Решение № 133 от 16.06.2020, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№___133____/ 16.06.2020 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На втори юни 2020 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕВА

ИВАНОВА

Мл.с.ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова вз.гражданско дело № 100 по описа за 2020 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.К.Х. ЕГН-********** срещу Решение № 1252 от 21.11.2019 г. ,постановено от ДРС по гр.дело № 2165/2019 г.,с което са отхвърлени исковете й срещу Кооперация „ТПКЖ” с ЕИК- ****, община Добричка, с. Житница, с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на част от взетите на 08.06.2019 г. решения на годишното отчетно-изборно събрание на кооперацията, а именно:за избор на председател на Общото събрание В. Б. В.;за избор на В. Б.

В. за председател на Кооперацията;за избор на В. С.Т. за член на УС на Кооперацията;за освобождаване на член – кооператори и за приемане на нови член – кооператори.С обжалваното решение същата е осъдена за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

Иска се отмяна на решението. Твърди се, че решението било неправилно,незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и процесуални правила,но не са изложени конкретни аргументи, които да обосноват неправилност на съдебното решение, а се преповтаря исковата претенция.Обжалва се решението и частта на разноските.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна,с която жалбата се приема за неоснователна.

Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен както с исковата молба, така и с въззивната жалба, е предявена по реда и на основание чл. 58 от ЗК искова претенция.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Искът е предявен в преклузивния двуседмичен срок, визиран с разпоредбата на чл. 58, ал.3 от ЗК.

Налице е правен интерес от търсената защита.

Интересът от защита произтича от естеството на търсената защита - искът е конститутивен. Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения конститутивен иск.

Налице е и процесуалната легитимация на страните. При иск с правно основание чл. 58, ал.1 от ЗК легитимиран да предяви иска е член-кооператор, а легитимиран ответник е кооперацията, чийто орган - ОС е взело атакуваните решения.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за правилно.Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд – за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Съображенията за този краен извод са следните:

От фактическа страна.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд.

Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявената искова претенция за отмяна на решенията на ОС, с които: е избран за председател на Общото събрание В. Б. В.; избран е В. Б. В. за председател на Кооперацията; избран е В. С.Т. за член на УС на Кооперацията;освободени са член – кооператори и са приети нови член – кооператори, е неоснователна и недоказана. До този извод съдът стига по следните съображения:

За да възникне претендираното потестативно право да бъдат отменени решенията на ОС е необходимо да не е спазено поне едно от императивните процедурни изисквания на закона или устава за свикване, провеждане и вземане на решения от ОС, или решенията да са взети без да са осъществени визираните в закона или устава основания за вземането им.

Неосъществяването на всяко едно от императивните изисквания на закона или устава за свикване и провеждане на ОС и за вземане на решения от ОС, поотделно,когато са посочени в исковата молба, като основания за искането за отмяна на решенията, води до процесуална незаконосъобразност на решенията, състояща се в опорочена процедура по свикването и провеждането на ОС и опорочена процедура по вземане на решения от ОС, и до отмяна на решенията.

Вземане на решение без да са осъществени всички визирани в закона или устава основания за вземането им, когато са посочени в исковата молба, като основания за искането за отмяна на решенията, води до материалната незаконосъобразност на решението и до неговата отмяна.

Решаващият съд е ограничен при произнасянето си САМО по отношение на посочените с исковата молба основания за отмяна на атакуваните решения.

В горния смисъл е и задължителната практика на ВКС - ТР № 1/2002 година ОСГК, раздел VІ – мотиви. Цитат: "Касае се за обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци, води до отмяна на решението на ОС".

Посочените в исковата молба нарушения, които ищцовата страна счита, че обосновават незаконосъобразност на взетите решения, са ирелевантни както по отношение на процесуалната законосъобразност на решенията, а в частност не са се осъществили така, както се твърди от ищцовата страна.

Горните изводи на съда са обосновани от следното:

Ищцата е твърдяла,че събранието е проведено на осн. чл. 17, ал. 2 от ЗК, тъй като в първоначално определения час не е бил налице необходимият кворум;че била „игнорирана” първа точка от дневния ред и е допуснато гласуване на неутвърдени член кооператори;за нови член-кооператори било гласувано „анблок”, а не поотделно;решението за освобождаване на член – кооператори било взето общо за всички, а следвало да се гласува за всеки поотделно; В. Б. В. се „самоизбрал” за председател на събранието;по всички точки от дневния ред се гласувало явно; В. Б. В. манипулирал резултатите; нарушена разпоредбата на чл. 19 от ЗК, съгласно която един член – кооператор можел да представлява до трима член – кооператори; представените пълномощни са неистински;липсвала яснота как е избран новият председател.

