а настоящият му адрес се намира в гр. В., т. е. извън неговия район на действие. Това го е мотивирало да прекрати образуваното пред него частно гражданско дело и да изпрати делото на Районен съд-гр. Б., предвид териториалното деление на съдебната система и това, че установеното населено място попада за обслужване към последния.

Последвало е образуване на з. производство по същото заявление пред Районен съд-гр. Б.. Последният, след установено несъответствие на точните три имена и конкретния единен граждански номер на длъжника и изясняването им, е направил справка за неговия настоящ адрес, от която е установено, че той е в гр. М. Констатирал е неговото качество на потребител, както и това, че заявлението е подадено преди 01.07.2025 г., поради което е формирал извод, че не той, а Районен съд-гр. М. е местно компетентен да го разгледа. Затова е прекратил производството, повдигнал е спор за подсъдност и е изпратил делото на настоящия съд. Тези действия на съда са правилни, предвид това, че „… той няма право на свой ред на препрати делото, а е длъжен да повдигне спор за Пс (чл. 122).“ (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 136).

Окръжният съд приема, че компетентен да разгледа заявлението е Районен съд-гр. М. поради следните съображения:

Началото на з. производство се поставя с подаване на заявление за издаване на з. за изпълнение. В случая датата, на която то е подадено (25.04.2025 г.), е от съществено значение с оглед определяне на приложимия процесуален закон по време сочещ на кой районен съд е местно подсъдно подаденото заявление.

Законодателят е овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон, но следва да бъдат решени при действието на новия закон. За да действа новата редакция на разпоредбата от гражданския процесуален закон спрямо възникналите преди влизането й в сила процесуални правоотношения, е необходимо законодателят изрично да й придаде обратна сила и това да е упоменато в него (така 2

Ланджев, Б. Основи на правото, Нов български университет, с. 50). Наред с това обаче е възможно, съгласно чл. 34 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, с преходни разпоредби да се продължи действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или да се уреди тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. Именно последният подход е избрал законодателят по отношение на приложимата в случая процесуална разпоредба на чл. 411, ал. 1 от ГПК уреждаща императивно редът за издаване на з. за изпълнение.

В случая са приложими специалните процесуални правила предвидени в разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 от ГПК в изменената редакция, обнародвана в ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г. за определяне на местно компетентния съд в случай на длъжник потребител, който следва да се произнесе по процесното заявление. Тази разпоредба има нова изменена редакция, обнародвана в ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., която въвежда изцяло нови правила кой съд разглежда заявлението. Според § 24 от преходните и заключителни разпоредби към ЗИДГПК (обнародвани в ДВ, бр.

11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., изменена относно влизането в сила с ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2024 г.) по дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила. От своя страна следващия § 25 (изменен с ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2024 г.), предвижда, че законът влиза в сила от 01.07.2025 г. с изключение на § 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в Държавен вестник, сред които не попада настоящата хипотеза. От това следва, както и в общата теория на правото се посочва, че независимо от това, че дадената правна норма е загубила своята юридическа сила поради нейно последващо изменение, то изрично „… законът допуска заварените правоотношения или започналите, но незавършените юридически факти, заварени от новия нормативен акт, да се довършат по реда, по който са възникнали.” (Младенова, Т. Влизане в сила и влизане в действие на юридическите актове, научни трудове, том 58, серия 7.1., Правни науки, Русе, 2019, с 44). В случая с разпоредбата на § 24 от ПЗР на ЗИДГПК е уредена изрично хипотезата на т. нар. „преживяване на закона“, при която отменената редакция на граждански закон продължава да се прилага и след отменянето й. От това следва, че 3 заварените з. производства продължават съобразно действалите при започването им разпоредби и тя запазва досегашния ред за довършването им.

Приложима към датата на подаване на заявлението и последващото му разглеждане е редакцията на чл. 411, ал. 1 от ГПК обнародвана в ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г., а не тази към датата на предстоящото му разглеждане.