Както се посочи по-горе релевантни факти за процесуалната законосъобразност на решенията са: спазени ли са всички императивните процедурни изисквания на закона или устава за свикване, провеждане и вземане на решения от ОС.

По делото не е било спорно законосъобразното свикване на събранието.

Протоколът от провеждане заседанията на органите на управление на кооперациите е обвързващ документ за отразените в него факти ако отговаря на изискванията на закона.Представения по делото протокол от общо събрание от 04.ІV.2009 г. е съобразен с предписанията на чл.16 ал.V от ЗК,не е оспорен надлежно,поради което отразеното в него следва да се приеме за достоверно.

Не е било спорно и че е проведено в хипотезата на чл.17, ал. 2 от ЗК и чл. 23, ал.2 от Устава на кооперацията – при спадащ кворум. Не е бил оспорен протокола за събранието в частта му,отразяваща това обстоятелство.

Не са били изложени и законосъобразни пречки за избора на кооператора В. Б. В. за председател на събранието.Болшинството от разпитаните свидетели/включително и единия свидетел на ищцата К. К. установяват,че за избора на председател на събранието е било направено предложение и не е доказано твърдяното „самоизбиране“.

Не е било доказано в процеса пред първата инстанция,твърдението на ищцата,че първа точка от дневния ред била „игнорирана“/каквото и да означава това/.Първа точка от дневния ред е била“Приемане и освобождаване на членове на кооперацията“.Представените доказателства установяват,че УС на кооперацията,на свое заседание е уважил постъпилите молби за членство на нови кооператори,а така също че проведеното общо събрание е утвърдило това решение.Няма законови забрани за приемането на нови членове да се гласува “анблок“,при положение,че съществува решение на УС за приемането им.След като решението е било гласувано със 140 гласа,значи е било прието с необходимото болшинство 50 + 1,съгласно чл. 18, ал.1 от ЗК и чл. 24, ал.1 от Устава на кооперацията.

Няма законова пречка при прекратяване на членство,решението да се приеме също „анблок“,при положение,че желанието за напускане е доброволно или поради смърт.При тези основания за напускане такъв начин на гласуване е допустим,тъй като не ограничава правото на защита на напускащите кооператори.

Събраните по делото доказателства установяват законосъобразен избор на Председател на събранието.

Събраните по делото доказателства установяват и законосъобразен избор на Председател на кооперацията. Съгласно чл. 18, ал.1 и от ЗК и чл. 24, ал.1 от Устава на кооперацията решението на общото събрание за председател се взема с мнозинство от повече от половината присъстващи членове, като не е предвидено тайно гласуване. Предложените кандидати са били двама В. Б. В. и С. Г. С., като първият е получил 112 гласа, а вторият – 45 гласа.

Ищцата не е доказала и твърдението си,че новоизбраният председател бил „манипулирал“ резултата от избора.

Неоснователно е и следващото възражение, че решението за избор на нов член на УС на Кооперацията е взето ненадлежно. Нито един от свидетелите на ищцата не установява категорично,че е присъствал на избора за нов член на УС,което се е случило след дадената почивка,поради което не е установено,че при гласуването е допуснато нарушение на чл. 15, ал.4, т.2 от ЗК и чл. 24, ал.2 от Устава и решението не е взето с тайно гласуване.

Твърдението,че представените пълномощни били неистински не следва да се обсъжда ,доколкото правомощие да ги оспорват имат само лицата,от чието име са представени пълномощните,но не и ищцата.

По изложените съображения предявените искови претенции за отмяна на решенията на ОС, с които: е избран за председател на Общото събрание В. Б. В.;е избран на В. Б. В. за председател на Кооперацията; е избран В. С.Т. за член на УС на

Кооперацията;освободени са член – кооператори и са приети нови член – кооператори, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.Правилно е решението и в частта за разноските .Като е отчел фактическата и правна сложност на делото,първоинстанционият съд е намалил претендирания адвокатски хонорар до сумата от 900 лв.Не са налице основания за намаление до минималния размер от 300 лв.,при положение,че по делото се обжалват 5 решения,отмяната на всяко от които, е отделен иск.

С оглед направените изводи, първоинстанционното решение не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено, с присъждане на въззиваемата страна на претендираните разноски за настоящата инстанция от 2 600 лв.,съгласно представеният списък ,по които не е направено възражение за прекомерност.