Към момента на постъпване на заявлението, действащата правна уредба предвижда, че заявление за издаване на з. за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес-по постоянния. Легална дефиниция на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби за Закона за защита на потребителите. Според нея потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Длъжникът в случая отговаря на това законово определение доколкото той е потребител на в. и к. услуги за лични нужди.

Така при запазеното действие на разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 от ГПК във вида й обнародван в ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г. процесното заявление срещу потребител следва да се разгледа от районния съд, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на такъв по постоянния. От изготвената към ч. гр. д. № 383/2025 г. по описа на Районен съд-гр. Б. справка от Националната база данни „Население“ от 04.07.2025 г. (л. 7 от з. дело на БРС) се установява, че към 25.04.2025 г., като дата на подаване на заявлението за издаване на з. за изпълнение, длъжникът Д. Д., с ЕГН ********** (които лични данни след уточняване от страна на кредитора са коректните такива), е имал регистриран настоящ адрес в гр. М., ул. „П. П.“ № *, ет. *. Ergo компетентен да се произнесе по заявлението е Районен съдгр. М..

Настоящият съдебен акт по чл. 122 от ГПК, постановен по спор за подсъдност между съдилища, не подлежи на касационно обжалване съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от изложеното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявление с вх. на МРС №

5262/25.04.2025 г. подадено от „*“ ООД-гр. М., БУЛСТАТ ***, срещу Д. Д., с ЕГН **********, за издаване на з. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е Районен съд-гр. М..

ИЗПРАЩА делото на Районен съд-гр. М. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд-гр. Б. за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Монтана, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500318 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 122 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е поради повдигнат от Районен съд-гр. Б. спор за подсъдност с Районен съд-гр. М. относно това кой от тях е компетентен да разгледа заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Така повдигнатият спор за подсъдност между двете районни съдилища следва да се разреши от Окръжен съд-гр. М., който се явява техен общ погорен по степен съд, като се определи компетентният съд за разглеждане на заявлението.

Окръжен съд-гр. М., след запознаване със съдържанието на заявлението и последно изготвената по време справка за адресна регистрация на длъжника, при съобразяване на разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Първоначално заповедното производство е образувано пред Районен съд-гр. М. по повод на подадено на 25.04.2025 г. заявление за издаване на з. за изпълнение на п. з. по чл. 410 от ГПК от „*“ ООД-гр. М., в качеството му на заявител и кредитор, действащо чрез законния си представител-у. В. И., срещу Д. Д., в качеството му на длъжник , за вземания за главница и за лихва (подлежаща на доизясняване законна или мораторна е тя по своя характер, или 1 се настоява и за двете) за незаплатена к. в.. След запознаване със з. дело и извършена справка за адресите на длъжника, този районен съд е приел, че длъжникът е потребител, а настоящият му адрес се намира в гр. В., т. е. извън неговия район на действие. Това го е мотивирало да прекрати образуваното пред него частно гражданско дело и да изпрати делото на Районен съд-гр. Б., предвид териториалното деление на съдебната система и това, че установеното населено място попада за обслужване към последния.

Последвало е образуване на з. производство по същото заявление пред Районен съд-гр. Б.. Последният, след установено несъответствие на точните три имена и конкретния единен граждански номер на длъжника и изясняването им, е направил справка за неговия настоящ адрес, от която е установено, че той е в гр. М. Констатирал е неговото качество на потребител, както и това, че заявлението е подадено преди 01.07.2025 г., поради което е формирал извод, че не той, а Районен съд-гр. М. е местно компетентен да го разгледа. Затова е прекратил производството, повдигнал е спор за подсъдност и е изпратил делото на настоящия съд. Тези действия на съда са правилни, предвид това, че „… той няма право на свой ред на препрати делото, а е длъжен да повдигне спор за Пс (чл. 122).“ (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 136).